Грешен финал, но дали наистина е шок?

Не беше чак толкова отдавна, когато Манчестър Юнайтед беше смятан за страшилището, идващо от Англия и претендиращо, че винаги може да спечели Шампионската лига. Ерата „Фъргюсън“ научи всички на Острова, че трябва да се съобразяват с „червените дяволи“ и никога и по никакъв начин да не ги отписват. Тимът игра 3 финала в Турнира на богатите в рамките на 4 сезона. Да, загуби два от тях, но все пак срещу себе си имаше онази Барселона на Хосеп Гуардиола и Лионел Меси. Дори няма да връщам лентата до края на 20-ти век и прословутия требъл през 1999. Да участва в Лига Европа за Манчестър Юнайтед не беше обидно. Беше направо немислимо.

Не беше чак толкова отдавна, когато Тотнъм попадаше в графата „Топ 6“ в Англия. Редом до Ливърпул, Челси, Юнайтед, Арсенал и Ман Сити. Да, „шпорите“ далеч не бяха сред постоянните претенденти за титлата, но винаги бяха в челните позиции и се бореха за това да попаднат сред местата, даващи право на участие в Шампионската лига. За последно отборът спечели трофей през 2008 година, когато в редиците все още беше Димитър Бербатов. Да участва в Лига Европа (или Купата на УЕФА) не беше обидно. Но не можеше да се определи и като успех.

През пролетта на 2025 година до финала в Лига Европа остават само полуфиналните реванши. И всичко сочи към финал Тотнъм – Ман Юнайтед. Което направо не е за вярване. Оставете за секунда всички исторически справки, за които говорех досега. И отделете една минута, за да проверите как изглежда класирането във Висшата лига към 2 май. „Червените дяволи“ са на 14-о място, „шпорите“ – на 16. Няма грешка. Това са позициите им. И някак звучи грешно финалът във втория по сила европейски турнир да е между отбори от една държава, които на всичкото отгоре се намират много по-близо до зоната на изпадане, отколкото до лидерите. На всичкото отгоре победата на Юнайтед в Билбао с 3:0 може спокойно да се определи като една от най-неочакваните в турнира още от груповата фаза насам. Най-вече заради представянето на англичаните в генерален аспект.

Манчестър Юнайтед постигна класически успех над десетима от Атлетик Билбао

По-паметливите ще кажат, че английските отбори имат традиция по отношение на нетипични финалисти в този турнир. През 2006 година Мидълзбро стигна до финала в Купата на УЕФА, а рейдът на Фулъм до битката за трофея през 2010, който включваше и смайващо отстраняване на Ювентус, си остава една от най-чаровните истории в надпреварата и до ден днешен. Но вярвам – ще се съгласите – говорим за Мидълзбро и Фулъм. Не за Ман Юнайтед и Тотнъм, от които се очаква да защитават многомилионните си инвестиции и лъскави покупки срещу Реал Мадрид и Интер, а не срещу Бодьо/Глимт. Всичко, казано дотук, е напълно вярно. Вярно е обаче и друго – потенциален финал между Юнайтед и Тотнъм в Лига Европа е странен на фона на класирането във Висшата лига и изконните цели на тези състави, но всъщност не бива да се приема като чак такъв съществен сюприз.

Причината е проста. Английското първенство изпреварва вече с доста всички останали на Стария континент по своя интензитет, качество и конкуренция. Още при началото на турнира Лига Европа английските представители бяха сред фаворитите да стигнат до финала на „Сан Мамес“ на 21 май. Защото дори и да са в ужасна форма, в каквато несъмнено са Юнайтед и Тотнъм, те пак би трябвало да се справят с по-слабите представители на останалите топ 5 първенства в Европа, да не говорим за тимовете от Централна и Източна Европа.

Тотнъм показа желанието си за финал в Лига Европа с убедителна победа над Бодьо/Глимт

Ливърпул унищожи Тотнъм в неделя с 5:1, което направо отстрани дори математическите шансове на „шпорите“ да финишират в Топ 10 през този сезон във Висшата лига – нещо, което не им се беше случвало от 2008 насам (по ирония на съдбата – когато печелят споменатия си последен трофей). Тимът има 19 загуби в шампионата дотук през кампанията. 19. Против всякаква логика Ман Юнайтед също е близо до финала, макар да изоставаше с 2:4 в реванша срещу Лион от ¼-финалите. И то този дефицит в резултата беше абсолютен факт до 114-ата минута на продълженията.

Да, романтиците във футбола биха казали, че всичко това се дължи на „вълшебни вечери в евротурнирите, в които невъзможното се превръща в реалност“. Ала прагматиците биха си обяснили задаващия се финал в Лига Европа със сериозно финансово превъзходство на английските клубове, качествени трансфери, доста по-високи заплати в сравнение с тези в континентална Европа. Манчестър Юнайтед и Тотнъм са съответно четвъртият и деветият най-богат клуб в света, ако човек гледа финансовата картинка само за 2024 година на база приходи. Следващият клуб в тази класация, който участва в Лига Европа през този сезон, е Лион, който е на 20-о място по постъпления.