Естонски пилот: Държим самолетите си на поне километър от границата с Русия

Снимка: Siim Lõvi /ERR - Чешкият учебен изтребител Aero L-39 Albatros в служба на естонските Военновъздушни сили.

Естонските военни пилоти спазват дистанция от най-малко един километър от руската граница и никога не летят на изток от Чудско-Псковското езеро (езерото Пейпус), разказва летец от Военновъздушните сили на страната в интервю за седмичника Maaleht.

28-годишният капитан на екипаж и младши лейтенант Яспер Вим обяснява, че нито един самолет не излита без предварително планиран маршрут. Веднъж във въздуха, пилотите се държат далеч от границата, а тъй като GPS сигналите често изчезват при приближаване към Русия, полетите се планират по наземни ориентири.

Военновъздушните сили на Естония (Õhuvägi) са малки в сравнение с тези на други държави и разполагат с четири основни машини: два учебно-тренировъчни самолета чешко производство L-39 Albatros, наети от естонска компания (единият от които в момента е на техническо обслужване), и два полски транспортни самолета PZL M28 Skytruck, използвани за морско патрулиране и учения.

Самолетите L-39 са произведени през 80-те и 90-те години на миналия век, летят с дозвукова скорост от около 700 км/ч, не носят въоръжение, не могат да набират височина вертикално и имат ресурс на планера от 5000 летателни часа, от които конкретната машина има малко над половината.

В момента във ВВС служат между 10 и 20 активни пилоти, посочва Вим, но предстоят промени – догодина Естонският национален колеж по отбрана ще дипломира първия си випуск пилоти, след което всяка година в авиацията ще постъпват нови кадри.

Предвид сравнително малката територия на страната, прелитането от единия край на Естония до другия отнема между 30 и 40 минути с учебен самолет и около наполовина по-малко време с голям изтребител на крейсерска скорост.

Наскоро се появиха предложения Естония да придобие леки изтребители, макар все още да не е ясно от какъв тип. Според Вим, след като пристигнат в страната, те ще изпълняват същите задачи като пълноценните бойни изтребители, като основната разлика ще бъде в размера и скоростта. Новите самолети биха били „източник на радост“ за пилотите, които ще могат да правят повече във въздуха и да тренират използването на авиационно въоръжение на собствени машини, казва той.

Относно дроновете Вим отбелязва, че те са подходящи за поразяване на цели и разузнаване и поемат част от функциите на ракетите, но пилотите няма да изчезнат в обозримо бъдеще: пилотираните от хора самолети изпълняват много по-широк спектър от задачи и в кабината все още трябва да седи човек.

По повод несъответствието в цената, когато модерни изтребители за милиони се вдигат във въздуха, за да прехващат евтини дронове, пилотът подчертава, че цената на загубените човешки животи и разрушената инфраструктура многократно надхвърля разходите за поддръжка на самолетите и летателното време. Той дава пример с Украйна, където дори монтират картечници на по-бавни, стари витлови самолети, за да преследват дронове тип квадрокоптер.

Тъй като естонските ВВС (организационно част от Силите за отбрана на Естония) в момента не разполагат със собствени бойни изтребители, охраната на въздушното пространство се осигурява от съюзниците в НАТО, които оперират от базата „Емари“ (Ämari) в Естония и „Шяуляй“ в Литва. В момента тази мисия в „Емари“ се изпълнява от Военновъздушните сили на Турция с изтребители F-16.

Статия, написана от ERR News (ERR), първоначално публикувана на 12 ноември 2026 г.