През ноември му вадят 1 кг тумор от мозъка. Днес Божидар на крака, благодари

41-годишният мъж, който беше спасен след уникална мозъчна операция преди няколко месеца, днес дойде на крака за контролния преглед в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", съобщиха от лечебното заведение.

В средата на ноември м.г. от мозъка на Божидор е отстранен тумор с тегло над 1 килограм. По време на продължилата цял ден операция, пациентът губи два литра кръв, а на няколко пъти е между живота и смъртта.

Екипът от болницата, който стои зад изключително сложната интервенция, от която се въздържат дори лекари от водещи центрове в Европа, е в състав: д-р Емануил Найденов - неврохирург, доц. Станимир Сираков – неврорентгенолог, д-р Марин Пенков – неврорентгенолог и д-р Любомир Падарски – анестезиолог.

"Резултатът, който виждам, надминава и най-смелите ми очаквания. Станало е истинско чудо", не скрива вълнението си при срещата с пациента д-р Найденов, който е основният герой в тази история.

Според неврохирурга Божидар може да бъде пример за всеки нас, че дори, когато нещата изглеждат отчайващо, надежда винаги има.

"От самото начало бях наясно, че толкова сложна интервенция не е по силите на един човек. Затова в болницата свикахме мултидисциплинарен екип, който дълго обсъжда случая и накрая решихме, че можем да се справим. Сега виждам, че рискът си е струвал", споделя д-р Найденов.

"Това, което виждам на снимката е меко казано изумително. Чудото обаче нямаше да се случи, ако в изпълнението му не се беше включил екип от различни специалисти. Това е бъдещето на медицината. Ефектът от тази операция ми дава самочувствието да мисля, че няма нещо в областта на неврохирургията, с което да не можем да се справим", убеден е доц. Станимир Сираков, който също се срещна с Божидар.

"Знаех, че си поставям живота на карта и преди операцията помолих д-р Найденов да бъде откровен с мен. Благодаря му не само за това, че днес мога да се радвам отново на семейството си, но и заради това, че тогава не ме излъга", разказа 41-годишният самоковлия.

Той вече може изцяло да се обслужва, ходи самостоятелно и мечтае за момента, в който рехабилитацията ще му позволи да работи, за да може да издържа семейството си.

На въпрос какво са му дали лекарите, той отвърна без да се замисли: "Самочувствие. Че мога да бъда нормален човек".