Ден за размисъл в Армения преди парламентарните избори утре. Около два и половина милиона арменци ще решават кой да ги управлява в следващите 5 години. За доверието им се борят 19 формации и коалиции. Минималният брой депутати е 101, като заради особената избирателна система, броят им може да се увеличи. Така звучи сухата статистика. Зад нея стои обаче ключовото решение на Армения накъде ще поеме – дали плавния завой на Запад ще продължи или източното притегляне ще се окаже по-силно.
Ричард Гирогасян, директор на „Център за регионални изследвания“: „Първо – очаква се това да бъде третият последователен реално свободен и честен вот. Което е много важно като се вземе предвид новоразвиващата се и крехка демократична среда в Армения. Второ – това е възможност за арменското правителство да си осигури още един мандат, за да продължи с по-умерен дипломатически ангажимент с Азербайджан и нормализиране на отношенията със съседна Турция.“
С най-много шансове за победа е партията на настоящия премиер Никол Пашинян „Граждански договор“. Формацията спечели безапелационно вота през 2021 година. А управлението му започна през 2018 година, след т.нар. "Кадифена революция" и мирен протест, довел до падането на предишната власт. Оттогава Пашинян се опитва постепенно да ориентира страната си икономически и политически към Запада и поетапно да се дистанцира от Русия.
Пламен Петров, Българско геополитическо дружество: “Премиерът Пашинян, който се надява да задържи властта, има три основни тези в предизборната си кампания. Първо, казва, аз съм човекът, който ще донесе мир за арменците, а моите опоненти по-скоро искат продължаване на войната с Азербайджан, която ние не можем да спечелим. На второ място, той казва, моите опоненти са креатури на Москва, про-руски партии, аз не съм. И на трето място той казва, че те са разни олигарси, включително дошли от Русия, докато аз съм демократ.“
Срещу „Гражданския договор“ няма единна опозиция, а редица проруски формации като Съюз „Армения“ на бившия президент Роберт Кочарян, „Процъфтяваща Армения“ на бизнесмена Гагик Царукян, „Силна Армения“ на друг бизнесмен и олигарх Самвел Карапетян.Това е и формацията с най-екзотични идеи, сред които Министерство на секса, което да се справи с демографската криза в Армения. Не липсват и твърдо проевропейски сили.
Снимка: БГНЕС
Арег Кочинян, председател на аналитичния център "Арменски съвет": „По време на тези избори арменците ще отговорят на няколко въпроса. Първо дали мирът с Азербайджан, който беше предварително договорен във Вашингтон, ще продължи да бъде реализиран на практика, ще затворим ли фазата на войната, която продължава вече над 30 години... Вторият въпрос е дали Армения трябва преразгледа настоящите си отношения с Русия... Третият въпрос е дали Армения ще продължи пътя на развитие на демократичните си институции или ще се върне към дореволюционния си статут на корумпиран авторитарен режим."
Август 2025 година – президентът Доналд Тръмп обяви, че помирява „завинаги“ Армения и Азербайджан. Двете страни подписаха декларация за мир и рестартиране на отношенията. Това сложи край – или поне на хартия, на десетилетен териториален и етнически конфликт между Ереван и Баку за планинския регион Нагорни Карабах. През есента на 2023 г. Азербайджан си върна пълния контрол над областта чрез светкавична военна операция, което доведе до разпускането на сепаратистката република Арцах и масовото изселване на почти цялото ѝ арменско население.
Пламен Петров, Българско геополитическо дружество: „За обикновения арменец темата за Карабах е важна, тя е в основата на идентичността на държавата. И не случайно Пашинян издига лозунга за т.нар. „Реална Армения“, която той противопоставя на историческата Армения и казва – трябва да се откажем от историческите митове. Дори винаги ходи на ревера си с една карта на т.нар. Реална Армения, т.е. Армения в нейните международно признати граници, които действително я правят една миниатюрна държава – 3 пъти по-малка от БГ. “
През април премиерът Никол Пашинян за пореден път се срещна с руския президент Владимир Путин и той не пропусна да отбележи, че забелязва елегантния западен завой на Ереван.
Владимир Путин, президент на Русия: „Виждаме, че Армения обсъжда развитие на отношенията си с Европейския съюз и се отнасяме напълно спокойно към това. Но трябва да се каже ясно, честно, откровено и без заобикалки. Да бъдете част от два митнически съюза – едновременно в Европейския съюз и в Евразийския икономически съюз, е просто невъзможно.“
Никол Пашинян, министър-председател на Армения: „Разбира се, че знаем, че членството в двата съюз е несъвместимо. Но към момента това ни се получава. И докато има начин да съчетаваме тези две възможности – ще го правим.“
През май Армения беше домакин на срещата на Европейската Политическа общност, а след това и на първия по рода си форум Евросъюз-Армения.
Урсула Фон дер Лайен, председател на ЕК: „Живеем в уязвим геополитически контекст, и в тази среда, изпълнена с предизвикателства, първата по рода си среща Европейски съюз - Армения, не би могла да бъде по-навременна. Тя е възможност да задълбочим нашите връзки и да изведем уникалното си сътрудничество на следващо ниво.“
Арменският премиер демонстрира повече от топли отношения с европейските лидери.
Ричард Гирогасян, директор на Центъра за регионални изследвания-Ереван: „И двете събития имаха за цел да подсилят позицията на управляващите в кампанията. Видяхме и външна намеса в изборите. И не става дума само за руска интервенция. Това е и демонстрацията на близки отношения с президента на Франция, европейските лидери, и дори американския президент Тръмп – всички те подкрепиха залога на премиера Никол Пашинян за преизбиране. Но и повдигнаха въпроса за пресичането на тънките граници за намеса във вътрешната политика.“
Отговорът на Кремъл не закъсня – започна със забрана за внос на цветя, плодове и зеленчуци, минерална вода, коняк, премина се през заплахи за преференциалните цени на газа за Армения, и се стигна до отзоваване на руския посланик в Ереван. Путин предложи на Пашинян да проведе референдум за членство в ЕС, което арменският премиер отхвърли с мотива, че не му е сега времето, и отново подчерта, че за Ереван връзките с Москва остават важни. Западни медии разкриха планове, за планирана руска намеса във вота в Армения, с изпращането на арменци, които живеят в Русия да гласуват. Твърди се, че Никола Пашинян се е пошегувал, че дори да дойдат, ще гласуват за него.
Ричард Гирогасян, директор на Центъра за регионални изследвания-Ереван: „Сърдитата реторика на Москва, заплахите и натискът само засилват позицията на правителството и още повече отслабват руската позиция в Армения.“
Русия има изключително сериозно присъствие в Армения, казва Пламен Петров. Тук икономическото и политическо влияние е запазено. В арменския град Гюмри има голяма руска военна база, която по договор трябва да остане до 2044 година. Русия контролира важни сектори от местната икономика, като арменските железници, доставя гориво за единствената АЕЦ в страната, разпределя газовите доставки.
Пламен Петров, Българско геополитическо дружество: „Мисля, че ще се запази руското влияние, защото все пак Армения е член не на ЕС, а на Евразийския икономически съюз. Във военен план тя е член на доминираната от Русия организация на Договора за колективна сигурност. Макар че, е замразила членството си. НО все пак, голямата промяна по отношение на Русия, която настъпи в последните години е, че Армения престана да купува руско въоръжение. И колкото и странно да изглежда, през последните две години над 80% от новото въоръжение, което Армения купува, идва от Индия. Виждате, не се говори за тотално обръщане на Запад и загърбване на Русия.“
В отговор на руските забрани и ограничения за Армения, ЕС обяви, че подготвя пакет от икономическа помощ за Ереван на стойност 50 милиона евро. И не само Брюксел обръща внимание на Ереван. Държавният секретар Марко Рубио и колегата му Арарат Мирзоян подписаха споразумение за транзитен коридор от 43 километра през южна Армения, наречен„Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“. Коридорът би свързал Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван с Турция, като заобикаля Русия и Иран.
Пламен Петров, Българско геополитическо дружество: „Има обаче доста пречки преди да се реализира този проект. Първо там теренът е доста труден – чисто географски да се прокарат транспортните комуникации. На 2ро място е въпросът кой ще контролира тези транспортни артерии. Засега е създадена една компания американско-арменска, в която американците имат мажоритарен дял – над 70%, останалото е за Армения, която трябва да го строи. На 3то място е доколко ще е рентабилен.“
Почти към края на предизборната кампания, американския президент Доналд Тръмп подрепи Пашинян с пост в социалната си мрежа.
Доналд Тръмп, президент на САЩ: „Никол има моята пълна подкрепа за преизбирането си на 7 юни, 2026. С помощта на Никол, ще изведем Съединените щати, Армения, Южен Кавказ и Централна Азия на висоти, невиждани досега.”
Снимки: БТА
Пашинян и компания, предлагат „реална Армения“ - онази, която се възползва от предимствата на изтока и запада, която не обръща рязко гръб на никого, но знае интереса си. Арменският премиер обяснява как ще балансира външната политика като използва везна. Радва се на изпълнения на народни песни и танци, но не му пречи да слуша руска музика.
И никога не забравя любимия си жест – показва сърце, което е и символ на партията му.
Според редица анализатори в Москва вече са се примирили, с това, че Пашинян ще остане на власт. Но като поддържа опозиционни сили, Кремъл се опитва да влияе и вътре в лагера на Пашинян, така че той да не се отдалечава твърде много на Запад. Големият въпрос е могат ли арменците да балансират между собствените си интереси, ЕС, САЩ, Русия.
Ричард Гирогасян, директор на Центъра за регионални изследвания-Ереван: „Армения е много внимателна да не се опитва излишно да провокира Русия. Идеята на Армения е да диверсифицира партньорите си. Не да замени Русия с французите или американците, но да се опита да се справи с опасната зависимост от Русия."
Арег Кочинян, председател на аналитичния център "Арменски съвет": „Е, това не е лесна външна политика. Но и нашето географско положение не е лесно. Армения има за съседи сериозни империи от източен тип – Иран, Турция и Русия. Можете да опишете арменската външна политика като „изкуство на оцеляването“ в много, много враждебна среда. “
Снимка: БГНЕС
- Каква ще се събуди Армения на 8 юни?
Ричард Гирогасян, директор на Центъра за регионални изследвания-Ереван: „Тези избори не предлагат изненада – вероятно правителството ще бъде преизбрано. Но, денят след изборите е едно истински интересно начало на нов период. Това вероятно ще бъде последният премиерски мандат на Никол Пашинян. И ще видим преход към нова група потенциални лидери и формирането на нова опозиция, надявам се.“
Чуй новините
Подкаст
