От сливенското гето до Париж - невероятната история на Сашо и Цоньо

От ромската махала на Сливен до прочутата зала "Пиер Булез" в Париж. Това е пътят на Сашо и Цоньо от проекта "Музиката вместо улицата". Повече от 10 години маестро Георги Калайджиев и преподавателите в школата помагат на деца от гетото да повярват в силите си и чрез класическата музика да излязат от махалата. След няколко дни двама от възпитаниците им ще свирят пред френския президент Еманюел Макрон, заедно с Парижката филхармония и още 120 деца от цяла Европа.

Преди година БНТ показа историята: "Музиката вместо улицата" - да отгледаш надежда в махалата

Щастливи и напрегнати. Така откриваме Сашо и Цоньо броени часове преди пътуването. Единият се кани да не спи, за да не закъснее, а другият вече е стегнал багажа си. За двете момчета Париж е сбъдната мечта. И голяма отговорност.

Сашо - цигулар: Да покажем на целия свят, че в България има цигани, турци и българи, които могат; да видят, че ние можем да сме едно.

Цоньо - цигулар: Че съм ромче и че ще преуспея в живота - това искам да знаят!

Момчетата не се плашат от грешки. Добре подготвени са и залагат на дисциплината. Съжаляват единствено за другите две деца от школата, които е трябвало да пътуват с тях, но ще останат в Сливен. Тъй като родителите им отказали да ги ваксинират.

Може би тези родители не осъзнават и не разбират за какво става изобщо дума. Те не знаят какво се предлага на тези деца, те не могат да го схванат с главичките си изобщо. Това го намирам за много, много тъжно, казва Георги Калайджиев, цигулар и основател на проекта.

В такива моменти си казвам, че всеки има път в живота си. Можеш да му предоставиш шанс, инструмент, уроци, които са безплатни, но не можеш да влезеш в техните души и семейства. Ако те искат, могат да го направят, казва Радка Кусева, преподавател по цигулка в школата.

Сашо и Цоньо са пример за това. Единият идва в школата когато е на 5.

Влязох от вратата и бях едно малко момче, което не знае да говори български. Първо баща ми говореше с госпожата и после ми правеше превод на турски, спомня си Сашо.

Другият е роден в Испания. Семейството му се връща у нас когато е на годинка.

Бях малък и гледах Youtube клипчета и казах на нашите, че искам да свиря на инструмент - цигулка, разказва Цоньо.

Научил нотите и първата си песничка за месец. Най-трудни в началото му били "празните струни". Днес има зад гърба си десетки концерти и една голяма мечта:

Да бъда световноизвестен цигулар и да ме раздават по списания и по вестници, мечтае Цоньо.

Сашо учи в музикалното училище в Стара Загора. Признава, че оценките му не са най-добрите, но обещава вторият срок да се поправи.

Аз вярвам, че съм талантлив, защото, ако не бях талантлив нямаше да съм тука. И вярвам, че имам още потенциал и трябва да го покажа.

Момчетата са имали шанса да свирят и в Германия. Преди първото излизане на сцената Сашо споделил, че се страхува. Маестро Калайджиев го успокоил и го посъветвал като чуе името си и тръгне към сцената, да го погледне в очите и смело да се качи. Малкият цигулар не просто спрял до учителя си, но и му намигнал. От което цялата публика избухнала в смях. И го обикнала. Завинаги.

Днес Сашо е готов да намигне и на френския президент. Знае, че Макрон е женен за по-възрастна жена. Намира го за нормално. Заедно с Цоньо мечтаят да видят Айфеловата кула, Лувъра и Сена. Чували са за Мона Лиза и обещават да ми изпратят селфи с нея.

Жадуват да стигнат и до стадиона на ПСЖ. Все пак са момчета. Маестро Калайджиев обещава да ги заведе след като научава, че са верни фенове на Килиан Мбапе. Историята им доста прилича на тази на френската футболна звезда. Дори има известна прилика между спортиста и Сашо. Дано и съдбата да смята така!