Начало
назад
Историята на една 36-дневна новина през погледа на репортерите – сагата "Вера Су"
Морските хора у нас ще запомнят тази година с една 36-дневна новина – сагата около засядането и изтеглянето на "Вера Су". Защо корабът се блъсна в скалите, защо го спасяваха толкова дълго, какво се случваше всеки ден на Камен бряг – това разказваха и показваха репортерите на БНТ във Варна. Много от преживяното остана зад кадър, затова сега допълваме историята с репортерската гледна точка.
Около 4.00 ч. сутринта на 20 септември на скалите в природния резерват Яйлата "кацна" неочакван гост – по неясни и досега причини натовареният с карбамид кораб "Вера Су" се блъсна в брега и започна да потъва. В развитие сагата "Вера Су" напомни няколко констатации без елемент на изненада – дългата командна верига от столицата до морето води до забавяния, комуникацията е пословично трудна, а накрая са виновни журналистите.
"В ранната сутрин след нощта на инцидента стоях на брега на Камен бряг в очакване да се включа пряко в "Денят започва". Пред себе си виждах товарен кораб, който буквално се беше врязал в скалите, без да имам никаква информация какво се случва - въпреки опитите да се свържа с институциите. Първите данни, които те подадоха към медиите, бяха едва в късния следобед", заяви Петя Иванова.
В началото никой не очакваше лошата новина да продължи повече от месец. Имаше ли и добра?
"Инцидентът с кораба "Вера Су" показа, че за българската държава Черно море е просто една красива гледка, а не място, където може да се практикува модерен транспорт. Близо 36 дни бяха необходими на държавата, докато изтегли кораба от плитчините край Камен бряг", допълни Деян Михайлов.
Какво не разбраха зрителите през това време? Например, какво може да ти струва да стигнеш до мястото на снимките и да се върнеш.
"Представете си – пързаляте се с оператора в тъмното към кораба по една тясна глинеста пътека, натоварени с около 20 килограма техника. А на връщане не само е тъмно и хлъзгаво, вали и дъжд, а навсякъде падат гръмотевици една след друга. И в този момент си мислите – следващият път може да ме уцели", добави Петър Дойкински.
А друг път дори не остава време да се замислите.
"Всеки ден екипите ни преминаваха по тясната стръмна пътека на метри от скалите на Камен бряг. И точно някъде там, до заседналия кораб, потъна и моят страх от височините", споделя Даниела Цекова.
Интересното е и извън кадър – когато някой празнува рожден ден на скалите, с дошлото отнякъде куче, в палатка сред тръните.
"Когато в края на деня трябваше да приберем палатката, с уж леката задача се заеха няколко от колегите ни, отне им обаче повече от час, въпреки че в същото време гледаха клипче в интернет, в което една усмихната жена сгъваше палатка и я прибираше в калъфа точно за една минута", разказва Мариана Малева.
Най-сложно е, когато емоциите заплашват да надделеят над професионализма.
"Най-трудно се коментират най-емоционалните кадри - като евакуацията на моряците. Те трябваше да се качат по въжетата, опънати над скалите, а капитанът, който остана последен, първо се прости с кораба. И ти преживяваш тези моменти като човек, но като репортер просто трябва да си обективен", споделя Силвия Русенова.
Започнала по тъмно, историята на "Вера Су" край Камен бряг завърши пак по тъмно – минути след полунощ на 26 октомври.
"Беше вече много студено, колегите си помагахме, с каквото можем, кучето Песо беше непрекъснато с нас. На борда през цялата вечер имаше екипи, осветление, работа. Ние обаче залагахме дали ще се наложи да планираме и новогодишния си купон на Камен бряг. Все пак, минути след полунощ, корабът потегли", каза още Светлана Ганчева.
Накрая "Вера Су" стигна до Варна, макар и не на собствен ход, за да завърши пътя си на сухия док в "Терем". А в края на декември корабът "Вера Су" беше нарязан на 40 парчета – поне под формата на голяма торта.
Така целият варненски екип взе сладък реванш за 36-дневните несгоди. Истинският кораб е все така на док, остават и въпросите защо се блъсна, а също кой, какво и как да промени, за да няма повторение. Но това вече е история за новата година.
