Телескопът „Джеймс Уеб" откри следи от древно бедствие, сполетяло някои от луните на Нептун

Нови наблюдения на някои от луните и пръстените на Нептун предоставят доказателства за древно бедствие, което преди милиарди години е сполетяло най-отдалечената планета в Слънчевата система, предаде Ройтерс. В древната космическа катастрофа нахлул отвън „натрапник" с размерите на Плутон, е станал причина за разрушителното събитие.

Учените са използвали космическия телескоп „Джеймс Уеб" на НАСА, за да изследват състава на три от малките вътрешни луни на Нептун - Протей, Лариса и Галатея, както и на вътрешните му прашни пръстени. Изследователите са открили глинести минерали, каквито се очаква да бъдат намерени дълбоко в недрата на някои светове в най-отдалечените краища на Слънчевата система. Известно е, че тези богати на магнезий минерали се срещат на планетата джудже Церера, която се намира в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, както и в някои метеорити.

„За да се образуват тези минерали, е необходим продължителен контакт между вода в течно състояние и скала. Самите луни са твърде малки и студени, за да може тази химична реакция да се е случила на място, така че глината трябва да е дошла от другаде - от дълбоките недра на много по-голям древен свят, казва планетарният учен и водещ автор на изследването Райли Дейвис от Калифорнийския университет в Сан Диего.

Откриването на този материал на вътрешните луни на Нептун е свидетелство за катастрофално събитие в миналото на планетата, което е разрушило тези древни светове и е оголило дълбоките им вътрешни слоеве, като същевременно малките луни и пръстени, които познаваме днес, са се образували наново от техните останки, обяснява Дейвис. Според изследователите виновникът за този катаклизъм вероятно е Тритон. Понастоящем той е най-голямата луна на Нептун, но преди това се е намирал по-далеч в Слънчевата система в област, наречена Пояс на Кайпер.

Учените смятат, че някъде през първия 1 милиард години след формирането на Слънчевата система преди около 4,5 милиарда години - период на хаос, когато големите газови планети все още са мигрирали към сегашните си орбити, гравитационното притегляне на Нептун е уловило Тритон. Тритон е малко по-голям от Плутон - друг обитател на Пояса на Кайпер. След като е бил уловен от гравитацията на Нептун, собствените гравитационни сили на Тритон са разбъркали първоначалните луни на планетата и са станали причина повечето от тях да се сблъскат помежду си. Настоящите вътрешни луни на Нептун в крайна сметка са се образували от част от останалите след сблъсъците отломки.

„Вътрешността на големите ледени луни обикновено е завинаги скрита от нас - погребана под дебели слоеве от воден лед и достъпна само чрез модели и косвени заключения. Вътрешните луни на Нептун може би са единственото място в Слънчевата система, където можем пряко да наблюдаваме този материал, тъй като въпросното катастрофално събитие на практика е обърнало тези древни светове с вътрешността навън", казва още Райли Дейвис.

Случилото се с луните на Нептун напомня, че Слънчевата система има бурна история.

„Това е ярък пример за това как едно-единствено случайно събитие може коренно да промени архитектурата на една планетна система", каза Райли Дейвис.