ЕК иска ясни правила за прилагането на изкуствения интелект

Имат ли машините с изкуствен интелект право на свобода на словото? Отговорът на Европейската комисия е НЕ. Брюксел настоява технологичните компании и платформите, които използват изкуствен интелект, да поставят етикети на съдържанието, създадено по този начин и да гарантират, че машините няма да бъдат използвани за разпространяване на дезинформация. Европейската комисия иска въвеждането на спешни мерки, за да не се превърне изкуственият интелект в заплаха за демокрацията и обществата.

Опасенията на Брюксел са, че масовото навлизане на изкуствения интелект в живота може да се използва за изопачаване на фактите и разпространяване на фалшиви новини и изображения. Затова потребителите трябва да знаят дали дадено съдържание e създадено от хора или от машини. Европейската комисия настоява платформите, които използват изкуствен интелект, веднага да започнат да поставят етикети на съдържанието, създадено от изкуствен интелект.

“Компаниите, които използват изкуствен интелект в своите услуги, като Бинг на Майкрософт и Бард на Гугъл трябва да осигурят гаранции, че тези услуги няма да се използват от злонамерени хора, които да създават фалшиви новини. Компаниите, които имат услуги, разпространяващи съдържание, създадено от изкуствен интелект трябва да създадат технологии за ясното му отбелязване и разпознаване от потребителите. Нашата основна задача е да защитаваме свободата на словото, но когато става дума за продуктите на изкуствения интелект, аз не виждам никакво основание машините да имат право на свобода на словото”, заяви Вера Йоурова - зам.-председател на Европейската комисия, отговарящ за европейските ценностите.

44 са технологичните компании, сред тях и големите интернет платформи, които са подписали Кодекса на Европейския съюз за борба с дезинформацията. Към тези компании е насочено и искането на Брюксел за въвеждане на ясни правила. Засега Кодексът е доброволен, но той определя основните моменти в новия Закон за цифровите услуги, който влиза в сила в края на август.

Според Йоурова големите интернет платформи трябва да осигурят достатъчно кадри и проверители на факти за всички държави от ЕС и на всички езици:

“Особено държавите от Централна и Източна Европа са прицел на постоянни атаки от страна най-вече на руски източници на дезинформация и затова трябва да се осигурява добра проверка на фактите.”

Йоурова коментира, че Туитър е избрал пътя на конфронтацията и е постъпил грешно, след като миналия месец компанията реши да се оттегли от Кодекса за борба с дезинформацията.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube