Почернелите ледници на Ливингстън

Минала е само една година. Но тя е променила всичко. Свикнали с белотата на снега, почернялото чело на ледника обърква и отключва безпокойство.

Инж. Цветан Паров - Институт за космически изследвания, БАН - Помниш ли миналата година, че това тук беше в сняг? За една година, за тези 10 месеца, когато не сме се връщали тук, тази зона на аблация на ледника, т.е. зоната, в която ледникът губи вещество, първо се увеличила с 50 метра нагоре, и второ - изключително много са се увеличили размерите на пукнатините, в които спускахме сензори миналата година. Т.е. ледникът продължава да губи от масата си.

Слоят пирокластиди от последното изригване на близкия Дисепшън прозираше и преди. Но сега се е разкрил изцяло. Ледените пукнатини видимо са по-дълбоки и широки. Някои стигат и до 5 метра.

Инж. Цветан Паров: Мария, един интересен феномен. Миналата година тази пукнатина беше права. Т.е. тя отделяше две зони на ледника. Тази година наблюдаваме много такива напречни мостове, които пресичат тази пукнатина. Това означава, че скоростта на ледника е една, а тук се е увеличила. И ледът, който е формиран под много голямо налягане и в момента проявява свойствата на флуид, не е толкова чуплив, а по-скоро е пластичен, не се къса, а ето така - образува тези мостове, които виждаме. Още едно доказателство, че скоростта на топене се е увеличила.

Промяната е осезаема и скоростна. Но Цветан изглежда е очаквал подобно бързо развитие. Смята, че е свързано с пика на слънчевата активност, която следва естествените си цикли. Но доколко?

Инж. Цветан Паров: Това беше единствената цепка, която имаше вторични криокарстови образувания, т.е. сталактити, сталагмити, хелектити от лед. Форми, които бяха много изкривени и деформирани. Това ни наведе на мисълта, че има силно въздушно течение в тази пукнатина.

Драпериите издават издават сложни термодинамични процеси, но подсказват и една вълнуваща възможност. Въздушните течения, оформили ледените плисет,а се движат отдолу нагоре. Или в дълбочина температурата трябва да е по-висока. А това е възможно само ако долу има течаща вода. С други думи – цепката стига до дъното или до скалната основа.

Цветан Паров: Измерихме миналата седмица тук въздушно течение, което излиза от недрата на ледника със скорост около 1 м. в секунда и то, постоянно, в рамките на едно денонощие. Което означава, че тази пукнатина стига до дъното на ледника. Където открихме пещера, която ни води директно в дренажните системи на ледниците и в тази пещера има един воден поток. Това е водният поток, който минава отдолу под ледника.

Под въздействието на огромната тежест на ледената маса винаги се образува воден слой на границата със скалата. И течаща вода отдолу си е съвсем в реда на нещата.

Но по-интригуващо е да се видят дъното и наносите, които носи водата. Те могат да дадат отговорите на много въпросителни около нрава на ледниците. Разплитането на този ребус е задача за Йорданка, която е най-подготвеният човек за тази рискова мисия. Освен, че е учен геолог, е и пещерен спасител.

Гл. ас. д-р Йорданка Донкова – геологически институт, БАН: Мен ме вълнуват нещата, които са на дъното на цепките и да вземем част от седиментите, които са образувани от движението на ледника върху скалата, върху която се намира той. Ако погледнете геоложката карта, скалите са картирани. Само тези, които се виждат покрай морето, които са експонирани. А така ще видим каква е скалата под ледниците.

Ледената пещера се намира 50 метра под леда. Но това е само началото. Тук Йорданка намира открита скала, достатъчна, за да вземе проби. Движението на ледниците зависи от скалите отдолу и нейните резултати могат да обяснят поведението на Перуника.

Гл. ас. д-р Йорданка Донкова:Минералният състав е по-важен за мен, защото той е ключов за скалата, която се е разрушила. Когато ледникът се движи по скалата, той смила част от нея, един вид я полира и носи частите единствено от нея.

Мария Чернева: Т.е. ти виждаш под леда какво се случва?

Гл. ас. д-р Йорданка Донкова - Да, общо взето това ми е целта, да видим какво се случва под леда, как той влияе.

Инж. Цветан Паров: Тук, под нас в момента, е около 80 метра тази пукнатина. Виж колко е широка, голяма... в пещерите, където материалът, който ги образува, е калциев карбонат, една такава драперия има около 10 000 години да се образува, докато тук, в ледниците, процесите са много по-ускорени. Тук можеш да видиш – това са годишните слоеве на нашия ледник. Колкото по-син е, това означава, че е формиран при толкова по-голямо налягане и няма въздушни мехурчета в него. Апропо, колкото е по-бял, толкова е по-наситен с въздух.

Следващият ледник, в който двамата учени са заложили своите датчици, също се е променил видимо. Целият леден ландшафт изглежда оформен от силно променливи условия.

Гл. ас. д-р Йорданка Донкова: Това е ледникът Джонсън. В челните му част.

За разлика от Перуника, Джонсън е типичен алпийски ледник, който се излива в долината между няколко хълма. Тесен и дълъг, той е и един от най-бързо движещите се ледници.

Цветан Паров: Това го прави интересен от гледна точка на това, че е на черния фронт на климатичните промени, които се случват тук, на Антарктида. В момента това, което правим, е да изградим системи за спускане на двама души, за да можем първо да проверим позициите на сензорите, които са вътре вече седем денонощия, дали нещо не се е изместило, тъй като горната част на пукнатината реагира по-бързо и се топи. Тук ледникът, за една седмица някъде, се е преместил с половин метър - в онази част където сме завързали въжетата. Така че тук сме в черния фронт на ледника, където процесите са доста бързи.

Сензорите, заложени в пукнатината и на този ледник, със сигурност отчитат значима промяна в температурите. В случая с ледените цепки – увеличение на дълбочината, след която температурите остават непроменени, малко под нулата.

Цветан Паров: За съжаление тази зона на константни температури, която държи термодинамичното равновесие в ледника, т.е.това е една отрицателна температура, която миналата година я наблюдавахме около 15 метра под повърхността, сега вече тази зона е потънала с 5 метра надолу. Това означава, че има едни 5 метра повече лед, които са изложени на преките термодинамични действия на всичко, което се случва на повърхността на ледника. Дали е функция на повишена активност, в момента слънцето се намира в годишен максимум тази година, т.е. имаме повишаване на слънчевата активност, повече геомагнитни бури, повече частици в следствие на слънчевите изригвания, тези частици създават ядра кондензационни, около които се увеличава облачната покривка около полярните области и това се отразява на климата отдолу.

Гледайте целия епизод ТУК