Експерт: Не всеки неоторизиран достъп означава пробив на данни, но показва сериозни пропуски в киберсигурността

Неоторизираният достъп до административни мрежи не означава непременно, че е имало изтичане на данни или мащабна хакерска атака. Това коментира експертът по киберсигурност д-р Християн Даскалов в „Денят започва“, след информацията за установен неоторизиран достъп до мрежи на държавни институции по време на внедряването на нова система за национална киберсигурност. По думите му официалната информация към момента не сочи категорично кои институции са засегнати и какъв е мащабът на инцидента.

д-р Християн Даскалов, експерт по киберсигурност: „Не става съвсем ясно кои са засегнатите институции. Трябва да направя важно уточнение - не се визира непременно пробив на данни. По-скоро става въпрос за компрометиране на мрежи. При компрометиране на мрежа не означава задължително, че има изтичане на информация, както и не означава непременно масирана кибератака. Въпреки това говорим за неоторизиран достъп, който сам по себе си е сериозен проблем.“

Според Даскалов подобни случаи често са резултат от лошо управление на потребителските права, а не от сложни хакерски операции.

„Много често, особено в корпоративния свят, достъпът до системите не се управлява добре. След като служители напуснат, няма автоматизирани системи, които да прекратят техния достъп. Имали сме случаи както в публичния, така и в частния сектор, при които хора години след напускането си продължават да имат активни профили, а понякога дори продават потребителските си имена и пароли в тъмния интернет. Така недобронамерен човек може да получи достъп до дадена система и да наблюдава какво се случва в администрацията.“

По думите му проблемът не е в това дали поддръжката се извършва от частна или държавна структура, а в липсата на ефективен контрол.

д-р Християн Даскалов, експерт по киберсигурност: „Министерството на електронното управление има законовото задължение да следи, контролира и тества тези системи. Ако частна компания не си е свършила работата, това означава, че и държавният контрол не е функционирал достатъчно добре, за да установи подобни пропуски навреме. Очевидно някъде има несвършена работа.“

Експертът обясни, че проблемът е бил засечен при внедряването на централизирана система за наблюдение на киберсигурността в десетки държавни институции.

„Когато разполагаш с централизирана система, която анализира логовете - кой, кога, откъде и към кои системи се е свързвал – и комбинираш това със съвременни инструменти и възможностите на изкуствения интелект, необичайните модели на поведение се откриват много по-лесно. Така могат да бъдат установени постоянни комуникации към външни сървъри или други аномалии, които преди са оставали незабелязани.“

Като пример Даскалов посочи случай на необяснима комуникация към сървъри в Китай, открита при рутинен тест за уязвимости в една от големите български общини. По отношение на нивото на киберзащита в държавната администрация оценката му е критична.

д-р Християн Даскалов, експерт по киберсигурност: „Наскоро анализирахме 25 по-големи държавни институции по международна методология. При поне десет от тях оценката беше слаб две. Това не означава, че сме правили тестове за проникване, а че не са изпълнили основни международни стандарти за защита на своите интернет страници и електронна поща. Само няколко институции получиха висока оценка.“

Той даде за пример Националната агенция за приходите, която според него е подобрила значително защитата си след предишните мащабни пробиви.

„Парадоксално е, но НАП вече има висока оценка именно защото беше жертва на тежки инциденти. След тях бяха предприети адекватни мерки за повишаване на сигурността. Понякога трябва да се случи сериозен проблем, за да бъдат направени необходимите промени.“

Даскалов обърна внимание и на новите европейски изисквания, които вече задължават институциите да предприемат превантивни мерки, а не да реагират едва след инцидент.

д-р Християн Даскалов, експерт по киберсигурност: „Новите правила дават възможност да не чакаме първо да се случи пробив и след това да предприемаме действия. Глобите могат да достигнат до 20 милиона евро, ако не се прилагат адекватни мерки за управление на киберриска. Задължителни вече са външните тестове за уязвимости както за държавните институции, така и за редица компании от критичната инфраструктура.“

Според експерта, ако бъде установено изтичане на лични данни, държавата е длъжна своевременно да уведоми всички засегнати граждани. В края на разговора Даскалов постави въпроса и за независимия контрол върху киберсигурността.

Вижте целия разговор във видеото