Тишина. На осиротели класни стаи. Оглушителна и показателна за язвата в една система и дългото говорене за уж интеграция.
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Това са ученици, които са отпаднали от образованието."
Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "Една голяма част от тези младежи са от ромски произход или деца от много бедни семейства."
Кристиана Станкова, началник на РУО - Сливен: "Трудното разбиране на български език ги демотивира. Общуват на български само в рамките на училището."
Серги Живков: "Не сме и безграмотни - можем да пишем, можем да четем."
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Една част са заминали за чужбина с родителите си. Една част от тях ще завършат образованието си на по-късен етап."
Иван Иванов, жител на Кюстендил: "Малко деца посещават училище, но трябва да ги насърчаваме."
Живко Димитров, жител на Кюстендил: "Даже моят син, моят внук е завършил 12 клас."
Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Ранните бракове, за съжаление все още са реалност в нашия квартал."
2014-та. Статистиката: училищния праг прекрачват над 67 000 ученици. Тези плахи деца вече са големи. Преди дни се явиха на матури - но не всички, едва около 53 000 са дванейсетокласниците по данни на Образователното министерство. Или 14 хиляди, и то само от един випуск, просто изчезват.
Стефан Лазаров, "Заедно в час":"Имали сме години, особено годините около ковид пандемията когато говорехме за цифри над 15 000 - за 25 % от учениците, които не се явяват на ДЗИ."
Кюстендил. Квартал Изток. Ромската махала. Класната стая на четвъртокласниците е пълна. Нормално. Отпадналите от училище между първи и седми клас по принцип са по-малко.
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "В гимназиален етап вече разликите стават големи. Eдни 14-15% от децата не участват в средното образование в България."
Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "Ученето в училище не носи толкова голяма добавена стойност. Системата към момента това, което прави с всички деца и семейства е: изисква от тях знания, умения, които тя не им предоставя. Частният пазар, на частни уроци стига до 300-400 милиона евро годишно."
Механизъм за обхват - зад това привидно чиновническо определение стоят много хора - учители, директори, медиатори, социални, полицаи, които всеки ден са по кварталите, в домовете на най-уязвимите. Понякога обясняват, друг път буквално се молят на родителите да пуснат децата в клас. Като Арсо - образователният медиатор, който всички в махалата в Кюстендил познават. При 400 деца в училище, той има над 400 посещения на адреси.
Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Ако завършат средно образование мислите ли, че те ще имат по-добра работа? Не. Бащата казва, че няма да имат при средно образование."
Серги Живков, жител на квартал "Изток", Кюстендил: "Аз имам образование, работа нямам. Е защо като ще учи? Каква му е файдата? Никой не ни търси да работиме. Само мръсотията у градо сбираме ние ромите."
Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Младежи от нашия квартал обикновено завършват само 10 клас, не искат повече да учат, само заради шофьорска книжка, за да вземат."
Серги Живков, жител на квартал "Изток", Кюстендил: "С течение на времето тая книжка може да му требе."
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Книжката по някакъв начин за тези ученици има стойност, дава им повече възможности. Те могат да се реализират на пазара на труда като шофьори, доставчици, да извършват някаква работа в строителството."
Но какво може да ги задържи в клас, след като вече имат книжа? Отговорът е прост: сигурна работа и по-добри доходи. Затова учениците в професионални гимназии и с дуално обучение имат мотивацията.
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Те се сблъскват с работата на място във фирма. Виждат хора, които вече са се реализирали в този сектор и това създава у тях някакво впечатление, че те също могат да се реализират и да получават по-добра заплата."
И докато някои семейства трудно покриват базови потребности, пред други стои изборът: да пътуват или не децата им и то с часове. Като Славка, която всяка сутрин излиза в 5 и нещо от вкъщи, за да смени два автобуса през две села до училище.
"Навън е много тъмно, почти нищо не се вижда. И тук вече пристигнах на центъра, тоест на спирката, от който трябва да си хвана автобуса. Тук слязох в село Левски и трябва да изчакам 60 минутки за следващ автобус за Пазарджик."
Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "Между 20 и 40 % от учениците всеки ден пътуват до училище в гимназиална степен. Това може да намери много бързо и лесно решение: децата до 18 годишна възраст да имат младежка карта за безплатен транспорт."
Родителите нямат образование, защо и децата да ходят на училище? Причинно-следствена връзка, която допълва статистиката с отпадащите.
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Ние говорим и за цикъл на бедността, за цикъл на неграмотност, тоест ако моите родители нямат образование, работят работа - физически труд или работа с ниска добавена стойност, има много по-голяма опасност и аз да попадна в този цикъл."
Иван Иванов, жител на Кюстендил:
" - А защо не учи след осми клас?
Еми работа, причини."
Наташа, жител на Кюстендил:"По принцип ромчетата са всеки ден са у училище. Мойде деца са грамотни.
- Вие с какво образование сте, ако не е тайна?
Мммммм образование нямам аз."
Живко Димитров, жител на Кюстендил:
-А ти с какво образование си?
Осми клас. Оти ние бехме 9 деца. 8 деца малки - я ги чувах всичките. Я когато бех ученик бехме така наказани един час докато бие звънеца. А сега какво: они си пушат цигари, се дрогират, едни шмъркат."
Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Ние се опитваме да мотивираме родителите да са по-отговорни. Казвам им какво всъщност друго може да прави едно дете в тази ранна възраст като не е в училището. Това, което се наблюдава е , че се разпространяват много видове наркотици."
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Сливен е може би най-известният район - почти половината млади хора, ученици на възраст между 14 и 18 години не ходят на училище."
Но надежда в квартал "Надежда" за връщането на отпадналите от клас все пак има. И тук ходят из махалата. Наричат го обход. Скъсали са по няколко чифта обувки от обикаляне. Познават семейните им истории.
Калина Кръстева, директор на ОУ "Юрий Гагарин", Сливен: "В момента се обучават на моите деца децата. При тях е много важно да има доверие. Тази година организирахме една страхотна екскурзия до Стара Загора с родители, деца, защото не всеки има възможност да излезе от квартала.
- Има ли такива, които никога не са излизали?
Да, има."
Стефка и София са излезли от групата на необразованите, макар и години след връсниците си.
Стефка Николова, жител на квартал "Надежда", Сливен:"Средно образование завърших на 43 години. Реших, че трябва да си завърша образованието, за да имам работа. Трудно беше на тази възраст - майка, баба, вкъщи домакиня. Аз завърших средното си образование с по-малкия ми син. В един клас бяхме, на един чин бяхме."
София Иванова, жител на квартал "Надежда", Сливен: "Сега ми предстои матура по бълграски език. По философия си я взех миналата година с четворка - не очаквах. Тази година чакам и съм уверена, че ще завърша."
Всеки има право на образование, казва Конституцията. И поставя задължение за всички до 16 години. Но на картата на МОН светят в червено: Сливен, Стара Загора, Ямбол, Видин, дори София е с нисък обхват на учениците. Липсна на ясна дефиниция за достъп до образование или разбирането за "достъп" има нужда от осъвременяване
Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива:"Достъпът не трябва да означава само налично училище в едно конкретно населено място. Достъпът трябва да включва: пътят на детето отвкъщи до училище, финансовият достъп - има изключително много скрити разходи, които системата не признава - помагала, учебници по профилирана и професионална подготовка, хранене в училище.
- Дори дрехи?
Да, дори дрехи. Една трета от децата в България живеят в риск от бедност."
Бедността се разхожда из Надежда, наднича през счупени прозорци, тича с босите деца, качава се на някоя каруца докато сапунените мехури - радост за децата - падат на калната улица. Но винаги има изключния. И в махалата.
- Донка Асенова, втори клас:
" - Какво искаш да ми кажеш?
Днес е наистина хубав ден."
- Златко Янков, жител на квартал "Надежда", Сливен:
- Кой ти е любимия предмет в училище?
Математика?
- А добър ли си?
Да, много.
- Какъв искаш да станеш?
Шофьор.
- А до кой клас ще учиш?
12-ти.
- Обещаваш ли ми?
Да."
И ако за Донка и Златко училището и интеграцията са възможни, то Юлиян помни други времена. В първите години на 21 век той проправя пътя за медиаторите.
Юлиян Юнаков, жител на квартал "Надежда", Сливен:"Нямаше такива хора, които да се жертват за благоденствието на ромите. Имахме до четвърти клас, пети и повече не продължаваха. Тежко: всяка сутрин да станеш в 5 часа, да минеш от къща на къща, да ги събудиш и да ги караш под строй."
Янко Янков, жител на квартал "Надежда", Сливен:"Преди време при нас беше малко по-трудничко, кризи мризи, не можахме от разходи да учим до средно или до висше. Сега се борим за нашите деца да имат образование."
Сезонната заетост на родителите зад граница - поредната причина много деца да напуснат българските училища. Учат ли въобще някъде - това е непроследимо. От поне 15 години се говори за създаването на регистър именно за пътуващите ученици. Но сАмо се говори. Така и не се появи. Полицията не може да проследи вътрешната миграция заради липсата на регистрация, МОН - външната заради свободното движение в Шенген.
Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Един ученик заедно със семейството си в рамките на годината два-три пъти отива в чужбина и се връща в България, отсъства тук един месец, един месец е тук, един месец уж е записан в друго училище."
Кристиана Станкова, началник на РУО - Сливен:"Понякога трудната комуникация с родителие е , защото голяма част от семействата, които заминават, оставят своите деца, ученици на близки, роднини - баби, дядовци като понякога тези близки и роднини отговарят за повече от едно дете. Много често сменят номера на мобилни телефони, трудно може да се осъществява комуникация с тях."
В осмо училище има над 800 ученици. Тази година отпадналите са 35.
Калина Кръстева, директор на ОУ "Юрий Гагарин", Сливен:"Но имаме и 5 върнати деца в училище, които са отпаднали от предходни години и с много мъки редовно посещават училище."
Мима: "Всяка майка иска дететто й да е грамотно.
- Ти грамотна ли си?
Еми не много. Не съм учила.
- До кой клас учи ти?
До шести.
- И защо спря?
Ми омъжих са."
Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил:"Това е бягство на младите хора от реалността, опитвайки се да намерят нов живот, който за съжаление в повечето случаи се оказва по-лош от това, което те са имали като деца."
Парите от просветното министерство за уязвими групи непрекъснато се увеличават - средно по 30-35 милиона годишно. Контролът се затяга, увеличава се броят на медиаторите.
Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива:"За да не отпадат ученици от образователната система ние не трябва да сме фокусирани какъв е произхода на учениците."
статистиката ни връща към оглушителната тишина на над 2000 опустели класни стаи. НО ПО-ЛОШОТО ОТ ПУСТИТЕ СТАИ Е, ЧЕ СИСТЕМАТА НЕ ЗНАЕ КЪДЕ СА ДЕЦАТА, ИЗЛЕЗЛИ ОТ ТАМ. ПРИ ВСЕ ЧЕ Е ЛЕСНО ДА СЕ СВЪРЖЕ С ВСЯКА СОЦИАЛНА СИСТЕМА В ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ. И КАКЪВТО И АНАЛИЗ ДА ИМА ПО ТОЗИ ПРОБЛЕ М, ТОЙ Е НЕТОЧЕН, ВЪЗПРОИЗВЕЖДА НЕЕФЕКТИВНИ МЕРКИ. И ХИЛЯДИ ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ НЕ МОГАТ ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ СПИРАЛАТА НА БЕДНОСТТА. Деца в гета, на които животът не дал най-силната ръкал А НАДЕЖДА ИМА, ДОКАЗВАТ ГО ДОРИ В КВАРТАЛ НАДЕЖДА.
Чуй новините
Подкаст
