Как "невидимата" Емона стана шампион

В този снежен ден от началото на зимата с Емона се борим с пътя. Само ако се вгледате ще разберете, че тя полага огромни усилия, за да го премине.

Има увреждане, с което живее цял живот.

"Когато един човек се откаже, предаде, той е обречен. Когато кажеш "аз мога" и станеш, и се изправиш въпреки всичко, ставаш и живееш така, както искаш и мечтаеш", казва Емона.

Емона е от децата, изоставени от родителите си, защото са родени с проблем. Сега е на 27, но по-голямата част от тях са минали по домовете. В Плевен, село Борислав, Луковит, Ловеч.

Разбира, че родителите ѝ са живи, когато е на 17. Преживява сама две животоспасяващи операции, наложени заради малформациите с които е родена. Оцелява. После отново. Извън домовете.

Питаме я, дали ѝ е било трудно да оцелее, след като излиза от дома.

"Беше ми трудно, защото се притеснявах парите дали ще ми стигнат. Притеснявах се от това дали ще ме завземе гладът и дали ще мога да живея нормално, тъй като тогава доходите ми бяха много малко", споделя момичето.

Казва, че ѝ се е случвало да гладува.

"Когато дойдох в София съм яла солети и вафли с моята най-добра приятелка Стефка, с която дойдохме заедно с идеята да си имаме наш дом един ден, нещо наше, сигурен покрив", разказва Емона.

На въпроса дали някога е била сърдита на живота, отговаря така:

"Сърдита - не, но разочарована - да. Защо все на мен, защо това изпитание ми се случва", отговаря тя.

Какво би казала на самотните деца, които ще я гледат в предаването?

"На тях бих казала никога да не се отказват и когато имат проблем да търсят помощ от институциите, но най-вече никога да не се отказват и да се борят. Да си казват: Аз мога! Това е много важно. Има ли желание - има и начин", отговаря Емона.

"Видях, че имам два избора. Или да се предам и да остана по институциите, да живея ден за ден или да се занимавам с нещо - спорт, учене, работа, като всички нормални хора", споделя Емона.

И продължила така: с бадминтон. Щурата идея ѝ предложил рехабилитаторът от дома в Луковит - Кольо Николов. Сега сигурно се гордее с нея. Вече има медали. И се готви за Олимпиадата в Париж през 2024 г.

"Просто благодаря на него, че той ме срещна с този спорт и после на българската параолимпийска организация, че ми позволи да тренирам професионално тук в НСА. Треньорка ми е Румяна Иванова, на която искам много да благодаря", казва Емона.

Тя смята, че много е важно да се научиш да губиш, за да продължиш напред.

"Аз не умеех да губя. Но в бадминтона научих, че загубата те кара да се мотивираш още по-силно да искаш да победиш".

Сега Емона е студентка в четвърти курс на Минно-геоложкия университет. Работи във фирма за технически контрол, за да се издържа.

Най-голямата ѝ мечта е да има собствен дом. Учи се да живее. Да приема радостта.

"Вижте, но за да жънеш успех и да имаш успех е хубаво да имаш на кого да го споделиш този успех, защото когато нямаш на кого да го споделиш не е същото. Когато имаш на кого да споделиш успеха си, хубавото, радостта става двойна", разказва Емона.

Не ѝ се случвало често по-домовете. Прекарала е цялото си детство докато мечтае да иде на театър. Като "невидимо дете", което гледа другите деца зад решетките. После в джунглата извън тях. Усмихва се, че е много по-истински "сървайвър" от тези в телевизионните предавания.

"За мен беше важно да имам какво да хапна, за да не колабирам. Просто за да спестиш, трябва да се лишиш. Защото не можеш да разчиташ на държавата, за съжаление го казвам. Надявам се с новото правителство и новите промени да има промяна в тази насока", споделя младото момиче.

Емона е развълнувана от новия парламент и новата вълна в политиката. Струва ѝ се, че животът е объркан защото омразата не е добър урок.

Отправя апел:

"Да направят така, че да го няма това разделение, което го има в момента. Да се обединим и да станем едно цяло и да работим в една посока. И те трябва да работят в една посока, за да видим промяна", казва Емона.

Емона не познава политикатата. Само това, че в света има много невидими хора, които политиката не познава. Но понякога той се променя точно от тях. От лекарите, които ѝ направили рожден ден в "Пирогов", от рехабилитатора който ѝ подал ръка в Луковит, от медиците в "ИСУЛ", които ѝ спасили живота и не я оставили сама. От приятелката ѝ Стефка, с която гладували заедно, но не се загубили по пътя.

Всеки е видим, стига да искаш да го видиш.

Репортажът на Катя Тодорова може да гледате във видеото