Европарламентът обедини своите морски политики в цялостна рамка – Пакт за океана. Какви са интересите на Европа на Антарктида – гледайте анализ по темата в рубриката "След новините" с автор Мария Чернева.
Д-р Мишел Албинос, физическа океанография, Университет в Олденбрук: "А, там, там, виждате парчетата лед.
- Мостик, наблюдавате ли го?
Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: До него има една птица. В момента на траверс на 150 метра.
Кап. II ранг Радко Муевски, капитан на НИК „Св. св. Кирил и Методий": Наблюдаваме го – ето кажи му всъщност, че го наблюдаваме.
- Наблюдаваме го, Стефане, наблюдаваме го.
- Върху него е птицата, иска да го кълве.
Кап. II ранг Радко Муевски, капитан на НИК „Св. св. Кирил и Методий": "Стандартна процедура. Кажи на Стефан да лови и птицата.
Мишел Албинос, физическа океанография, Университет в Олденбрук: "Както казах - птиците винаги са добър индикатор за дрифтерите.
Мостик – дистанция до изделието 10 метра на траверс, на мастър стейшъна е.
- Разбрах.
- Изделието е уловено.
- Хванах го.
Кап. II ранг Радко Муевски, капитан на НИК „Св. св. Кирил и Методий": "Добре, два на нула."
Още един успех в лова на дрифтери. Където дългото взиране да се открият съперничи по сложност с фините маневри на огромния кораб да го доближи. Но наградата си заслужава. Дрифтерът, или океанският скитник, е уловил с датчиците си много информация, която трябва да разкрие тайните на океанските течения. Цел на българо-германски проект на 34-та Антарктическа експедиция.
Д-р Мишел Албинос, физическа океанография, Университет в Олденбург: "Жълтото е температурен сензор, мери на половин метър дълбочина. Но този сензор е по-специален. Мери освен температура, но и соленост на метър и половина. Температурата и солеността са двата параметъра, които идентифицират водните маси, нещо като пръстов отпечатък. И сега, като свалим данните оттук, ще може да разберем как се движат водните маси и къде се смесват. Затова дрифтерите имат Джи Пи Ес тракери, които изпращат позиция на всеки две минути. Това е тракерът, който влиза точно тук, най-отгоре."
Проф. Емил Станев, океанолог: "Основното в океана е разпределение на повърхността, а плътността сама по себе си зависи от температурата и солеността. Разликата в плътностите води до разлика в наляганията в различните точки на океана. Налягането е една от основните движещи сили в океана."
В случая зоната на интерес е Антарктическият пролив. Ключово място за обмен на вода между морето Уедъл и потока Брансфилд. Уедъл е източник на най-много прясна и студена вода от топящите се ледници. А студената вода, наситена с кислород, е идеална за развитието на крила – основната притегателна сила за всички китове, тюлени, пингвини. Така че скоростта на обмен тук е важна за екосистемата в Брансфилд, респективно в Южния океан.
Д-р Мишел Албинос, физическа океанография, Университет в Олденбург: "Ето това е изненада. Ние очаквахме, че тук е най-силният пренос на прясна вода от Уедъл или че нашите дрифтери ще тръгнат на север. Но те тръгнаха на юг, единият дори на запад. Още като пускахме дрифтерите, се виждаше, че в района има приливи, което означава, че има вълна, която после се връща. Изглежда това забавя преноса на прясна вода към Брансфилд."
Проф. Емил Станев, океанолог: "Това, което беше изненада за нас, беше влиянието на това силно въртеливо движение върху издигането на водата от дълбоките слоеве на океана в повърхностните слоеве. Това е много важно за режима на обмен на водите в океаните."
Но интерпретацията на данните от дрифтерите ще отнеме доста време, още повече че това са първите подобни изследвания за Антарктика. Освен това, предстои още един вълнуващ лов на дрифтери.
Проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: "Доста са твърди тези скали. Те са песъчливи, доста твърди глинести скали."
Научно-изследователският ни кораб за първи път стига континента. И професорът геолог не пропуска възможност да проучи местните скали. И с първите удари на чукчето си попада на интересна находка.
Проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: "А, ето едно доказателство за това, че на Антарктида са расли гори. Това е една дървесина, която е леко овъглена, тъй като тя е на повече от 100 милиона години."
Спомен от Зелена Антарктида, обрасла с гори преди 100 милиона години, е изненада, която отнема време да се намести в представите ни за света. Но не и за геолога.
Проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: "Имаме, разбира се, листни отпечатъци. Наблизо се намира един връх Маунт Флора. Връх Флора. Именно за това, защото там се срещат много листни отпечатъци от дървесината. Аз ще го взема да му направя пререз и под микроскоп, и други анализи да получим данни за обстановката, при която са били тези дървета, които са расли тук."
Изследванията тук могат да погледнат назад в миналото, или напред в бъдещето. Но най-вече към процесите, които определят съвремието ни. Антарктида, с нейните топящи се ледове, има огромен принос във водния баланс на планетата. А това е нещо, което до голяма степен обуславя климата и определено е тема, по която Европа и нейният парламент не може да останат безучастни. И политиките им все повече гледат към полярните области.
Проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: "Неслучайно има Европейски полярен борд, който координира всички научни изследвания на полярните държави от ЕС, техните кораби, техните бази, защото полярните области са бъдещето на човечеството. Там те са неизчерпаем извор на нови данни."
Проф. Емил Станев, океанолог: "Една много голяма стъпка на Европа към научните изследвания на огромната среда е свързана с осигуряване на механизми за оптимално използване на инфраструктури. Научно-изследователските кораби, на какъвто ние сме в момента, са една част от тази инфраструктура. България прави един голям принос като подслонява, предоставя база за изследвания на учени от латиноамерикански страни, от Гърция, Черна гора и други учени."
Проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: "Ние можем да се гордеем, че четвърта експедиция нашият кораб работи абсолютно наравно с великите държави, които са откривали новите континенти и им помага в транспорт на материали, на хора, в научни изследвания. Имаме съвместни проекти с Германия, с Испания, с Португалия, със Съединените щати, така че ние сме една много уважавана страна в света в полярните изследвания."
И въпреки че сме далеч от мощните усилия на големите държави, нашата работа е съвсем съизмерима с наложените мащаби. Дори парадоксално, но опитът, натрупан в изследване на малкото Черно море, ни вади на предни позиции.
Проф. Емил Станев, океанолог: "Колкото и да ви е странно, връзвам Черно море и антарктическите изследвания в едно. Черно море е една система, която е подвластна на водния баланс в голяма степен. То е разслоено на по-пресен воден слой и по-солен долен слой. Ами, антарктическите води, тези около Антарктида, са също нещо такова. За разлика от Черно море, пресноводният баланс идва от топенето на ледниците. Ние, с нашите знания и опит по изследване на стратифицирани басейни, може би можем да допринесем нещо и за изследването на морските райони около Антарктида."
Проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: "България е морска държава, има уважението на всички морски държави и трябва да следваме политиките и на Европейския съюз за опазване на това богатство, което имаме в океаните."
Антарктика е крехка среда, която претърпява бързи и засилващи се екологични промени, засягащи стабилността на ледените покривки и океана. Но екологичната сигурност, към която Европа се стреми, изисква отговорности от всяка държава, които България все още не е поела.
Проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт: "България трябва да подпише тази Конституция за опазване на океаните извън милната зона, която по морското право се пада на всяка страна, която има морски излаз."
Откриването на дрифтера този път беше по-напрегнато. Пък и той изненада екипажа от неочаквана посока.
Чуй новините
Подкаст
