Съветът на Европа иска от България мерки срещу расизма, насилието и повече медийна свобода

Съветът на Европа поиска днес от България по-сериозни ангажименти в борбата срещу расизма, половите стереопити и увеличаване на свободата на медиите в страната.

Институцията публикува днес доклада на главния комисар по правата на човека в Съвета на Европа Дуня Миятович след посещението й в България през ноември миналата година.

Комисар Дуня Миятович и нейният екип посетиха България от 25 до 29 ноември 2019 г. По време на посещението комисарят проведе разговори с българските власти, омбудсмана, председателя и членове на Комисията за защита от дискриминация, журналисти, правозащитници и други представители на гражданското общество.

Настоящият доклад поставя акцент върху следните въпроси, повдигнати в хода на посещението: расизъм, нетолерантност и дискриминация; определени аспекти на насилието над жени и домашното насилие; свобода на медиите.

Расизъм, нетолерантност и дискриминация

Комисарят смята, че има нужда от политическа и културна промяна в отношението и образа на малцинствените групи в България, както и от засилена правна защита от дискриминация и престъпления, мотивирани от омраза или предразсъдък.

Признаването на расистката мотивация за утежняващо обстоятелство при всички престъпления и изпълнението на решенията на Европейския съд за правата на човека, включително на такива относно принудителното изселване и регистрацията на сдружения на лица, самоопределящи се като представители на малцинство, са сред незабавните стъпки, които правителството трябва да предприеме.

В допълнение, властите следва категорично да осъдят и да вземат мерки за ефективно справяне с крайните националистически, расистки и антисемитски прояви, наблюдавани нееднократно в България през последните години.

Комисарят изразява загриженост относно разпространението на езика на омразата в страната, особено срещу роми, ЛГБТИ хора и други малцинствени групи. Езикът на омразата и враждебността срещу ромите продължават да съществуват на всички равнища в обществото, без властите да предприемат почти нищо, за да се борят с това дългогодишно явление.

Комисарят изразява съжаление във връзка с липсата на реакция в някои извънредно тежки случаи на употреба на език на омразата от страна на високопоставени политици и призовава властите да заемат твърда позиция срещу езика на омразата, както и да налагат санкции, когато това е необходимо.

Комисарят изразява възмущението си по отношение на положението на ромите, принудени да напуснат жилищата си вследствие на протестни демонстрации срещу техните общности в няколко населени места, включително Войводиново – село, където близо 200 души са напуснали домовете си под заплаха от масова саморазправа през януари 2019 г. Адекватни алтернативни жилища не са им били осигурени.

Комисарят приканва властите да потърсят спешно решение на ситуацията със засегнатите лица, много от които понастоящем живеят в крайно несигурни условия. Нещо повече, в допълнение към тази неотложна необходимост, от критично значение е властите да предприемат действия за съществено подобряване на жилищното положение на ромите в дългосрочен план, включително чрез постоянни усилия за узаконяване и обезпечаване на сигурността на жилищния фонд в съществуващите селища.

Насилие срещу жени и домашно насилие

Комисарят изразява съжаление, че по повод на обществените дебати, започнали преди няколко години във връзка с опита за ратификация от страна на България на Истанбулската конвенция, се разпространява дезинформация за обхвата и целите на конвенцията и на повърхността излизат дълбоко вкоренени стереотипи за ролите на половете в обществото.

Комисарят изразява загриженост от факта, че текущите развития следват същата линия, както се вижда от неотдавнашното замразяване на приемането на Стратегията за закрила на детето от страна на парламента и отлагането с шест месеца на влизането в сила на новия Закон за социалните услуги, което трябваше да стане на 1 януари 2020 г.

В допълнение комисарят е загрижен и поради това, че гореспоменатите дебати са предизвикали засилена нетърпимост към правозащитниците, особено към онези, работещи в сферата на правата на жените и на ЛГБТИ хората.

Правителството трябва се справи с тези опасни тенденции и да повиши осведомеността на обществото относно нуждата от подобряване на защитата на жертвите на насилие срещу жени и домашното насилие.

Комисарят настоятелно призовава властите отново да започнат дебата по ратификацията на Истанбулската конвенция, да приемат Стратегията за закрила на детето и да обезпечат навременното и ефективно прилагане на Закона за социалните услуги.

В допълнение, националното законодателство следва да продължи да бъде изменяно и допълвано до пълната му хармонизация с международните стандарти относно насилието срещу жени, основано на пола, и домашното насилие.

Комисарят изразява загриженост от факта, че въпреки високите равнища на насилие срещу жени и домашно насилие, услугите, налични за жертвите, са недостатъчни и не обхващат в нужната степен всички региони на България.

Като първостепенен въпрос и без оглед на всякакви спънки пред ратификацията на Истанбулската конвенция, властите следва да предприемат стъпки за увеличаване на броя на кризисните центрове и други социални услуги, необходими за жертвите на домашно насилие.

Комисарят призовава властите да насърчават и предоставят подкрепа на всички нива, включително посредством адекватно финансиране, на работата НПО, борещи се с насилието над жени и домашното насилие.

Свобода на медиите

Комисар Миятович отбелязва продължаващото влошаване на свободата на медиите в България. Непрозрачната собственост върху медиите, тормозът на журналисти и използването на съдебни дела за клевета са хронични проблеми.

В допълнение, политическото влияние върху медиите много сериозно подрива доверието в пресата. Комисарят желае да наблегне, че гражданите се нуждаят от свободна, разследваща и независима преса, за да могат да участват активно в демократичната тъкан на обществото.

Комисарят подчертава, че държавата е върховният гарант за принципа на плурализма и отговаря за насърчаването на разнообразните и независими медии.

Към властите се отправя настоятелен призив да покажат политическа воля за преодоляване на недостатъците в нормативната уредба и нейното прилагане, които понастоящем позволяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите.

Комисарят призовава българските власти да отменят наказателно-правните разпоредби относно клеветата и да налагат в такива случаи единствено строго пропорционални гражданскоправни санкции. Те следва да дадат ясен сигнал, че заплахите и посегателствата срещу журналисти са неприемливи и няма да останат безнаказани.

Накрая, властите се насърчават да предприемат мерки за подпомагане на по-добра професионална защита и условия на работа за журналистите. Нормативната уредба относно състава и мандата на Съвета за електронни медии следва да бъде усъвършенствана с цел гарантиране на неговата независимост и ефективност.

Целия доклад можете да прочетете тук https://rm.coe.int/16809e0d03