"Изгубени в превода" на местния език

Дали ще опиташ каунь в Хасковско или диня във Врачанско - все ще ядеш пъпеш. Много е вероятно, ако го хапнеш на "сафалък" в Ловешко, да ти е по пловдивски "густо" или по русенски "пофта". В различните райони на страната има думи и изрази, които разбират и ползват само местните жители. И макар някои да добиват по-широка популярност и да се срещат в няколко области, продължават да звучат странно и неразбираемо за гости от други краища на страната. Кои са най-типичните и често срещани думи и изрази в местния говор.

В Благоевградско „шетат“ в града и берат „френки“

За хората в Благоевград глаголът „шетам“ не значи чистя и разтребвам, а по-скоро „разхождам се без определена цел“, разказа д-р София Мицова – преподавател във Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. При пазаруване може да се получи недоразумение, ако човек не знае, че нарът се нарича „калинка“, а покупките се слагат в „кисета“, което е найлонова торбичка, а не текстилно приспособление за баня. В нея могат да се сложат и „френки“, както наричат доматите в петричките села, особено тези в планината Огражден. В района на животните дават „далки“ - клонки с листа или вейки. Само тук се среща и думата „джуджуган“ - врабче. То може да се нахрани с „ронки“ – местна дума за трохи, която идва от глагола роня. Уникална за района е и думата „станчинари“, с която наричат кукерите.

Ако чуете „Въй, батка“, значи сте в Бургаско

Ако чуете „Въй, батка“, то със сигурност сте в Бургаско. Възклицанието „въй“ е широко използвано в района, макар да се среща и в Ямболско. А с „батка“ бургазлии изобразяват накратко млад мъж с изявена мускулатура, видими татуировки по тялото и спортно облекло. Думата „сафари“ сред бургазлии не носи асоциации за обширни африкански равнини и диви животни, а за късо дънково яке. Решите ли да потърсите за закуска „принцеса”, в района на Бургас може да ви изгледат странно, защото филията с кайма там е известна като „странджанка”. В района на Странджа пък хората не се събират за панаир, пазар или друг вид празненство на централния площад, а на „панагиря“. Не е изключено понякога страстите да се разгорещят и да се стигне до „кютек“ или „търкал“, тоест сбиване. Ако някой след него каже, че го болят „комбълите“, всъщност има предвид очите. Характерна за района е и думата „хавел“, която вече малцина от по-младите помнят, но родените преди 80-а година казват, че не си от Бургас, ако не знаеш значението - дете на възраст над 5 - 6 години.

Къде далдисват аверите ли – във Варненско

Ако чуете „авер“ - вече сте във Варна. Думата означава добър приятел, човек на когото може да се разчита и като повечето характерни думи за региона идва от турски. С морето е свързан глаголът „далдисвам“, който означава гмуркам се. Варненци обаче използват думата и когато ситуацията се обърка, т.е. „далдиса“. Добре е да се знае, че във Варна не е студено, а е голям „бахър“ - влажно, мразовито и ветровито – каквато обичайно е зимата в града. Местните жители не се страхуват, те се „изкорват“. Освен това не чакат, а „чакалят“, като в този глагол се внася и нотка на дебнене. Ако „чакалът“ (срещата) не се реализира, се „смарангясват“ много бързо и хващат „генгерлика“ т.е. заминават на място, където трудно могат да бъдат намерени. Когато чуе нещо изненадващо, варненецът често възкликва „ай-си-фон“.

Във Велико Търново приготвят яхния от „кумбулки“

Във Велико Търново на зелената слива, тип джанка, казват „кумбулка“. Има местна рецепта за яхния от „кумбулки“, към която задължително се прибавя „юзум“ - джоджен, магданоз, а заливката се „пражи“. В района на село Самоводене все още наричат вилицата „фърколица“, думата се среща и в Добричко. За довиждане търновци казват „Айди сти“. В Еленския Балкан на непохватен или често спъващ се човек казват „спотакня“, а на такъв, който се държи неадекватно или отнесено – „шапшал“. И до днес балканджиите казват „съзобница“ на молеца. Сред местните изрази са „изуй си калеврите“ - събуй си обувките и „удари кофара“ - заключи бравата, а често в региона ще чуете за доматито, ягодито и други градински растения. В Свищовско хората се грижат за „бахчата“ – зеленчуковата си градина. Камбите там са известни като „ратуни“, а копривата е „джишка“. В областта е на почит и „джинса“ - потеклото на човека.

Във Видинско черпят със „завияч“

Във Видинско, и по-точно в района на Ново село, местните жители могат да почерпят със „завияч“ - ястие, по-известно на други места в страната като сарма. Ако от видинчани чуете думата „усвет“, това означава, че нещо е много далече, на края на света. А „флянка“ ли някой, означава, че говори празни приказки. Местните ползват и „ендък“ за канавка около пътя. „Нящо мяшано“ е разпространен израз в района на Кула и означава умишлено забъркана работа. Използва се и като название на подправка, подобна на шарена сол, в която освен задължителните съставки, всяко домакинство добавя и свои, по семейни рецепти, затова всяка смес е с уникален вкус. За Кулския район са типични я-кавските говори, дошли с преселниците от Тетевенско, обясни етнографът от Регионалния исторически музей във Видин д-р Сашка Бизеранова.

Във Врачанско динята е „любеница“, а пъпешът е диня

За хората от района на Враца динята се нарича „любеница“, а на пъпеша казват диня. Една от местните думи, които гости от други краища на страната не разбират, е „кулен“. Когато врачанин иска да си купи варена царевица, казва - „един кулен“. За останалите части на царевицата също имат местни думи - „кукурузяк“ - стрък царевица и „какаляшка“ - царевичен кочан без зърната. Ако някой иска да каже, че друг се блъска в нещо, без изобщо да мисли върху това, което прави - казва, че се „бутурнясва“. А ако иска да каже, че друг е заел неприятна, крива поза или дори се е извратил, казват - „изкилиферчил се е“.

В Габровско слагат топлия „щирник“ на „танур“

Дъската, на която габровци режат мезето си е същата, която слагат под горещите съдове, току-що свалени от печката, и я наричат „танур“. На нея вадят и баницата със спанак, известна в региона като „щирник“. Неясна за останалата част от България е и местната дума „лакомица“, с която габровци наричат водосточните тръби на покрива и за неговото отводняване. „Сакче“ в Габрово наричат пазарската торба, която може да бъде и найлонова, а често в гозбите слагат „тарос“ - естрагон. Типична дума за региона е и „баеркаса“, която местните жители използват за тоалетно казанче.

В Добричко гостуват на „кръстниковци“ и хапват „патлачки“

Ако чуете думата „келяво“ в Добричко, не бързайте със заключенията – това е вид механизъм за вадене на вода. Местните жители наричат кумовете „кръстниковци“, а добруджанската баница – „милина“ или „каварма“. Когато хапват „патлачки“, всъщност ядат пуканки, готвят в „коптор“ – фурна и почистват с помощта на „фарашка“ – лопатка за събиране на смет. По подобен начин думата за лопата звучи и в Русенско и Силистренско – „фараж“ и „фараш“. Жителите на Добрич казват „паткан“ на плъха като думата се среща и в Габровско, „фитка“ – на пуйката и „йоркипе“ – на белката. В района за дете се ползва и думата „байструк“, а за стъклените топчета – „лимки“.

Обичате ли „црешни“, идете в Кюстендилско

В Кюстендилско на череша казват „црешна“, ако обичате плода – там е мястото. Кюстендилският говор се характеризира с използването на гласна „а“ вместо „ъ“ – така често може да се чуе рàка, вместо ръка или кàшта вместо къща. Понякога гласната „о“ също замества „ъ“ – дош вместо дъжд, бòчва – от бъчва, вòнка – от вънка. Липсва и съгласната „х“ – леп - хляб, плèто - плетох, видò – видях. Често срещано е и окончанието -йе – мàжйе (мъже), офчарйè (овчари). В Кюстендилско плетèм е плета, орèм е ора, а бъдещето време се изразява с „че“, вместо „ще“ – че ѝдем, че напрàвим, че вѝдим.

В Ловешко пийват и хапват на „сафалък“

„Калабалък“, „партакеши“ и „сафалък“ са сред характерните за Ловешкия край думи, казва Елена Георгиева, главен уредник в Регионалния исторически музей в Ловеч. „Калабалък“ означава навалица, блъсканица, много хора на едно място, „партакеши“ са вехтории, а „сафалък“ – навън, на открито, на въздух. Други думи и изрази от Ловешкия край, според Георгиева, са пришка – мехур, сетре – връхна дреха, мерудия – магданоз. Езикът на Ловешки регион не се различава особено от книжовния български език заради близостта до езиковите норми и лексиката, характерни за Търновски регион, които са определящи при формирането на официалния български език след 1878 г.

Само в Монтанско ли се срещат „пустиняци“?

В област Монтана са популярни типични за торлашкия диалект думи, които в някои случаи звучат грубовато. Сред най-популярните за региона е думата „пустиняк“, която означава див мъж, който прави каквото си иска, често върши глупости, пие много, закача жените, но е добряк и винаги готов да помогне. Думата се среща и във Видинско, където в някои райони се ползва за комплимент, а в други – за обида. Ако чуете в района, че нещо е „батисано“ – значи, че е съсипано. Но помогне ли ви някой „бам бавида“ – ще е от добро сърце и няма да иска нищо в замяна. Ако някой „бреца“, означава, че ви досажда с истерично говорене, но тогава можете да „декате“ – да му се скарате и да се държите назидателно.

Какво е „яя“ в Пернишко и кога е „синочка“?

Сред характерните и все още масово употребявани думи в Трънския край, който е част от Пернишко, е „яя”, което означава яздя. Друга използвана в района дума е „синочка”, с която местните посочват точен период от време – снощи. Местна дума е и „сурва“ или „сурова“. Според краеведи и специалисти така в пернишко се наричат вид разклонени тояжки – „сировишняци“, с които в миналото младежите от региона на Граово сурвакали за здраве на 14 януари. Традицията е изследвана и описана от покойния филолог Александър Мартинов, издал единствения по рода си „Сборник за народни умотворения и народопис от Граово“ отпечатан през 1958 г.

В Плевенско избират между „наджак“ и „балтия“ за дървата

В Плевенско „наджак“ е голяма брадва, а „балтия“ – малка брадва с къса дръжка. Местните жители избират правилната, за да си свършат работата с дървата. Ако искат да окопаят внимателно лехата обаче, се нуждаят от „каластирка“ – малка градинска мотика. Местният „пресол“ е вид лятна супа с вода, краставица, оцет, сол, зелени подправки и лук. Плодът на дървото черница в Плевенско наричат „бобонка“. В Кнежа, където е по-силен северозападният говор, може да се чуе думата „кръкацил“ – човек, от който нищо не става и за нищо не го бива.

Чувате „Густо майна“ и „Бича айляк“ – в Пловдивско сте

Почти сигурно е, че ако се разхождате по Главната улица в Пловдив ще чуете от местните жители „густо“, като израз на истинско задоволство. Според някои източници популярната фраза „густо майна“, използвана в града на тепетата, идва от гръцкия език и буквално се превежда „вкусно майко“. Характерно за пловдивчани е замяната на „е“ с „и“, откъдето идват и популярните „тилифон“ и „пипируда“. Сред новите характерни изрази за Пловдив е „Бича айляк“ като отговор на въпроса „Какво правиш?“. Ако го чуете, това означава, че отсрещният човек си почива, наслаждава се на момента или просто се любува на хубавото време във Филибето.

В Разградско шият „атель“ и готвят „кумбастийъ“

Непознатите думи в района на Разград са по-присъщи на по-възрастните хора и се употребяват най-вече в семейна среда. Етнографът Даниела Ганчева обяснява, че специфичен за капанския диалект е думата „атель“ – юрган, вълнена завивка, която обикновено е на тъмен фон с тъкани различни релефни орнаменти. Гозбата от тиквена каша със захар капанците наричат „кумбастийъ“. Сред популярните думи от този край е и „гуйну“, което означава място за вършитба. За гръклян или гърло капанците използват думата „грънцул“. Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България – Разградска, Търговищка и Русенска област. Според народната етимология названието им произхожда от името на женската риза „капанка“ със своеобразната ръкавна шевица на „капки“.

„Пофта“ е аналогът на пловдивското „густо“ в Русе

За региона на Русе са известни влияния, които река Дунав формира и върху езика, казва директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов. Той отбеляза, че думата „пофта“ идва в Русе от Влашко и означава кеф като пловдивското „густо“. От турски е характерна думата „тарла“, която означава нива и кошари. „Това е мястото, където се е провел първият панаир след Освобождението – прочутата Русенска тарла – това е място за свободно време и увеселение, а не панаир непременно със стоки и търговци. Други думи, характерни за Русе и региона, са „билюри“ (топчета за игра), „юзъм“ (джоджен), който по подобен начин звучи и в района на Велико Търново – „юзум“.

В Силистренско слагат покупките в „пунга“

В езика, използван в Силистренско, има много румънски думи, които и днес се използват, особено от по-възрастните хора. Причината за навлизането им е, че до 1940 г. Силистра е част от северната ни съседка. Сред думите, използвани в региона, са „пунга“, което означава торба. Ако нещо е затворен с цип, то в Силистренско всъщност е закопчано с „фермоар“. За фурна местните използват „куптор“, което звучи близко с думата и в Добричко – „коптор“.

Какво са „карандилки“ и „японки“ в Сливен?

За сливенци, който категорично наричат себе си сливналии, ще бъде трудно да си купят от закусвалните и ресторантите в други градове три неща – „карандилки“, „японки“ и „супа валчета“. За гостите на града пък ще бъде полезно да знаят, че това са тестена закуска с колбас, тулумбички и супа топчета. Не е изключено гордият жител на града под Сините камъни да се „нагрочи“ (начумери), че не го разбират и да отсече „рогач“ и „пампаец“, което е обида с най-близко значение селяндур. За недоумението си незнаещият елементарни сливенски думи, ще бъде посечен с израза „Ко ма гледаш кат гургур на хасма!“ (Какво ме гледаш като мъжка гугутка на асма) и пратен на "Карандила през Баните".

Бавната работа в Смолянско те прави „гьопка“

Разговор между родопчани на техния роден диалект остава почти неразбираем за всеки, който e роден отвъд Рожен. Изгубени в превода са всички, опитващи се да намерят познат смисъл и значение в мекия родопски говор. „Бейхутин“, „мелемьо“ или „забейхутен“ са синоними, с които се описва отнесен и разсеян човек. „Гьопка“, „петланка“ или „шупавник“ са варианти да определиш несръчен и бавен човек. Според родопските изрази съвременните политици се „плевньат“ (говорят дълго и несвързано) и „затральат“ (повтарят едно и също). „Блестунка“ наричат светулката в Родопите, а „бубулька“ означава буболечка.

Домакинята в Софийско слага „фута“

Сините сливи в Самоковско, част от Софийска област, се наричат „тругоние“, а преди да започне да ги приготвя домакинята може да сложи „фута“ – престилка. Ако приготвяйки зимнината обаче, счупи стъкла, те вече са „срачи“. На Сирни заговезни в района може да се види „оратник“ – малка купа сено, която се слага на прът и се върти.

Колко са бързи „улешките“ знаят в Търговище

Десетки са думите, характерни за Търговищкия край, сред тях е „улешки“ – така местното население нарича охлювите. Думата е особено разпространена сред жителите на село Алваново. Други местни думи са „стурне“ – освещаване на къща, „патъркам“ – мърморя, „захейвам“ – занимавам, казва Диана Жекова – етнограф в Регионалния исторически музей в града. И днес за рошава коса се използва думата „пирга“, а вълнените чорапи се наричат тумани“ или „шушони“. Популярни турцизми в района са „зяносвам“ – развалям, „уйдисвам“ – угаждам, „кепазе“ – излагане и „бутурясвам“ - блъскам, подобно на глагола във Врачанско, с който се изразява блъскане в нещо, без да се мисли – „бутурнясва“.

Сред най-разпознаваемите думи за Хасковско е „каунь“

„Каунь“ е може би най-разпознаваемата местна дума в Хасковско и, въпреки че има турски произход, обозначението за пъпеш е станало запазена марка на района. „Кауни“ наричат и местните жители. Думата е толкова популярна, че дори е увековечена в скулптурата „Хасковски каунь“, която е разположена в центъра на града – площад „Атлантически“. Други местни думи са „лахна“ – зеле, желва – костенурка и „фитка“ – пуйка, както е известна и в Добричко. Обозначението за чужд на месните човек, другоселец пък е „гельме“. Фонетична особеност на тракийския рупски говор, която също прави речта трудно разбираема, са много меки съгласни, „гълтането“ на съгласната „х“ и замяната на „ф“ с нея – „ляб“ вместо хляб и „хурна“ вместо фурна.

Думата „шафрантия“ тръгва от Шуменско

В Шуменско все още се използват турцизми и остарели думи като „гюрлюк“ – буренясало място, „сапикясъм“ – да се сетиш, „лимбизе“ – зализан мъж, както и „маджун“ – сгъстен сироп от плод с високо съдържание на захар, широко разпространен в България до 50-те години на миналия век. Характерен за Североизточна България, включително и за Шуменска област, е изразът за пържени филийки с яйца – „Джиджи папа“. Местна дума, добила национално разпространение, е - „шафрантия“, с която се има предвид жена със скандално поведение. Идва от 19-и век, когато Михай Шафран, заедно с Лайош Кошут и други унгарски емигранти, се установява в Шумен и организира театрални представления, в които участват и жени. Това се смята за скандално и жените са наричани от местното население шафрантии, припомня Ирина Крумова – етнограф в Регионалния исторически музей в Шумен.

„Отиваме на дома“ не значи вкъщи в Ямболско

„Цъкам“, „въй“, „чакалък“, отиваме „на дома“, „куда“ – чуете ли тези думи, в Ямбол сте. Това показа анкета на БТА във Фейсбук групата „Ямбол на 7 континента“, която наброява над 8500 членове. В Ямбол да „цъкнете“ не значи да издавате звуци с език или да „разцъквате“ в интернет, а да светнете лампата. Популярното „въй“ в Бургас се среща и в Ямбол, а „чакалък“ се използва за любовна среща, подобно на Варненско, където също ходят на „чакал“ и „чакалят“. В региона „отиваме на дома“ не означава, че хората се прибират вкъщи, те всъщност водят дете на детска градина. Освен „дома“, детската градина се нарича често и „домче“. Чуете ли „куда“ и „куди“, става въпрос за коледарски дружини, които изпълняват уникална за страната традиция – коледарски буенек. И за финал – ямболлия, с двойно „л“, е жител на града, а „ямболия“ – с едно „л“, е дебела вълнена постелка или завивка, която се произвежда в града още преди Освобождението и се нарича още ямболско кебе, ямболче.