Руският писател Сергей Лебедев: Русия носи колективна отговорност за войната в Украйна

В навечерието на първата година от началото на войната в Украйна руският писател и журналист Сергей Лебедев пристигна в България. Лебедев е отявлен критик на политиката на Владимир Путин.

Вчера той се срещна със студенти от Софийския университет. Пред "Панорама" той коментира, че Русия носи колективна отговорност за войната.

БНТ: Сергей Сергеевич, най-добрата отрова е страхът. Това е Ваше изречение. Дали противоотровата се нарича "емиграция"?

- Не! Противоотровата е да не приемаме страховете, които ни продават. Защото този човек, Владимир Владимирович Путин, е специално обучен да създава и продава страхове. Цялата работа на КГБ беше да управлява хората. Но не чрез позитивни емоции, не с радост или доверие, а с насаждане на страх. Ето, цяла година Путин продава страх. От глад, от студ, от по-голяма война. И всичко, което можем да направим, е да кажем: „Не! Няма да го купуваме!“

БНТ: В романа „Дебютант“ Вие толкова добре описвате делата на руските специални служби по света, че човек се пита какво Ви струва всичко това? Какво означава да си критик на руската власт?

- Аз станах критик на руската власт не днес и вчера, а преди 20-ина години.

БНТ: Но сега това е по-опасно, нали?

- Ами заплаха имаше винаги. Докопаш ли се до някои теми, както направи Анна Политковска, стигаш опасни граници. Но днес се добави важно усещане: че това е твой дълг. Днес на руски се изговарят толкова лъжи и подлости, че дори заради спасението на езика трябва да кажеш истината.

БНТ: Може ли да се осъди войната и Путин, без изобщо да се осъжда Русия?

- За някои това е възможно, за мен не е. Има колективна отговорност. Не вина, отговорност! Та нали милиони гласуваха за него, овластиха го, подкрепяха. Не можем да кажем: „Извинявайте, само един върши всичко, а ние сме едни такива чудесни и нямаме нищо общо.“ Дори онези, които винаги го критикуваха, също са отговорни. Поради своята слепота! Редки гласове предупреждаваха още през 2014: „Приятели, иде голяма война!“ Но всеки казваше: „Как е възможно?“. Е, оказа се възможно, в ХХI век.

БНТ: Това ли означава днес „да се живее не според лъжата“?

- Като минимум!

БНТ: Това го каза Солженицин. И Вие като него описвате лагерите и сте се възхищавали на автора на „Архипелаг ГУЛАГ“. Но това е същият Солженицин, който заяви, че НАТО обкръжава Русия до пълна загуба на суверенитета ѝ. Не е ли същият, или е друг?

- Мисля, че имаше двама Солженицини.

БНТ: Защо?

- Онзи Солженицин, който описа лагерите и бе твърдо против съветската власт, се превърна по-късно в имперски Солженицин, който реши, че най-добрата противоотрова срещу комунизма е имперският път. Пътят на „белите“ от Гражданската война, които се биеха с „червените“. Само че онези „бели“, рисувани през 90-те вече като прекрасни рицари, бяха много по-ужасни по въпроса за националното самоопределение. Казваха: „Да не позволяваме на Полша да се отцепи, на Финландия – също. Това е единна и неделима Русия“. И вижте, путинската партия се казва „Единна Русия“. Този лозунг бе измислен от белия генерал Антон Деникин през 1920.

БНТ: Когото Путин препогреба в Москва?

- Да, Путин чудесно го препогреба, заедно с едни "чудесни философи".

БНТ: Иван Илин.

- Да, като Иван Илин. Та и Солженицин падна в същия интелектуален капан, в който се хванаха мнозина преди него.

БНТ: Във Вашето семейство също е имало жертви от „белогвардейците“, имало е и от другите.

- Да, да.

БНТ: Преминахте ли през своя личен катарзис с романа „Предел на забравата“?

- Преминах през своя личен катарзис в онзи момент, когато разбрах, че в семейството ми е имало не само жертви. Когато осъзнах, че е имало и началник на лагер в ГУЛАГ.

БНТ: Но не е бил от Вашата кръв.

- Не е важно, той беше част от семейството.

БНТ: Кое е по-тежко: да се говори за греха към родината или за греха към собственото семейство?

- Дори най-умните и добрите от нас мислят себе си като жертви. Това е емоционално тежко, но и етично комфортно. Друго е да признаеш, че в твоето семейство и в твоята страна има престъпници, и те са тук, до теб! Когато написах романа, започнаха да ми пишат: „Най-после разбрах какъв е бил моят дядо. Той не говореше за това, но около него витаеше странна тъмна аура. Още като дете го усещах. Да, той е бил от Държавна сигурност“. Огромно мълчание обкръжава тази тема. Къде се дянаха сталинските престъпници? Изпариха се през 60-те и 70-те и се превърнаха в благи пенсионери с прекрасно бъдеще и неясно минало. Даже в руската култура и изкуство няма художествен образ на такъв злодей, а без него няма историческа драма. Имаме само милиони жертви.

БНТ: Ако имаше памет, щеше ли да има война?

- Памет имаше. Но остана въпросът за отговорността. Кой причини тези жертви? Огромно престъпление без наказание! Това продължи и след Чеченската война. Дори новата руска антипутинска опозиция не повдигна въпроса за отговорността за двете Чеченски войни.

БНТ: Вие живеете там, където е живял поетът Тютчев – в Германия. Той написа: „Русия не може да се разбере с разума“. На мен писателят Виктор Ерофеев ми каза, че това е изречено с ирония.

- Аз никога не съм възприемал тази фраза на сериозно. Тя дава твърде много извинения; като индулгенция е. Всички други можеш да осмислиш чрез разума, а към нас трябва да има особен подход, видите ли. Тъкмо с разум трябва да разбереш Русия. Проблемът е, че малцина се постараха.

БНТ: Какво бихте казали на онези българи, които и сега искрено обичат Русия?

- Като младеж имах важно място в Москва. Там често ходехме на срещи: Китай-город, при паметника на героите на Плевен. Но никога в живота ми, нито в Москва, нито в съветската култура, не помня дори намек ние да сме рекли: „Да, имаше герои на Плевен! Но имаше и, простете, дълга съветска окупация. България бе под нашия ботуш.“ Поне един казал ли го е? Не! Затова, когато казвате, че тук обичат Русия, искам да помните: Русия тежко и страшно не желае да признае никаква отговорност за миналото. Но докато не го направи, няма да тръгне напред!

БНТ: В “Дебютант” вземате като повод отравянето на Скрипал с „Новичок“. Знаете ли за съмненията, че подобен опит за отравяне има и в България.

- Разбира се, че знам.

БНТ: Да не пазите това за следващ роман?

- Следващият ми роман ще е за войната.

БНТ: Дали този роман няма да бъде най-трудният във Вашия живот?

- Пиша го вече 4 г. и още не съм готов. Ще бъде най-сложният ми роман.

БНТ: Представяте ли си, че някога ще се върнете в Русия - или ще отидете в Украйна като горд руски писател?

- Като горд – никога! В живота на нашето поколение – никога! Гордостта свърши завинаги. След 2014 г. прекарах доста време в Украйна; работех в архивите. Но сега не мога да отида иначе, освен за да помогна. Най-важното са личните връзки с украинските писатели. Защото в началото имаше рязък отказ. Да, в руското самосъзнание има доста илюзии за това какво мислят за нас украинците. А те се отнасят много критично и това отрезвява. Дори ако се мислиш за много добър, може да се окаже, че бъркаш. Наскоро посетих Варшава и онова място, където германският канцлер Вили Бранд падна на колене. Това е единственото, което мога да си представя в културен и дипломатически смисъл. Ако някой някога се озове там, трябва да падне на колене.

БНТ: А в Русия да се върнете?

- Самото противопоставяне „там“ или „тук“ заблуждава. Огромният поток руска емиграция повтаря събития отпреди сто години. Дори маршрутите са същите: Истанбул-Берлин. Като някаква графомания! „Приятели, преди сто години Ви беше преподаден урок! Нищо не сте научили и сега всичко се повтаря.“ Моята отговорност е руският език. А той, слава богу, не е обвързан с руската територия.

Гледайте още от "Панорама"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube