Насилие и състрадание по неандерталски: Какво разказват останките в пещера в иракски Кюрдистан

Кости на неандерталец, открити в пещера в иракската част на Кюрдистан, предоставят доказателства както за проява на насилие, така и за проява на състрадание сред най-близките еволюционни роднини на нашия вид, предаде Ройтерс.

Изследване, публикувано в сп. „Сайънтифик рипортс“, описва при един и същ индивид рана, вероятно причинена от смъртоносен удар с копие, както и следи от по-стара травма, която не е била фатална и е възможно да е наложила полагането на грижи.

В пещерата Шанидар, която се намира в планината Загрос в Северен Ирак, изследователите са открили частичен скелет на неандерталец на възраст около 45 години. Сред останките е лява лопатка с кръгъл отвор с диаметър 15 милиметра – свидетелство за дълбока прободна рана.

Костите на този индивид, когото учените наричат Шанидар А, са открити под около 7,5 метра скали и седименти вътре в пещерата и датират отпреди около 75 000 години. Изследователите не са успели да определят пола на неандерталеца.

Според учените формата на раната подсказва, че тя е била причинена от силен удар със заострено дървено копие – вид оръжие, за което е известно, че неандерталците са използвали, а не с копие с каменен връх. Това е било оръжие, използвано при лова на едри бозайници, които са били важен източник на храна.

„Копието би проникнало през кожата и основните мускули, най-вече през гръдния мускул, както и през гръдния кош, мускулите между ребрата и белия дроб“, казва Ема Помрой, специалист по биоантропология в Кембриджския университет и водещ автор на изследването.

Неандерталците са знаели, че това ще доведе до бърза смърт, отбелязва изследователката.

Археологът от Кембриджкия университет и съавтор на изследването Греъм Баркър, който ръководи разкопките в пещерата Шанидар от 2015 г., посочва, че най-вероятният сценарий е междуличностно насилие.

Изследователите смятат, че насилието вероятно е възникнало или между членове на определена група неандерталци, или между членове на враждуващи групи неандерталци, като според тях е по-малко вероятно да става дума за нападение от Хомо сапиенс или случайно нараняване.

Учените са открили костни фрагменти, разместени от оръжието. Начинът, по който е причинена раната, е довел до настъпването на бърза смърт.

Освен лопатката, изследователите са намерили няколко ребра, почти цяла „дясна ръка“ и седем зъба, предимно от предната част на долната челюст, принадлежали на Шанидар А.

По зъбите има следи, които показват, че неандерталецът е преживял тежка травма поне една година преди смъртта си – удар по лицето, довел до счупване и загуба на предните зъби.

„Болката сигурно е била изключително силна, а основни нужди като хранене и пиене вероятно са били затруднени. Това означава, че храната на Шанидар А е трябвало да бъде намачквана и да му е била осигурена възможност да си почива. Шанидар А вероятно е имал нужда от грижите на членовете на групата за задоволяването на някои основни нужди по време на възстановяването си“, казва Помрой.

Пещерата Шанидар е била обитавана от неандерталците в продължение на десетки хиляди години като сезонен лагер, а по-късно и от представители на вида Хомо сапиенс.

Неандерталците са имали по-мощно телосложение от Хомо сапиенс, както и по-изразени надвеждни дъги. Те са живели като ловци-събирачи и са населявали Евразия – от Атлантическото крайбрежие до Уралските планини, отпреди около 400 000 години допреди 40 000 години. Неандерталците изчезват, след като Хомо сапиенс се установява в региона.

Двата вида са се кръстосвали, като съвременните човешки популации извън Африка носят остатъчна неандерталска ДНК. Пещерата Шанидар е източник на информация за неандерталците още от 50-те години на миналия век, а находката Шанидар А сега разкрива нови подробности за тяхното поведение.

„Виждаме доказателства за две противоположни страни на човешката природа – грижа и насилие, съчетани в един и същи индивид“, казва Помрой.