Нито е първото, нито е най-голямото. Но определено е най-зрелищното. Единственото заснето в реално време. И за добро или за лошо стана център на вниманието. Пролетта била сезонът на свлачищата. Това си е дошло като по учебник. На терен и в район, където може да се очаква. Изненадата дойде малко по-късно, когато стана ясно, че се било тръгнало изненадващо. Свлачището не е регистрирано от "Геозащита Перник", никога не е наблюдаван.
Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройство: "Тук обаче в годините назад не е имало абсолютно никакви сигнали. Като казвам сигнали, говорим и от гражданите, говорим и пътната фирма, която е поддържала, говорим и за абсолютно всички институции. Говорим и за кмет, за всички институции. Което означава, че нещо го е породило и се е случило внезапно. И тъй като не се е случила природна стихия, което означава, че това е работило с годините, е работило, работило е в дълбочина и се е случило, защото този мащаб означава това за мен."
В същото време едно друго свлачище, регистрирано отдавна и уж наблюдавано, всеки момент може да се срути върху главите на хората. След дъжд като днешния или следващия.
доц. д-р Стефан Велев, геолог, Софийски университет: "Това терасовидно разположение в момента на почвата,което наблюдаваме много прилича като да е резултат от човешка дейност, но то не е, а е резултат именно от свличането на тая маса, това са няколко свлачищни стъпала, които индикират отделни етапи на периодично поетапно свличани до момента, в който ще започне да се прелее подпорната стена на автомагистралата."
Магистралата е "Струма", характерна е с големите си завои и очевидно със свлачищата си. Тук те са в района на Перник, Голямо Бучино. Свлачището е регистрирано от съответната служба "Геозащита Перник" като активно. Въпреки това последният му оглед е от февруари 10 години по-късно. Не присъства в списъка на Регионалното министерство за укрепване.
доц. д-р Стефан Велев, геолог, Софийски университет: "Това е почва с разни скални късове, вътре ѝ трябва един обилен дъжд да се напои хубаво. Да се втечни. Тук е като по учебник, ние не ги виждаме, но под нея лежат и едни глинести седименти, всъщност това са седиментите, в които се намират и въглищата на Перник, въглищните пластове, които са перфектна повърхнина, по която тази маса, която натежи и се преовлажни, тя да се стече надолу. По учебник е."
И съвсем като по учебник, откриваме и един глинест слой, смазката на всяко свлачище.
доц. д-р Стефан Велев, геолог, Софийски университет: "Всички свлачища от този участък са в резултат на тази подложка. Изключително гладко. От друга страна то е и водонепропускливо."
И не всички тераси, които са се образували при поредните свличания тук, са равни. Някои от тях са вдлъбнати и като в басейн с глинен под, ще задържат водата, докато не напои почвата и не потече с нея към ръба на уж укрепващата стена. Както е видно, че вече се е случвало.
доц. д-р Стефан Велев, геолог, Софийски университет: "Имаме два сценария, и двата не са оптимистични, разбира се. Единият сценарий е когато тази свлачищна маса се изсипе на пътното платно, тя е в състояние да предизвика пътно транспортни произшествия, но има и по-лош сценарий, в който тази маса, движейки се бавно, оказва тежести налягане върху подпорната стена и да се случи това, което се е случило отсреща, сто там подпорната стена падна. В резултат на натиска на тази маса на това свлачище."
Нещо подобно, съвсем като по учебник, се е случило и на свлачището между Смолян и Пампорово. Глинената подложка се вижда, че е на плитко. Негативната форма над свлачището, която е задържала водата и е преовлажнила почвата също се разкрива лесно – след един 40 минутен полет с лидар, лазерно сканиране, което може да премахне растителността и да даде образ само на терена.
проф. д-р Стелиян Димитров, Център за геопространствени изследвания и технологии, СУ: "Много ясно на модела се вижда горния ръб и от коса, от който е тръгнало също земната маса, вижда се свлачищното тяло и някъде ето тук е челото, мисля, че на свлачищното тяло. Това, което е важно да се каже, че всъщност ето тук, в тази част е имало старо укрепено слачище. Пътят е укрепен с анкери и тук нямаме поддаване. Поддаването се е случило в този участък."
доц. Александър Гиков, геоморфолог, ИКИ, БАН: "При внимателен анализ на релефа се вижда, че тук се намира една площадка, така да се каже, в която би могло да се натрупа достатъчно количество и дъжд и сняг."
проф. д-р Стелиян Димитров, Център за геопространствени изследвания и технологии, СУ: "Ето, вижда се много ясно. Ето тук е този заравнен участък в горната част."
доц. Александър Гиков, геоморфолог, ИКИ, БАН: "Ето тези тераси, това са характерни морфологични белези за свлачище. Защото при свлачището много често се получава едно такова леко въртеливо движение и обратни наклони и се получават свлачищни тераси."
Старото укрепване на пътя е направено след едно по-голямо свлачище преди близо 30 години, но очевидно не докрай. И въпреки че регистрите на "Геозащита" се поддържат от 40 години, от Регионалното министерство така и не обясниха, защо липсват данните за това свлачище. За да се наблюдава терена и да се вземат мерки евентуално. Не че регистрирането гарантира превантивни мерки. Но в случая е важно заради друго.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране: "В района на тези поляни, където се е случило събитието, съответно няма индикиран конкретен риск за свлачище.
- Къде е?
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране: „Ами то попада тук в тази зелена зона.“
- Значи им трябва свлачище, за да...
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране: "За да отидат и да го регистрират, за да може след това да го наблюдават."
- Без свлачище не могат да оценят риска?
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране: "Ами "Геозащита" като дейност по-скоро не. Въпреки че, може би, районът е по някакъв начин. Да, районът като морфология и като геоложки предпоставки има този потенциал, нали, да смята, че трябва да бъде изследван по-внимателно, за да се индикират именно такива места, които може да бъдат потенциални свлачища."
Въпреки че в наредбата за вписванията на свлачища, непрекъснато се говори за райони, свлачищата или срутищата са само точкови, без да се очертава съответната рискова зона. И въпреки че, карти на геоложкия риск все пак има, те са разработки на учени от БАН, въз основа на данните на "Геозащита". Т.е. с много малка резолюция. И това можеше и да не е чак толкова голям проблем, ако не бяха отпаднали задължителните актуални геоложки проучвания за всеки един нов строеж.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране: „Тук има един пропуск в нормативната уредба, който е много лош и ние се борим от 2018 г. да го коригираме. Това е въпреки, че работим и проектираме по системата еврокодове, въпреки, че има наредба 3 за приемане, за съставяне на актовете по време на строителството, където инженерната геология се изисква като основа за проектиране и в последствие да бъде приета земната основа преди да се положи бетона, така че да се провери дали всичко е наред. В наредба 4, която е за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, част "Инженерната геология и хидрогеология", за съжаление, не присъства достатъчно категорично, което позволява на много инвеститори и общини да пропускат тази част, което пък в последствие води до големи проблеми."
Геоложкото проучване е задължително единствено и само за зони, определени като свлачищни. А те никога не са точкови, каквито са регистрациите на "Геозащита". И въпреки името си, заради тези пропуски в нейната база данни, защитата далеч не е сигурна.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране: "Например наскоро бях преди няколко седмици на една строителна площадка в Перник, където частен инвеститор иска да се строи къща. Започнал е строежа на своята къща. Отиваме и се оказва,че с изкопа си е провокирал свлачище, което веднъж е разрушило част от това, което той вече е построил и втори път е засегнал имот, който се намира над това свлачище и го застрашава допълнително. Като този човек, например, беше преценил, че може да си спести част "Инженерна геология и хидрогеология", съответно не е имал индикация, че може нещо такова да се случи. Перник, ето го района. Сега тук не е интересно, че точно там, където няма риск по картата, всъщност това е района, в който беше този проблем, който ви казах."
И в Смолян, дори и без инциденти, при проектирането на пътя е изследван терена. Данните още тогава, сигурност щяха да дадат основание за по-прецизно райониране и повишено внимание при различни инвестиционни проекти. И общината да завиши изискванията си при издаване на разрешително за строеж на сгради, като тази. Въпреки че, със сигурност проектантите на хотела са стъпили върху собствено проучване и са предвидили сериозни основи. Затова и конструкцията им не е мръднала.
Николай Мелемов, кмет на Смолян: "Даже говорих със строителя, който е строил и той вика - малко беше обърната. И попитах защо - и вика - защото тук е края на свлачището, затова.
- С една дума геоложкия доклад е казвал, че тук има свлачище?
Николай Мелемов, кмет на Смолян: Че от тук нагоре има свлачище, да."
Така, въпреки че е загубила информация за старото свлачище, "Геозащита" би могла да се възползва от данните на геоложкото проучване на този строеж още през 2006 г. година. Но никой не е съобразил, че може да бъде създадена база данни и от другите строежи наоколо, които да направят анализите на "Геозащита" например, по-точни и сигурни. Разбира се при увеличен ангажимент на тези служби и повишен капацитет.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране: "Затова казвам, че с набиране на достатъчно реални данни, трябва да има данни от конкретни геоложки проучвания, огледи на терен, не само по карти, повече случили се събития, така че да може тази информация да бъде прецизирана и с времето да става все по-близка до точна и да бъде все по-голяма услуга на гражданите."
Дълъг и скъп процес, който изисква преосмисляне на много концепции и законодателство. Затова според геоинженерите, геоложките проучвания за всяка основа трябва да бъдат неотменими. И да спрат непремерените строежи във свлачищни райони не само по планинските курортите и по Северното Черноморие. Пък дори на пътища и магистрали.
доц. д-р Стефан Велев, геолог, Софийски университет: "Магистралата в тази си част от София до Перник, на много места не е ситуирана на правилното място или не са изградени правилните съоръжения, тя да бъде безопасна. Откакто съществува тази магистрала, постоянно има срутвания по нея, постоянно има свличания по нея, постоянно. Аз работя в района, имам научен проект в района, геоложки и много често пътувам по нея."
Снимки: БТА
И точно тук хаосът е най-показателен. Магистралата прорязва буквално свлачищен хълм, земната маса е еднакво хлъзгава и от едната и от другата страна. Но за разлика от преливащата пръст тук, отсреща личат дренажни системи, които не позволяват водата да се задържи. Но точно там където строителят си ги е спестил, под напора на земната маса се е срутила и подпорната стена преди близо две години. Колкото да покаже, какви са рисковете и в другата половина на хълма.
доц. д-р Стефан Велев, геолог, Софийски университет: "Да, да! Геологията, тя си е геология. Защо пък трябва да се съобразяваме с нея чак толкова? Толкова за работата на службите."
Движението на земните маси може да се предвиди като по учебник. Но следващото срутище или свлачище което ще ни шокира, ще докаже, че повечето в строителството дори и на нови пътища, не си четат уроците.
Чуй новините
Подкаст
