Въпреки, че преди седмица спечели бронзов медал от европейското първенство в Армения, Ивет Горанова остава със смесени чувства, най-вече заради полуфиналната среща с германката Миа Бич, която загуби с 8:11.
„В края на краищата съм щастлива, че въобще се пробирам с медал от това състезание, защото никак не е малко. Бронз на европейско първенство. Мисля, че изиграх доста добри срещи. Нито една от тях не беше лесна. Виждам, че всяка една моя конкурентка излиза срещу мен не на 100%, а на 1000% да ме победи. Полуфиналът беше най-критичният момент за мен. Завършихме с резултат 11:8, което е доста голям резултат за нашия спорт. Не мисля, че съдийството беше реално. По-точно мисля, че аз бях по-добрата и трябваше да излезна като победител от този мач. Секунда преди края се случи ситуация, при която на видео повторение прецениха, че това е оценка за германката. Не искам да се фокусирам върху това какво са направили съдиите, не съм го мислила никога до този момент. Разбирам, че аз наистина трябва да съм зверски подготвена и да не давам шанс на никого. Както бях на Олимпийските игри – безапелационна. По този начин трябва да бъда на всяко едно състезание. Това ми действа като мотивация и ме озлобява, че трябва да излизам и да играя срещу всички. Просто да не им давам шанс“, коментира Горанова.
За Ивет следва среща за бронза с Нина Квасницова (Словакия), като нашето момиче печели с 4:3.
„Бях доста емоционална, афектирана от полуфинала. За момент ми мина през главата, че не ми се играе за бронзов медал, защото не бях отишла за бронзов медал, а за финал. Като отмина малко време прецених, че е много по-добре да си тръгна с медал, отколкото без нищо. Това щеше да осмисли труда ми, предстоя ми в Армения и абсолютно всичко. Беше ми много трудно да се събера за бронзовия мач и той не мина никак лесно. Играла съм словачката може би 3-4 пъти, тя ме затрудни, дори поведе в резултата още в първите секунди. Успях да обърна резултата. Беше страшна битка вътре в мен самата. Щастлива съм, колкото мога да бъда щастлива. Но, искам да го забравя това състезание. Винаги, когато победя на някое състезание, си взимам сувенир за спомен. Този път нищо не си взех, защото не искам да се връщам към това състезание. Приемам, че това е една стъпка към целта, която съм си поставила тази година и че не е дошъл края на света. Ясно не е бил моят момент“, сподели спортистката.
Горанова каза и кои са и най-големите конкурентки.
„Не мисля, че има някоя по-добра от мен. Силите са ни много изравнени. Една секунда може да промени мача, дори опонентката ми да е много по-слаба от мен. Сега, германката ще ми бъде фикс идея да я победя. Няма как след този мач да не ми е фикс идея. И както нейният треньор каза на следващия ден: „Ние живеем, за да победим Ивет“. Така и аз ще живея с тази мисъл – да я срещна път и да я победя“, категорична е Горанова.
Голямата цел пред Горанова е златен медал от световното първенство в Кайро през ноември.
„Вече съм си спечелила място на световното първенство. Има световни игри през август, за мен това ще е един турнир, в който просто да проверя на какво ниво съм. Позитивно настроена съм за това, което предстои. Мотивирана съм и съм готова да дам всичко от себе си в подготовката за световното“, добави спортистката.
Олимпийската ни шампионка често си спомня за най-големия си спортен успех от Игрите в Токио. Той я мотивира в дни, в които не се чувства добре. В тази връзка тя говори и за един от проблемите на все повече спортисти – депресията.
„Доста често се сещам, особено в трудни ситуации. Дори и треньорката често ми повтаря да не се подценявам. Има ситуации, в които се подтискам и ми пада самочувствието, а не трябва“, сподели Горанова.
Цялото интервю с олимпийската шампионка вижте във видеото!
Чуй новините
Подкаст
