Дамска бригада боядисва църквата в село Чучулигово

Три жени боядисват черквата "Свети Георги" в петричкото село Чучулигово. Помагат им само свещеникът и чужденец, който от известно време се е преместил в селото.

Преди няколко дни свещеникът направил призив към хората в селото да се боядиса черквата преди Великден. На молбата му се отзовала само една жена от Чучулигово и още няколко от съседното село. Черквата е построена преди около 30 години от местните хора с голямо желание, защото преди това нямали молитвен храм. От тогава до сега атмосферните условия са оставили своя отпечатък - мазилката вече пада, има и течове. От няколко дни доброволците са се въоръжили с мечета и четки, за да подобрят поне външния вид на храма.

"Аз реших и направих своя избор, че мога да се включа с ръцете, с четката, с мечетата и така да украсим, да ни стане по-празнично. Да посрещнем най-светлия празник - Възкресение Христово, всички да се зарадват. Да сме празнични", сподели Снежана Илиева.

"Кой да накараме да боядисва или да помага, няма кой. Ние бяхме горе, нямаше стълба, започнахме да викаме да докарат оттатък стълбата, няма един човек да мине да ни докара стълбата. Не може да слезем. Няма хора", допълни Роза Апостолова.

"Не знам и на черква много малко хора идват. А тя затова няма и средства, накъде, ако няма богомолци. Идват много малко", каза Мария Караманова.

Наравно с дамите работи и отец Стоян. Сам сглобява скелетата, стълбите и дори прави кофраж, за да излее бетон в двора на храма. Само боята е дарение от жители на селото.

"Без мен не могат. Те сега стълбата им слагам да може да слязат, да преместим няма как. Поне един мъж трябва да има", обясни свещеникът.

Преди три години е ремонтиран покривът на храма, но заради некачествена работа и разместени керемиди вече е протекъл. Единствено Владимир, който е от Русия, но от пет години се е преместил в Чучулигово, няколко пъти се качвал, за да опита да го оправи.

"От четири години помагам. Дори за тази стена помагах. Той е свят човек, за първи път срещам такъв", коментира Владимир.

Дворът на черквата е голям, за овощната градина и зеленчуковата се грижат отново свещеникът и съпругата му. Отец Стоян ни изпраща ни с думите, че се надява храмът на духовността и вярата да не е разрушен и да се намерят добри хора, които да помогнат черквата да бъде доизографисана и най-накрая да се сдобие с иконостас.

Репортер: Ирина Николова