Изследовател в интервю за БНТ: Озоновата дупка над Антарктида се затваря

Хавиер Качо Гомес е испански учен и изследовател на климата. Той е участвал в 6 експедиции на Антарктида и е ръководил три от тях. Автор е на книги за историята на изследването на ледения континент, за озоновата дупка над него, а отскоро е съавтор и на готварска книга.

Гомес даде специално интервю за "Светът и ние" в Софийския университет, при представянето на уникалното издание Антарктическа кухня, което събира опита на полярните бази от 29 държави - както в готвенето, така и в научната дейност.

Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени изследователите на Антарктида в тези времена на криза и пандемия?

Мисля, че предизвикателства в Антарктида не са се променили много. Предизвикателство е климатът. Предизвикателство е самотата. Трудно се работи там, тъй като екипите са напълно изолирани. Ако имаш проблем с техническото оборудване например, нямаш друг изход освен да го поправиш сам. Предизвикателство е също, в личен план, да бъдеш да си далеч от семейството си за дълъг период от време. А от научна гледна точка, мисля, че в в момента най-голямото предизвикателство е промяната в климата. Опитваме се да предвидим как ще се развият климатичните промени в Антарктида, защото те могат да се отразят драматично на климата на цялата планета.

Как промяната в климата влияе на работата ви? Какво причинява тя?

Промените в климата трудно се усещат за кратък период от време - например ден за ден или месец за месец, дори от година до година е трудно да се почувства. Трябва да се правят много измервания за продължителен период от време, за да сме сигурни какво се случва, тъй като климатът има цикли. Същевременно, човечеството е на Антарктида от много дълго време… не аз, лично, разбира се но ние хората правим измервания на климата на Антарктида повече от 100 години. Днес можем да вземем проби от леда и да получим информация какъв е бил климатът не само преди 100 години, но и преди 1000 години или дори преди един милион години... В допълнение, Антарктида е много важна, защото самият лед е много важен за нас, той е дълбок над 3 км. Това е перфектно място, от което да надникнем в нашето минало и да се опитаме да си представим какво би било бъдещето ни, ако не направим нищо срещу това.

През 1989г., Вие написахте книга за дупката в озоновия слой над Антарктика. Знаем ли сега как са се променили нещата, всички новини за климата ли са лоши?

Не, не. Точно обратното. Озоновата дупка е първата победа над промените, предизвиквани от хората в климата на Земята. Забелязахме, че голямо количество озон над сърцето на Антарктика е унищожено и не знаехме какви ще се последиците. И, разбира се, тогава не знаехме причините и трябваше да работим бързо, тъй като щетите бяха драматични. Озоновата дупка се разрастваше с огромна скорост. Успяхме да установим причината - това бяха хлорофлуоровъглеродите, така наречените ХФВ, продукт от различни клонове на промишлеността. Обърнахме се към политиците и им обяснихме ясно какво би било бъдещето, ако не спрем да произвеждаме този продукт. И те го направиха - последваха нашите съвети, съветите на учените и приеха нормативна уредба срещу производството на тези продукт. Постигнахме! И сега озоновата дупка малко по малко се възстановява. Така че това е победа. Наистина, ще отнеме време, още 20 или 30 години, но озновата дупка напълно ще изчезне. Иска време!

Оптимист ли сте и по отношение на другите промени в климата, ще можем ли да предприемем адекватни мерки, за да ги спрем?

Опитвам се да бъда. Искам да бъда. С цялото си сърце. Но в този момент причината беше много ясна - хлорофлуоровъглеродите. Беше само това, макар да засягаше много промишлености, беше само това. Сега, във връзка с промените в климата, трябва да променим нашето собствено поведение. И това е по-трудно. Но ако имаме примера, че в миналото сме се справили, може би има надежда за нас, че ако сега се опитаме, може би ще успеем.

Сега сте в България, за премиерата на една нова книга, Антарктическа кухня. Ако трябва да съм честна, преди това си мислех, че на Антарктида, при експедициите, храната има значение само като средство за оцеляване. Така че кажете ми, коя е любимата ви храна на Антарктида? И кое е най-странното нещо, което сте изяли там?

Истина е, че в зората на антарктическите изследвания, при първите експедиции там, храната им е била само средство за оцеляване. Сега обаче не е така. Сега храната ни е нужна, за да се почувстваме у дома. Това е причината, поради която всяка експедиция трябва да има добър майстор готвач, който да готви вкусно. Както ви казах - на Антарктика ние често сме тъжни, защото сме далеч от своите семейства, от своите приятели, и е прекрасно да можем да се насладим на храната. А храната има тази особеност, тази специфична характеристика, че когато сме заедно на масата, се появява приятелството. Отпадат различията в екипа. Така че храната е много, много важна.

Питате ме каква е любимата ми храна, която съм ял там. Обикновено това е испанската храна, тъй като аз съм свикнал да се храня с нея, от биологична гледна точка тялото ми е свикнало с нея.

Но как се готви паеля в Антарктика?

Направих го, успях.

Наистина? Как?

В книгата ще има снимка, купете я и ще ме видите с паелята.

Със сигурност има риба на разположение.

Да. Но знам, че е трудно, тъй като ми трябваха зеленчуци. Но трябва да се приспособяваш, да се справяш с това, което имаш. Най-важни са хората. Когато си с хора, които обичаш, които са ти приятели, всичко е фантастично.

Гледайте повече от "Светът и ние"