Рекорден брой сигнали, масирани акции, над 1 милион евро, иззети при схеми за купуване на гласове и пет пъти повече досъдебни производства спрямо предишния вот. Изборите на 19 април отново повдигнаха редица въпроси около наказанията за дилърите на гласове, лицата с имунитет и натиска върху уязвимите групи в малките населени места. Тихомир Игнатов продължава темата в "След новините".
Мъж от Търговище е натъпкал 12 000 евро в пояс около кръста, според МВР парите са били за купуване на гласове. Кадрите са дотолкова комични, че са на път да станат знакови за предизборните схеми.
Масираните полицейски акции в последните месеци разкриха до колко изобретателни могат да бъдат престъпните групи и колко далеч са готови да стигнат. Дилърите предлагаха различни услуги и оферти, подготвени бяха дори и фалшиви евро банкноти.
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи: "Има опити за предлагане да се купи глас дори в училища - 18- 19-годишни ученици, 11-ти - 12-ти клас. Да се стигне толкова ниско. Бих казал, че е трагично."
Ваня Нушева, съветник на служебния премиер по въпросите за изборите: "Сумата, която беше конфискувана общо в резултат на всичките тези акции е над 1,2 млн. евро. Това са пари подготвени да купуване на избиратели."
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи: "На следващо място откроявам най-големия единичен успех, измерен в размера на парите, които бяха иззети, а именно - почти 200 000 евро в град Варна, където бяха задържани 4 лица, едно от които общински съветник."
Георги Кандев, и.д. главен секретар на МВР: "Нашите данни са, че парите са предоставени от лице, което не е в България, което нарочно е напуснало страната месец преди изборите."
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи: "Също така се работи по организирана престъпна група специално по този случай. Общинският съветник, мисля, че беше от Провадия."
Георги Кандев, и.д. главен секретар на МВР: "Искам да ви кажа, че по този случай в рамките на един ден са разпитани 152-ма човека."
Почти 3000 сигнала стигнаха до МВР, което е три пъти повече в сравнение с изборите през октомври 2024 година. Този рекорден брой почти всички тълкуват като повишено доверие в работата на МВР. Но дългогодишни наблюдатели не са сигурни, че сигналите са повече от друг път.
Румяна Дечева, изборен експерт: "Дали е рекорден брой трябва да се направи много сериозен анализ. Нашата организация е подавала за всички избори до преди три години сигнали и ние не сме видели реакция по тези сигнали. Това, че е рекорден брой, просто показва, че това, което е попаднало, вероятно е получило сериозно внимание."
Ваня Нушева, съветник на служебния премиер по въпросите за изборите: "Този път в рамките на практика на двумесечния период, в който действаше служебното правителство, МВР положи усилия за това да разследва наистина безпрецедентен брой сигнали за купуване на гласове и за натиск върху избирателите. Не бяхме свидетели на масово прилагани практики за натиск, за контрол върху избирателите, практики на които сме били свидетели при предходни избори."
Разликата в цифрата при задържаните също е внушителна 425 - спрямо 72-ма при предишния вот. Осветени са и лица с имунитет, образувани са 72 прокурорски преписки.
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи: "До този момента ние нямаме поискано от прокуратурата снемане на имунитет на нито едно от тези лица. Имате ли статистика към кои формации принадлежат? Нямаме статистика."
И служебният вътрешен министър припомни емблематичния вече случай със задържания шеф на пощата за Кърджалийска област, който убеждавал служители на хуманитарна организация да раздават помощи, изтъквайки, че те се дават от определена партия, за която трябва да гласува. Първоначално районната прокуратура приема разследването като обективно с достатъчно доказателства за повдигане на обвинение.
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи: "Същия ден, същият прокурор издава второ постановление със същия номер, същата дата, където се казва, че все още не е напълно изяснение какво се е случило. Необходимо е да се проведат допълнителни действия по разследването и вместо да се привлича като обвиняем ръководителят на пощите и да бъде разпитан като обвиняем, вместо това се нарежда с второто постановление той да бъде разпитан като свидетел."
Служебният премиер Андрей Гюров прехвърли проблема в полето на обвинението. Във фейсбук той обяви, че две трети от разследванията на МВР са се ударили в стена от прокурори. Според Гюров липсата на свалени имунитети означава бойкот - и на разследването, и на възможността за възмездие. А търговците с партийно алиби според него могат да се върнат за следващите избори.
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи: "Наистина поне по отношение на част от случаите моето впечатление е, че нямаше достатъчно активност от страна на прокуратурата."
Ваня Нушева, съветник на служебния премиер по въпросите за изборите: "Формализмът в работата на институции от съдебната система също е един фактор, който служи до някъде като обстоятелство, което се използва от всичките тези престъпни мрежи за влияние, посреднически мрежи при купуването на гласове."
От прокуратурата отговориха, че подобни внушения са недопустими без конкретни факти и представиха списък на прекратените преписки заради неясна информация, общи твърдения и съмнения, които не са били потвърдени при извършените проверки. Голяма част от сигналите са подкрепени единствено от тефтери, записки и списъци с имена, без допълнителни доказателства за реално извършено нарушение. Сред примерите - бележки от игра на белот и например списък на лица с ограничен достъп до казино.
От 38 производства в списъка на прокуратурата едва две
съдържат достатъчно доказателства за извършено престъпление. Според изборни експерти - само парите и списъците не са достатъчни, нужни са и свидетели.
Румяна Дечева, изборен експерт: "Трябва да си признаем - хората имат страх. Еднакво е престъплението според закона да купуваш гласове или продаваш гласове. Но все пак има хора, които казват, да, проблем са ми тези пари, ето някой ми помага, защо да не дам гласа си? Ако хората, които са обект на някакво въздействие външно, което по закон, по конституция, не би трябвало да се случва, не се съгласят да свидетелстват, не се съгласят да сътрудничат с изпълнителната власт, ние няма как да го докажем в съда."
Диана Ефтимова, Институт за развитие на публичната среда: "Това е предпоставка, доста по-трудно да се доказват тези престъпления, защото би трябвало свидетелите да уличат сами себе си от участие в тях и след това да носят наказателна отговорност."
Затова законът трябва да прави разлика между купуването и продаването на гласове и да въведе някаква форма на защита на тези свидетели, които попадат в капана на икономически зависимости и различни форми на натиск.
Диана Ефтимова, Институт за развитие на публичната среда: "Ние сме изследвали такива места с рискови секции. Те са между 800 - 1000 в цялата страна. И закономерностите, които наблюдаваме, са, че голяма част от тях са именно в населени места, малки общини, където много често има високи нива на безработица, има голям дял население, което живее под линията на бедност и има един основен работодател."
Румяна Дечева, изборен експерт: "Имаме голяма част от общините, които имат само един работодател и това е общината. Не се налага някой да дойде пред секцията и да обработва някого. Човек знае социални грижи, дърва за огрев, включително това, което ние през годините сме имали за тези избори, не сме имали такава информация, но изведнъж се оказва, че да ти сложат контейнер за смет по-наблизо на удобно място, махалата трябва да бъде признавана като съгласна с управляващите."
И ако тези зависимости правят битката с купения вот трудна, то корпоративният изглежда катастрофира в много по-дебели стени.
Ваня Нушева, съветник на служебния премиер по въпросите за изборите: "И тук на преден план излиза въпросът за връзката между политика и бизнес. Защото когато говорим за корпоративен вот, мислим за това как собственикът на дадена филма разбира необходимостта от взаимодействие с политическите фактори. С хората, които ръководят институции. Защото ако бизнесът е зависим от начина, по който функционират институциите, ако бизнесът е подложен на натиск от управляващите, то така този натиск се пренася надолу по веригата към работниците."
Въпреки тези сложни зависимости една на пръв поглед малка мярка дава значим резултат на тези избори. Окончателното премахване на тъмните стаички и използването на паравани.
Ваня Нушева, съветник на служебния премиер по въпросите за изборите: "Параваните станаха една от ключовите теми, които бяха обсъждани в рамките на тази предизборна кампания. Именно защото бяха предприети действия от страна на изпълнителната власт най-сетне всички общини да разполагат с паравани."
Паравани вместо тъмни стаички са вписани в Изборния кодекс още преди 4 години. Именно като мярка срещу купения вот. Защото тъмните стаички са чудесно прикритие за търговците на гласове - избирателите влизаха с предварително попълнена бюлетина и връщаха своята празна. Въпреки задължението по Кодекс повечето общини ги бойкотираха.
Росица Матева, зам.-председател на ЦИК: "Преди тези избори установихме, че 60 общини от общото 265 в страната са осигурили паравани. Сега са осигурени в почти всички като в изборния ден имахме сигнали, че в Пловдив, в район "Младост" някъде казаха, че има все още поставени тъмни стаички. "
Ваня Нушева, съветник на служебния премиер по въпросите за изборите: "Най-малкото параванът вече не позволява да бъде безпрепятствено, безпроблемно заснета бюлетината от избирателите. Знаете, че това беше практика, която се случваше в тъмните стаички.
- Даде ли очаквания резултат според вас?
Ваня Нушева, съветник на служебния премиер по въпросите за изборите: "Да, даде. Нямаше как да бъдат реализирани такива схеми със замяна на бюлетини, внасяне на попълнени, на изнасяне на празна бюлетина. Така че да се реализира една от схемите за контрол върху начина, по който гласуват избирателите."
Росица Матева, зам.-председател на ЦИК: "В тъмните стаички имаше възможност избирателят да снима бюлетина без да бъде видяна от секционните избирателни комисии. Зад паравана това смятам, не може да се случи."
И докато анализът на изборите продължава то от прокуратурата съобщиха за първите ефективни и условни присъди за купуване на гласове - няколко в Плевенско за раздаване на суми от 40 и 50 евро. В Никопол мъж е получил четири месеца затвор при строг режим за опит да купи глас. В Лом друг е с условна присъда, след като се е признал за виновен, че е раздал по 50 евро на четирима души.
Въпреки тези мерки и рекордния брой полицейски акции, битката срещу купения вот далеч не е спечелена. Всъщност в Европа има само две страни, в които не са чували за купуване и продаване на гласове. Естония и Белгия. Две страни, в които от години гласуват изцяло електронно.
Иранците между страха и надеждата - кой управлява Ислямската република сега?
Енергийната сигурност и бюджетът са сред основните предизвикателства според премиера Гюров
След аварията в Чернобил: България е на 8-о място по радиационно замърсяване и на първо по облъчване на хората
Атанас Мерджанов: Липсата на ляво представителство в парламента е сериозна опасност