Хърватите избират нов парламент

Хърватите избират нов парламент след предизборна кампания, белязана от остър сблъсък между президента социалдемократ Зоран Миланович и премиера дясноцентрист Андрей Пленкович. Право на глас имат над 3,7 милиона хървати, които избират 151 депутати. Проучванията сочат победа на управляващата партия, но най-вероятно тя няма да има достатъчно гласове, за да състави самостоятелно правителство. Вотът е ключов за бъдещата посока за Хърватия.

• Президент и премиер се изправят един срещу друг на изборите в Хърватия

Необичаен ден за избори в средата на седмицата, неочакван ход на президента, който разбърка позициите в последния момент и изход от вота, който може да промени посоката за Хърватия във външнолитически план.

Големият сблъсък е между премиера консерватор Андрей Пленкович и президента популист Зоран Миланович. Пленкович и управляващата Хърватска демократична общност се надяват на трети мандат след успешната година, в която Хърватия стана част от Шенген и еврозоната и това даде допълнителен тласък за туризма в адриатическата държава - ключов сектор за хърватската икономика. 54-годишният Пленкович се позиционира като прозападен и проевропейски политик. След като гласува в Загреб, той заяви, че новото хърватско правителство трябва да действа незабавно срещу редица предизвикателства в икономически и социален план.

"Правителството трябва да управлява Хърватия като надежден партньор на нашите приятели и съюзници в НАТО и ЕС. Светът е изправен пред продължаващата руска агресия срещу Украйна, светът е изправен не само пред войната между Израел и Хамас, но и, както видяхме през последните дни, пред иранската атака срещу Израел. Глобалната ситуация със сигурността никога не е била толкова напрегната и опасна за всички нас. Така че се нуждаем от много отговорни хора, които да управляват Хърватия през следващите четири години", каза Андрей Пленкович, министър-председател на Хърватия.

В страната обаче се усеща умора от управляващата партия, която доминира в политиката от независимостта на Хърватия през 1991 г. Опозицията отправя обвинения в корупция към Хърватска демократична общност. С този аргумент президентът Зоран Миланович изневиделица обяви, че се включва в изборите, веднага след като ги насрочи. И изненадите от него не спряха дотук. Конституционният съд обяви това за несъвместимо със заемания от него пост, но той отказа да подаде оставка.

Кандидатурата му даде предизборен тласък на социалдемократите. Според анализатори, насрочването на избори в сряда е добре обмислен ход, който цели да повиши избирателната активност, което би намалило шансовете на Хърватска демократична общност да управлява самостоятелно. 57-годишният Миланович има критично отношение към ЕС, не подкрепя оказването на помощ на Украйна във войната с Русия и е против присъединяването на Киев към НАТО.

"Управляващите ще получат много гласове, но съм сигурен, че свободна Хърватия ще получи повече и че трябва да преодолеем някои от различията си, за да защитим страната си от бандити със съмнителен произход, които нямат връзка с оригиналната Хърватска демократична общност", отбеляза Зоран Миланович, президент на Хърватия.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

Ако управляващите останат на власт, страната ще продължи прозападния си курс. Победа на опозицията ще постави основата за бъдещ успех на социалдемократите и на предстоящите европейски избори и президентския вот през декември. А това потенциално ще отвори вратата за по-силно проруско влияние в Хърватия, подобно на Унгария и Словакия.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News