Нова тенденция се наблюдава при атаките с фалшиви новини, насочени срещу климатичните промени. Те не просто биват отричани или опровергавани, а за тях се говори все по-малко. Защо темата за климата присъства все по-рядко в медиите и как източниците на дезинформация се възползват от това?
Милен Атанасов потърси отговорите в рубриката "След новините".
Не, човекът няма вина за това. Природните бедствия са естествен феномен. Климатичните промени са измама. Изглежда и звучи познато, нали?
Подобни твърдения се разпространяват не само през социалните мрежи. Те проникват и през медиите, през мнението на псевдоексперти и мними учени, които намират все по-широка сцена за изяви. Към същия фалшив информационен наратив се присъединяват и политици.
Доналд Тръмп, президент на САЩ: "Думата въглища се нуждае от ПР, защото за известно време имаше лоша репутация. Вече не ни е позволено да казваме "въглища". Трябва да им казваме "красивите, чисти въглища". От първия ден на това управление сложих край на войната срещу въглищата. Приключихме с новата зелена измама и се изтеглихме от нечестното едностранчиво Парижко споразумение за климата. Това е другото красиво нещо, което направихме."
Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите. Фразата на прочутия британския писател Тери Пратчет също звучи познато. Десетилетия научни изследвания, натиск от граждански и неправителствени организации, протести, медийни разкрития, спорове и денонощни преговори, особено по време на Конференциите за климата... Един американски президент зачеркна всичко това с няколко подписа в началото на втория си мандат. И само за година почти извади думата "климат" от употреба - в политиката, в медиите, в научните среди, в обществото.
Миналата година, първата от втория мандат на Тръмп, телевизионните мрежи в САЩ намалиха отразяването на климатичните събития с 35% в сравнение с предходната година, според доклад на организацията за мониторинг "Media Matters". Масираният натиск създава нова опасна тенденция на ниво фалшиви новини за климатичните промени. Те не просто биват отричани или опровергавани, а за тях се говори все по-малко. Публиката възприема това като сигнал, че проблемът вече не съществува. Или поне не е толкова сериозен, че да заслужава внимание.
БНТ, Милен Атанасов: Отричането на климатичните промени е официална политика на САЩ от началото на втория мандат на Доналд Тръмп. Смятате ли, че този факт оказва влияние на климатичните амбиции на Европа?
Хербен-Ян Хербранди, член на Комисията по околна среда, климат и безопасност на храните в ЕП: "Със сигурност засяга не само гражданите, но и политическата сцена, за съжаление. Защото тази климатична позиция в САЩ не е базирана на наука, а на идеология. И мисля, че това ощетява включително и хората, гласували за Тръмп. Те всъщност са първите жертви. Фермерите, които вече не могат да отглеждат продукцията си заради горещини, суша, наводнения, пожари. Техните приходи спадат заради климатичните промени. И президентът, за който са гласували, действа срещу правилните политики. Това засяга и обществения дебат в Европа. Не бива да забравяме, че преди малко повече от година, страховете ни пак бяха свързани със САЩ. Но това беше заради политиката на Джо Байдън да стимулира инвестирането в чисти технологии. Тогава се опасявахме, че европейски компании ще се насочат към САЩ, за да инвестират там, вместо в Европа. Тези страхове се промениха. Но сегашните страхове са свързани с личността в Белия дом, която отрича климатичните промени."
Хербен Ян-Хербранди е дългогодишен член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент. Бил е и в делегацията на Европарламента на Конференцията в Париж през 2015 г., когато е постиганто международното споразумение за климата. С неотслабващ фокус и с типично нидерландска прагматичност изтъква ползите от новоприетата климатична цел на ЕС.
БНТ, Милен Атанасов: Г-н Хербранди, каква е нуждата от новата цел за намаляване на вредните емисии от парникови газове с 90% до 2040 година в ЕС, като имаме предвид съществуващата вече цел за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година?
Хербен-Ян Хербранди, член на Комисията по околна среда, климат и безопасност на храните в ЕП: "Ние трябва да имаме представа как ще стигнем дотам. И като поставяме целта за 2040 година, ние ще бъдем сигурни в постигането на въглеродна неутралност до 2050 г."
БНТ, Милен Атанасов: Какви научни аргументи стоят зад избора на тези 90% намаление на вредните емисии през следващите 13 години?
Хербен-Ян Хербранди, член на Комисията по околна среда, климат и безопасност на храните в ЕП: "Климатичните промени са една от най-големите заплахи за човечеството. Виждаме го всеки ден - като наводненията наскоро в Испания, Португалия и Мароко. Горещите вълни убиват хора, увеличават и горските пожари. Проблемът е много сериозен. Земеделският сектор търпи големи сривове. Доказателствата за наличие на климатични промени са много силни. Приехме Парижкото споразумение от 2015 година и се съгласихме да намалим вредните емисии, за да задържим повишаването на средната температура до градус и половина. Именно това се опитваме да направим сега, като поставяме тази цел за 2040 година."
Трудно е да се говори за бъдещи цели в момент, когато Евросъюзът трябва да реши куп настоящи проблеми - скок на цените на изкопаемите горива заради войната в Близкия изток, заплахи за нови мита отвъд океана, натискът на Русия и отраженията от войната в Украйна, необходимост от ударни инвестиции във военната индустрия.
Напълно логично е първата масова асоциация с думата "дрон" да е "война и бойни действия". Напоследък медиите почти не говорят за другите приложения на летателните апарати.
Дроновете за залесяване след горски пожари са тема, която трудно пробива в потока от всекидневни новини.
Камерън Джоунс, оперативен инженер: "През последните три години 86% от цялата земна площ, която сме засадили, е достигнала целевия стандарт за залесяване. Което означава, че се учим от грешките си, разбираме къде залесяването с дронове работи и къде не - и правим всичко възможно, за да оптимизираме тази технология."
Належащите събития не оставят пространство за качествена и въздействаща информация, свързана с глобалното затопляне и влиянието му върху околната среда, живота и здравето на хората. Но в подобни условия избуява климатичната дезинформация, която атакува европейската климатична политика и я представя като външна заплаха от Брюксел за икономическата сигурност и националната идентичност в редица страни. Това сочат и данните от последния доклад на Международния панел за информационна среда (IPIE). Манипулативните кампании са свързани - в социалните мрежи, в медиите, в политиката.
БНТ, Милен Атанасов: Предизвикателство или възможност е новата климатична цел, когато става дума за усилията за постигане на енергийна сигурност на ЕС на фона на войната в Укарйна?
Хербен-Ян Хербранди, член на Комисията по околна среда, климат и безопасност на храните в ЕП: "Те вървят ръка за ръка. Факт е, че Европа не разполага с много ресурси като природен газ или петрол. Можем да направим така, че да ги внасяме от Русия, от Близкия изток, от САЩ или пък можем да инвестираме в собствено производство на енергия, която е и чиста. Става въпрос за вятърна или слънчева енергия. Вече е много по-евтино да се инвестира в енергия от слънце или вятър, отколкото в използването на газови или въглищни централи. За енергийната сигурност е от решаващо значение да развиваме тази политика."
И точно там се прицелват фалшивите новини. Вече не толкова с отричане на климатичните промени, колкото с атаки срещу решенията за справяне с тях. Характерните наративи: "Зелената енергия е измама и не работи", "Възобновяемите енергийни източници разрушават икономиката". Европейски организации за проверка на факти често засичат твърдението в социални медии, че опустошителните горски пожари в Гърция през миналата година са причинени и усилени от вятърни турбини. Или пък конспиративни обяснения, че водната криза в Испания е изкуствено създадена от властите и няма нищо общо с продължителната суша и глобалното затопляне. В данните от последния европейски доклад за дезинформация при екстремни събития се споменава за конспиративния модел в Южна Европа, че бури, суши и пожари са резултат от "държавни експерименти".
БНТ, Милен Атанасов: Как смятате, че ЕС трябва да противодейства на тази пропаганда, на фалшивите новини?
Хербен-Ян Хербранди, член на Комисията по околна среда, климат и безопасност на храните в ЕП: "Европейският съюз, страните членки в него, ние можем да сме по-силни, като ставаме енергийно по-независими. Трябва да сме силни и убедителни и за европейските общества. Това никак не е трудно. Науката е на наша страна."
Самата наука напомня:
Флориан Папенбергер, директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози: "Имаме 11 много топли години, най-топлите години в историята. През последните три години средните температури превишават границата на затопляне от градус и половина. Горещините или топлинните вълни са най-големият тих убиец за нашето общество. Подобни явления вероятно ще стават все по-екстремни."
Според данни на Обсерваторията за медии и климатични промени към Университета на Колорадо в Боулдър, от пика си през 2021 глобалното отразяване на климатичните промени е спаднало с 38%. Геополитическите сътресения и предизвиканите от тях проблеми са само част от причините за това. Анализите сочат, че темата за климата изисква нов медиен подход, за да спечели пак популярност. А добрият пример с трайно висок рейтинг в последно време е от втори и трети канал на Френската обществена телевизия. Те представят метеорологичната прогноза в контекста на климата. Водещи, репортери и учени разказват с факти какво се случва ден по ден, за да разкрият голямата картина на климатичните промени. Пет минути, които се радват на все по-голям интерес.
Чуй новините
Подкаст
