Проучване на Евробарометър познава, че почти три четвърти от гражданите на ЕС (74%) смятат, че страната им е получила ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, регистриран някога в проучване на Евробарометър за този въпрос, откакто е зададен за първи път през 1983 г.
Българският показател за ползите от членството в съюза е най-ниският за ЕС - 61%, но все пак има покачване от 8 процентни пункта спрямо предишното проучване от юни-юли 2024 г.
По този показател България е в една група с Франция, Гърция, Чехия и Австрия, всяка с 65%.
В геополитически настоящия контекст запитаните посочват приноса на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (35%) като основната причина, поради която членството в Съюза се счита за полезно.
За 54% от българските анкетирани като най-голяма полза се открояват възможностите за работа, които предоставя ЕС, докато поддържането на мира и укрепването на сигурността и подобряването на сътрудничеството между държавите членки остават на второ място, като всеки показател е с 29%.
66% от европейските граждани искат Европейският съюз да поеме по-важна роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността. Тази гледна точка е особено застъпена сред по-младите респонденти в проучването.
На национално равнище резултатите за по-силна роля на ЕС варират от 87% в Швеция до 47% в Румъния и 44 % в Полша, като българските резултати са близо до средното ниво – 62%, заедно с тези на Хърватия (63%), Италия (63%), Унгария (63), Словакия (63%) и Франция (61%).
В България анкетираните са посочили конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (35%) като най-ключова тема, към която ЕС трябва да насочи вниманието си, за да утвърди позицията си на водеща сила в света.
Делът на българските респонденти, които са посочили отбраната и сигурността (26%) като приоритет, остава на пето място, като преди този показател са поставени енергийната зависимост, ресурсите и инфраструктурата (34%), демографията, миграцията и застаряването на населението (28%), както и продоволствената сигурност и селското стопанство (28%).
Икономическите въпроси и въпросите, свързани със сигурността, също са на преден план, когато става въпрос за темите, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. Четирима от всеки десет европейци споменават като приоритетни инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (43%), следвани от отбраната и сигурността на ЕС (31%), борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (29%).
Българските респонденти отразяват сходно мнение, като резултатите сочат, че от първостепенно значение за тях са въпросите, свързани с инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (53%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (42%), борбата срещу бедността и социалното изключване (40%).
Докато отбраната и сигурността на ЕС остава на пето място с 20%.
Една трета (33%) от анкетираните очакват жизненият им стандарт да намалее през следващите пет години, което е със седем процентни пункта повече, отколкото през юни-юли 2024 г.Такъв е случаят с 53% от респондентите във Франция (+ 8 процентни пункта) и 47% от германците (+ 15 процентни пункта). Българските респонденти са по-оптимистично настроени, като само 25% смятат, че жизненият им стандарт ще намалее през следващите пет години.
По отношение на ценностите, които гражданите искат Европейският парламент да защитава, мирът (45%), демокрацията (32%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (22%) са на първо място. Резултатите по този въпрос остават стабилни, като подчертават твърдата подкрепа на гражданите за основополагащите ценности и принципи на ЕС.
За анкетираните българи от първостепенно значение са мирът (50%), свободата на движение (34%), върховенството на правото (24%) и демокрацията (23%).
Според проучването в моменти на криза гражданите се обръщат към ЕС и очакват решителни действия и решения. 50% от респондентите определят имиджа на ЕС като положителен.
През последното десетилетие такова положително възприятие е било отчетено по-високо само веднъж (52%) през пролетта на 2022 г. след руското нашествие в Украйна.
Положителният имидж на Европейския парламент остава стабилен на високо равнище (41%). Дяловете на българските анкетирани с положителна представа за ЕС и ЕП са над средните нива за ЕС, съответно 54% и 49%.
Няколко месеца след началото на законодателния мандат, над шест от всеки десет граждани (62%) биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля - увеличение от шест процентни пункта в сравнение с февруари-март 2024 г., няколко месеца преди изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. По този въпрос показателят за България е сред най-ниските в ЕС (44%), следван от Дания (41%), Естония (39%) и Чехия (34%).
Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от зимата на 2025 г. беше проведено между 9 януари и 4 февруари 2025 г. В него участваха 26 354 граждани от всички 27 държави членки.
Чуй новините
Подкаст
