Олимпийските игри в Париж и революционните промени (ВИДЕО)

Първите две домакинства на Париж са през 1900 г. и през 1924 г., където има и българско участие. На границата между 19 и 20 век, вторите Олимпийски игри се провеждат като част от световното изложение, на което френската столица е домакин и се проточват от средата на май чак до края на октомври. Много от спортистите, сред които шампиони и медалисти, дори не са били наясно, че участват в олимпийски игри.

И все пак, като за начало на миналия век знаменателен и дори революционен е фактът, че за първи път са включени жени. Първата индивидуална шампионка е в тениса - британката Шарлот Купър, която печели и титлата на смесени двойки. Студентката по изкуство Маргарет Абът триумфира в голф-надпреварата. До смъртта си през 1955 година тя така и не разбира, че е станала първата американка - олимпийска шампионка. На нейно име е записан още един рекорд - за първи и единствен път майка и дъщеря участват в едно и също издание на Олимпийски игри - В Париж се състезава и майката на Маргарет - Мери Абът.

За нашата страна периодът от началото на 20 век е свързан с приемането на първите български членове на Международния олимпийски комитет и с интензивните усилия за учредяване на Български олимпийски комитет.

По инициатива на барон Пиер де Кубертен през 1906 година като член на МОК е приет известният дипломат Димитър Цоков, който е френски възпитаник. Той се оттегля през 1912 г., като от следващата година български представител в международната организация става Димитър Станчов - завършил право във Виена, дипломат, външен министър, за кратко и министър-председател. Още в самото начало той приема за своя мисия основаването на Български олимпийски комитет. Така на 30 март 1923 година на заседание на управителния съвет на Българския народен спортен съюз се взима решение за създаване на Български олимпийски комитет, а на първото заседание на 24 юни е избрано и ръководство на комитета с председател Евтим Китанчев.

Решението на БОК е да изпрати в Париж състезатели по футбол, лека атлетика, колоездене и конен спорт - общо 24 спортисти.

Първи за олимпийската столица заминават футболистите - отборът е съставен предимно от играчи от София - на Славия и Левски с треньор Леополд Нич от Виена. Българите изиграват само една среща и губят от Ирландия с 0:1. Четирима са лекоатлетите, които пътуват цяла седмица с влак през Алпите, за да стигнат до Париж буквално един час преди церемонията по откриването. Точно те дефилират в парада на нациите, а знаменосец е Кирил Петрунов, който участва в три дисциплини. В бягането на 10 хиляди метра участват Антон Цветанов и Васил Венков. Цветанов бяга с гуменки, а Венков - по терлици и по-късно е поканен от президента на Франция Гастон Дюмерг на прием в Елисейския дворец. В конния спорт участват Владимир Стойчев и Крум Лекарски, като Стойчев е 17-ти в обездката. Колоездачите участват на писта и шосе, но резултатите им са далеч от призовите.

Игрите на VIII Олимпиада са последните, организирани под президентството на Пиер дьо Кубертен. Това е първото издание, в което е използвано олимпийското мото “Citius, Altius, Fortius” - “По-бързо, по-високо, по-силно”.

Сред големите герои на Париж 1924 са финландският атлет Пааво Нурми и американският плувец Джони Вайсмюлер.

“Летящите финландци” доминират дългите бягания, а Пааво Нурми печели на 1500 и 5 хиляди метра, като между двата старта има само час разлика. Сякаш незасегнат от парижката жега, финландецът остава непобеден във всички състзания, в които участва - той е първи в индивидулната крос кънтри надпревара, има и два златни медала със своя отбор. За три участия на олимпийски игри активът на финландеца е 12 отличия - 9 златни и 3 сребърни, което го прави един от най-успешните атлети в олимпийската история.

Игрите през 1924 година са първите, в които е използван 50-метров басейн с очертани коридори, а роденият в Австро-Унгария (на територията на днешна Румъния) американски плувец Джони Вайсмюлер е неудържим в плуването на 100 и 400 метра свободен стил, като печели още една титла с щафетата на 4 по 200 свободен стил.

Този забележителен атлет участва и в турнира по водна топка, където американците са с бронзови отличия. За своята удивителна кариера Вайсмюлер никога не е губил старт. Той прави и завидна актьорска кариера, като се превъплъщава в образа на Тарзан.

100 години по-късно Париж отново домакинства олимпийски игри. Организационният комитет дава авангардната идея церемонията по откриване да се проведе не на олимпийския стадион, а в сърцето на града сред историческите забележителности на френската столица. Над 300 хиляди зрители имат възможността да наблюдават спектакъла на мястото на събитието, което предизвика милиони реакции по цял свят.

Основно действието се развива по река Сена, там е и иновативният парад на нациите, като 205-те делегации дефилират плавайки на 85 лодки. Лекоатлетическата легенда Мари Жозе Перек и джудистът Теди Ринър запалват олимпийския огън, който се издига над града с помощта на балон. За първи път огънят не е действително горящ, а симулация от лед светлини и аерозолни водни струи.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: