Лекарят и надеждата – история от ковид отделението на „Света Анна“

Започва 12-часовото дежурство на д-р Мирослав Ангелов. Кардиолог, който сега работи в ковид отделение. И всеки ден посреща третата вълна.

„Като че ли - тази вълна се подмладява по някакъв начин. Виждаме така сравнително млади хора между 30-50, 55 години. Не са изключение и по-възрастни хора. Но някак си това са хората, които в момента боледуват повече. По-млади. Без придружаващи заболявания дори някои от тях“, казва д-р Мирослав Ангелов.

Израснал в софийския квартал „Христо Ботев“. Не му било лесно. Родителите починали след сърдечно-съдови заболявания, отгледала го баба му. Винаги искал да стане лекар, а загубата го превърнала в кардиолог. Още помни трудния студентски път към медицината. И помощта, която получил от проф. Ивайло Търнев.

„Човек никога не бива да забравя нещата от живота си и това от къде е тръгнал. И кой е бил до него в едни от най-важните и трудни моменти. Проф. Търнев беше и продължава да бъде мой ментор в медицината. Факт, от който аз съм изключително щастлив. Помагал ми е не само в по пътя към моето обучение, помагал ми е в лични моменти. Продължава да го прави“, казва д-р Ангелов.

Казва, че всеки трябва да има кауза. Неговата е човешкото сърце. Липсват му обикновените работни дни в Клиниката по кардиология на болница “Св. Анна”. Сега тя е преобразувана в ковид отделение, заедно с цялата вътрешна клиника.

„Голяма част от колегите са мобилизирани, за да помагат. Нали включително и от други отделения. Кой каквото може се включва и го прави на драго сърце. Mоже би един от проблемите е, че хората с хронични заболявания няма как да бъдат обхванати, както биха били обхващани в една по-нормална обстановка на работа. Голяма част от тези хора не търсят лекарска помощ, поради страха да не бъдат заразени. Или поради страха да отидат в болница, защото има голям шанс там да се разболеят", допълва той.

Над 280 болни от Ковид се лекуват тук. Медицинските екипи са малко. Всички вече са много уморени от постоянните изненади на вируса.

„Посрещаме изключително много хора, докато имаме капацитет, разбира се. Голяма част от тези хора се стабилизират и тъкмо в моментите, в които ние си мислим, че всичко тръгва в една добра посока, има варианти това нещо да не е така. Нещата се променят много динамично. Пациентите се влошават".

"Налагало се е да даваме сведения за цели семейства, които сме хоспитализирали. Изключително трудно е дори и в човешки аспект. Когато приемеш някое семейство и един от тях загива. Ужасно е! Ужасно е, защото човешкия аспект няма как да го превъзмогнеш лесно. На някой да му кажеш, че човекът, с който е живял примерно 70 години, е делил един дом и семейство - изведнъж го няма! А сте дошли заедно. Тежко е…“

"Имаме 27-годишен пациент, който се бори за живота си. Поради факта, че е с тежка пневмония на фона на ковид инфекция. С голямо засягане на белодробния паренхим. Имали сме хора с много тежки, които са били лекувани дори и в реанимационната ковид зона на болницата, но пък са успявали колегите с техните усилия да ги стабилизират и да ни ги върнат в състояние, което да продължи лечението в отделението. Такива хора сме ги изписвали и сме изключително щастливи, че сме виждали тяхното подобрение. И че сме го изписали на крака. Близките му го чакат да го посрещнат на при изписването. Това са едни от малкото хубави моменти", разказва д-р Ангелов.

Д- р Ангелов не се страхува от вируса. Преболедувал го. Ваксинирал се е. Но загубил човека, който го е отгледал.

„Чувствах се най-слаб, понеже наскоро загубих и баба си. Това беше един от моментите, в които съм се чувствал слаб. Даваш си сметка, че това е естествения завършек на живота. Но това са моменти, в които буквално падаш, за да можеш да се засилиш и да прескочиш нещо голямо. Аз така възприемам нещата", споделя той.

Какво ви дава надежда?

"Това, че можем да се справим с проблема наречен ковид, че можем да заживеем така един добър живот, както преди. Защото сякаш живота започна да се дели на две ери. Преди и след ковид. Аз силно се надявам, преди и след да се слеят някак си , ковид да ни бъде един добър урок.“