Гърция отбелязва спад от 22% на катастрофите с фатален край за миналата година. През последните години властите предприемат куп дейности в опит да намалят травматизма и да се опитат да постигнат амбициозната стратегия на Европейския парламент "визия нула". Тя цели до 2050 г. да има нулева смъртност по пътищата в държавите от ЕС, а до 2030 г. да е намалена с 50%.
Какви мерки се предприемат в южната ни съседка в битката с високата смъртност по пътищата?
Широкообхватна мрежа от магистрали, проектиране на пътища, отговарящи на съвременните изисквания и съобразени с трафика – така Гърция се опитва да изпълни амбициозната стратегия на Европейския парламент "визия нула" и да обърне тенденцията за висока смъртност на пътя, където все още е в челната десетка в ЕС.
Маринос, Гърция: "Наказанията за шофьорите, които не спазват правилата, стават все по-сурови, което е много добре. Това е положителна мярка. Относно инфраструктурата все още има какво да се подобри."
Бобан, Германия: "Не могат да се сравнят магистралите с тези в Германия, Австрия, Унгария. От границата до Солун не е много добро състоянието на магистралата, но до Атина е доста по-добре наистина."
И макар засега мисията да изглежда трудна, според експертите тя не е невъзможна, стига да се полагат взаимни усилия – както от страна властите, така и от страна на участниците в движението.
За по-голяма безопасност в Гърция по магистрали и първокласни пътища разполагат бетонни разделители.
проф. Фотини Кехая, катедра "Строително инженерство", Солунски университет "Аристотел": "Недостатъкът е, че не са гъвкави, но спират превозното средство, дават много щети по колата, но спасяват живота на хората. Мисля, че доброто строителство е първото решение на проблема."
С проф. Фотини Кехая – преподавател в Солунския университет и изследовател в областта на транспортното и пътното инженерство, правим анализ на пътната безопасност. Тя посочва инфраструктурата, поведението на водачите и влиянието на околната среда като основни критерии за безопасност на пътя. Системата трябва да бъде изградена така, че човешките грешки на пътя да не водят до смърт, казва професор Кехая.
проф. Фотини Кехая, катедра "Строително инженерство", Солунски университет "Аристотел": "Ако има много добре проектирани пътища, които отговарят на спецификациите, ако има много предприети мерки, които да предпазват, в такъв случай, ако шофьорът допусне грешка, може да се минимизира инцидентът, ще се сведат до минимум смъртните случаи. Така че много добре проектираните, построени пътища играят съществена роля как да се намали травматизма. В Гърция имаме много километри магистрали и всяка година се строи. Добре проектирани, въведени са нови технологии, които предпазват шофьорите, разбира се, има много други пътища, които се нуждаят от модернизиране. Най-големият проблем на Гърция е, че 50% от фаталните инциденти са в градска среда, много инциденти с мотористи. Най-съществената част е поведението на шофьорите."
Сурови са мерките и за водачите. При непоставен предпазен колан глобата е 350 евро и един месец без шофьорска книжка, а при шофиране с над 50 км/ч над разрешеното глобата е 700 евро и два месеца без свидетелство за управление. За шофиране след употреба на алкохол наказанията стигат до хиляди евро глоба и дори затвор.
проф. Фотини Кехая, катедра "Строително инженерство", Солунски университет "Аристотел": "Засега високата скорост е основна причина за смъртните случаи, както и употребата на алкохол, за това и мерките са толкова строги, има сериозно видеонаблюдение, това работи, защото хората се страхуват от глоби и наказания."
Апостолис Пройос, генерален секретар "Техническа камара", Гърция, департамент Централна Македония: "Гърците обичат скоростта, не обичат правилата. Мисля, че имаме много сходни характеристики. И сега имаме нов правилник за движение по пътищата. Ние използваме система с камери за контрол на скоростта. И е много важно да разберем като шофьори, че трябва да променим поведението си, защото животът е много важен."
За транспортния инженер от Техническата камара на Гърция Апостолис Пройос проектирането на пътища с внедрени съвременни технологии е ключово.
Апостолис Пройос, генерален секретар "Техническа камара", Гърция, департамент Централна Македония: "Имахме много сериозен проблем с нивото на безопасност на движението по пътищата преди много години. Но правителството се опита да промени ситуацията. И основната промяна е, че изградихме и изграждаме нова, много добра пътна мрежа. И това е много голямо предимство за безопасността."
Безопасният път не е само път с добра настилка, добър асфалт, има модерни спецификации за проектиране на пътища, за да имаме пътна система с много добри характеристики. Опитваме се да проектираме благоприятна среда, за да намалим инцидентите, смъртните случаи и да имаме система с добър дренаж, с ясни сигнали и осветление. Проектираме пътища с подходяща ширина на лентите. Опитваме се да имаме различни системи за управление на скоростта. И, разбира се, проектираме пътища с цел да осигурим достъпност за всички. А основната цел е да се намали възможността за какъвто и да е инцидент.
Според инженер Пройос важна е и поддръжката, и модернизирането на вече изградената пътна мрежа и в градска и извънградска среда.
Апостолис Пройос, генерален секретар "Техническа камара", Гърция, департамент Централна Македония: "Например, всички предпазни бариери. Понякога се налага да ги променяме, защото имаме нови спецификации. Ние приемаме специфичните европейски спецификации за проектиране на нашите пътища. Например, в Гърция приемаме германския регламент. Важна е добрата видимост, начинът на проектиране на пътищата, кръстовищата. Трябва да създадем система с по-добри съоръжения. Създаване на пешеходни зони в градовете. Например, сега проектираме пътища, платна и трябва да проектираме и специфична лента за всяка от тях. И, разбира се, трябва да проектираме пътища не само засега, но и за следващите 20 или 30 години. Това означава, че трябва да предвидим бъдещите нужди, бъдещия трафик."
Поведението на шофьорите на пътя обаче е ключово.
"С въведените строги наказания за шофьорите сега мисля, че е по-безопасно по пътищата на Гърция."
Бобан: "По отношение на глобите не съм много запознат, гледам колко е позволената скорост и я спазвам, не си позволявам да карам по-бързо."
Експертите в Гърция акцентират и върху обучението на шофьорите.
проф. Фотини Кехая, катедра "Строително инженерство", Солунски университет "Аристотел": "Как да шофират безопасно според особеностите на пътищата. Трябват кампании за превенция, образованието за безопасност на движението трябва да бъде заложено още в училищното образование."
Апостолис Пройос, генерален секретар "Техническа камара", Гърция, департамент Централна Македония: "В Гърция имаме много голяма програма за изграждането на образователен парк за деца, пътнотранспортно образование. Много е трудно да се постигне тази стратегия "визия нула" до 2050 г. Не само за Гърция, за целия ЕС. Това е дългосрочна цел. Трябва да разберем, че трябва да се опитаме да променим поведението си като хора, като шофьори, това касае всяка държава. Във всеки случай, трябва да имаме визия, за да бъдем по-добри."
проф. Фотини Кехая, катедра "Строително инженерство", Солунски университет "Аристотел": "Доста амбициозна е тази цел на Европейския парламент "визия нула" специално за Гърция до 2050 г. да постигне нулева смъртност на пътя, иначе добре е, че има такава поставена цел, за да се стремим да подобряваме още и още ситуацията - всяка страна има да извърви различни стъпки към постигането на пътна безопасност, необходими са много стриктни мерки. За Гърция мисля, че предимството в постигането на стратегията "визия нула" са километрите построени магистрали, и ако успеем да внедрим ефективен стратегически план за това десетилетие, мисля, че ще имаме добри мерки. И искам да добавя още един параметър, споделената отговорност е много важна. Всички – институции, проектанти, производители на автомобили, органите за контрол и участниците в движението трябва да работят заедно, за да постигнем тази амбициозна цел за нулева смъртност на пътя."
Статистиката засега показва, че Швеция бележи най-добър резултат в опита да постигне "визия нула" на ЕП, а държави като Гърция, България и Румъния имат да извървят още дълъг път.
Чуй новините
Подкаст
