Ще влязат ли севернокорейци в Украйна и защо Ким Чен Ун би ги пуснал

Корейско барбекю

Войната в Украйна пак зацикли. Всъщност тя си е зациклила от много месеци насам, да не кажа от години, така че това едва ли е някаква особена новина за вас. По неписано правило, когато няма медийно продаваеми новини от самата фронтова линия, те идват от райони твърде далеч от нея. Например, какво е казал Зеленски при срещата си с поредния западен държавен ръководител, какво е отвърнал домакинът му, вербалният боксов мач Тръмп - Харис и залозите покрай него, а от известно време насам и корейците, разбира се. При това, за да не е съвсем постно, корейското барбекю напоследък ни го сервират с мазна близкоизточна гарнитура ухаеща не толкова на хумус колкото на Хамас. И всичко това ни се поднася в една твърде задимена и обгърната в мъгла обстановка, сякаш нарочно, за да не можем да разберем какво се случва в кухнята. Сякаш ни казват „Яжте и не задавайте въпроси!“ А въпросите си напират, но съжаление май няма задоволителни отговори, които да разсеят мъглата и да поиздухат пушилката.

Колко още могат да издържат?

Преди около две години и половина този въпрос би се отнасял най-вече за независима Украйна, нейният народ и нейните въоръжени сили, внезапно нападнати от свръхагресивния им и твърде самоуверен огромен руски съсед. В наши дни, обаче, въпросът по-скоро би трябвало да бъде пренасочен на североизток към Москва. Защото руската недоимперия вече показва всички симптоми на неизбежния колапс. Не, той няма да е разтърсващ, шокиращ и спиращ дъха както мнозина предричат. Едва ли ще видим и сцени на масови революции и вълнения, както в Източна Европа през 1989-1990 г. По-скоро ще наподобява бавното гниене на изхвърлено от океана на пустеещ плаж туловище на умрял кит. Ще се разлага много месеци, а след като и последното късче плът изчезне, костите му ще се белеят още много години. Просто защото в Русия в момента почти напълно отсъства онази позитивно-разрушителна енергия, която е основна съставна част на всяка генерална промяна. Точно обратното, за повечето от руснаците очевидно агресията срещу съседна независима държава си е напълно в реда на нещата и даже е причина да се гордеят с това. Проведено през лятото мащабно допитване на Левада Център сред гражданите на РФ показва, че 77% от тях в една или друга степен подкрепят действията руските войски в Украйна, 65% считат САЩ и НАТО за отговорни за разрушенията и смъртта на хора в Украйна, 34% биха оправдали използване на ядрено оръжие на украинска територия. При това подкрепата за Путин продължава да бъде изключително висока, а интервюираните посочват като най-достоверен източник на информация телевизорът.

Колкото и да се гордеят с армията си руснаците, тя в моментното си състояние не може да им даде победите, за които толкова много от тях мечтаят. Причините за това са много и за тях съм писал най-редовно, но има и една върху която се акцентира едва напоследък и сега ще я коментирам за пръв път – възрастта на постъпващите попълнения. Както посочи неотдавна в свое разследване руското опозиционно интернет издание Медиязона, значителна част от т.нар. доброволци, които подписват договор с руското МО и отиват да се сражават в Украйна са над 50 години, като има даже и такива, които вече са надхвърлили шестдесетте. При това, от епизодичните кадри, които се промъкват в онлайн пространството става ясно, че общото физическо състояние на тези „богатири“ си е направо плачевно и шансовете им да оцелеят на фронта достатъчно дълго, за да забогатеят са близки до нулата. Защото в условията на интензивен вражески обстрел и динамична обстановка често се налага да се сменят позиции, да се мъкнат на ръка или на гръб тежки оръжия и кутии с муниции и какво ли още не. Да не говорим, че бронежилетката, каската, униформата, обувките и другите“ дреболии“ сами по себе си тежат доста. Всичко това прави изпълнението на каквато и да е по-сериозна задача от страна на отвикналите на стрес и динамика доскорошни цивилни много трудно. Дори и да приемем, че мнозина от тях все пак няма да бъдат използвани като пехотинци на първа линия. Като се има предвид, че средната продължителност на живота на мъжете в Русия миналата година е била малко над 67 години, спокойно може да се каже, че мнозина от дядовците „доброволци“ няма да имат нужда от билет за връщане.

Кризата с попълненията се задаваше отдавна и тя е пряко следствие от нежеланието на Путин да проведе повторна масова мобилизация по подобие на тази, която се случи в края на 2022 г. Тя беше толкова непопулярна, че за малко да срути режима на самодържеца. В Кремъл тогава бързо си научиха урока и решиха да скрият тоягата, а вместо нея да извадят моркова. Вече втора година финансовата първоначална премия за подписване на договор с армията постоянно се увеличава, като само през последния месец и нещо скочи с близо една трета. В момента рекорда се държи от Белгородска област, където преди дни лично губернаторът Гладков обяви, че дава 3 милиона рубли (около 30 хиляди евро) за подпис и така значително дръпна пред Москва, където все още продължават да плащат около 2.2 милиона. И въпреки колосалните по руските стандарти суми, желаещите да си поиграят със смъртта не са толкова много. Или поне не са достатъчни, за да компенсират постоянно нарастващите загуби, които според последните данни на украинския Генерален Щаб се колебаят между 1200 и 1300 на ден.

Паралелно с вдигането на мизата за килограм жива човешка плът, от Кремъл обърнаха взор и към чуждия „пазар на работна ръка“. Безскрупулни вербовчици на души още миналата година се активизираха в най-бедните страни в Азия, Африка и Латинска Америка и започнаха да примамват наивници или просто хорица притиснати до стената да дойдат в Украйна, за да повоюват „малко“. Срещу много щедро (според тамошните понятия) заплащане, разбира се. Видимият ефект от цялата тази долна вербовъчна кампания бе, че известен брой мъже, предимно млади, доста кльощави и ниски и най-вече с по-тъмен цвят на кожата, навлякоха руски униформи и започнаха да се появяват тук-таме на фронта. От това московската армия не стана по-победоносна. Дори Кремъл си навлече известни неприятности, защото някои от правителствата на по-независимите от него страни започнаха да си искат сънародниците обратно, както и да настояват да бъдат изплатени компенсации на семействата на загиналите.

Сега най-актуални са севернокорейците. Или поне ако се вярва на медиите. Все пак откакто избухна войната бяха казани и написани толкова много неверни неща, че човек трябва да подхожда много внимателно към всяка медийна „бомба“. Така беше и този четвъртък, когато анализаторът на немския таблоид „Билд“ разпространи новината, че на Украйна ще са и нужни само няколко седмици, за да си произведе собствени ядрени оръжия, та се наложи лично Зеленски да го опровергава.

Снимка: БГНЕС

Но да се върнем към корейците. От приблизително две седмици насам непрекъснато циркулират съобщения, че всеки момент на фронта трябва да се появят първите бойни подразделения на КНДР. Едни казват, че дори вече шестима севернокорейски офицери са загинали при украински ракетен удар срещу руски полигон в Донецка област. Други пък твърдят, че 18 корейски военнослужещи някак си са успели да дезертират и вероятно се скитат някъде в околностите на Белгород или Курск. Южнокорейското разузнаване предупреди, че се очаква общо 12 000 бойци от КНДР разпределени в четири бригади да започнат да воюват на страната на Москва. Украинското разузнаване пък предполага, че общата бройка ще бъде около 11 000, а първите 2 600 от тях би трябвало да се очакват на бойното поле около 1 ноември. Тези 11 хиляди били най-вече пехота, но щяло да има и елитни специални части. При това бе уточнено, че първите севернокорейци щели да вземат участие във войната като отделно подразделение, вероятно батальон, в състава на бурятската бригада. А други източник твърди даже, че те щели да носят руски униформи и оръжие. За капак на всичко, в петък в руските социални мрежи се появи клип, за който се твърди че показва как корейци провеждат учения на руски полигон някъде в Далечния Изток, най-вероятно край Хабаровск или Владивосток. Но новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте в четвъртък, по време на съвместната пресконференция със Зеленски, отрече засега Алиансът да разполага с достоверна информация за предстоящо участие на КНДР в конфликта.

Както виждате, кашата е пълна. И все пак, какви са шансовете граждани на КНДР да вземат пряко участие във военните действия? Според мен – 50 на 50. Единствената причина, поради която севернокорейци биха се появили на бойното поле, е да трупат боен опит. Защото за последен път войски на Пхенян официално са участвали във война през далечната вече 1953 г., и то на тяхна си земя. Въпреки че с нейната численост от 1.2 милиона на хартия и на военни паради с модерните китайски униформи, армията на Ким Чен Ун изглежда внушително, но е твърде вероятно в ментално отношение да си е останала в средата на 20-и век. Все пак говорим за хора, които са израсли в недоимък, живеят в страна в която гладът е норма, не са образовани на ниво, лишени са от достъп до интернет и досег с чужди култури, и най-важното – дресирани са да се подчиняват безпрекословно на всяка заповед. А именно самостоятелното мислене и взимане на отговорно решение в трудна обстановка е едно от качествата, които се ценят най-много в съвременните армии.

Що се отнася до възможните причини „против“ участието на севернокорейци в преки военни действия, сред тях се откроява една – рано или късно някой ще попадне в плен. А пленяването на автентичен войн от КНДР със съпътстващото такива случаи задължително показване по медиите сякаш е някакъв митичен звяр, ще бъде огромна пропагандна победа за Киев и респективно много тежък удар за режима на Пхенян. Едва ли Ким Чен Ун е готов да поеме чак такъв риск.

Понеже дотук ви описах двата крайни варианта, по скромното ми мнение най-реалистичният сценарии е някъде по средата, т.е. минимален директен контакт с противника, все пак за да се види и усети как изглежда модерната война „отвътре“, и доста сериозна подкрепа за армията на Путин в прифронтовата зона. Например, като се охраняват обекти или някой неактивен участък. Освен това се заговори, че корейците могат да участват в изграждането на отбранителни позиции и като цяло да действат като инженерни войски от втора линия. Участие на корейци най-вероятно има и в момента, например при изстрелването на доставените от Пхенян балистични ракети, с които от зимата насам биват обстрелвани по-големите източноукраински градове. При всички положения, дори и да не се налага да воюват, руската армия може само да спечели от севернокорейците. Най-вече защото на местата, където ще работят и пребивават те ще освободят поне същото количество руска жива сила, която да воюва някъде другаде.

Много неясноти има и около самата природа на взаимоотношенията между двамата диктатори, както лични така и междудържавни. Например, кой на кого е задължен? Кой е сюзеренът и кой – васалът? Разговарят ли като равен с равен? Все въпроси, на които само няколко души в света могат да отговорят. По скромното ми мнение, времената когато севернокорейските другари слушаха с наведени глави какво им се казва от Москва са далеч назад в миналото. Сега вече обстоятелствата и съотношението на силите е съвсем друго. Само факта, че първо Шойгу, а след него и лично Путин летяха до Пхенян да се молят за боеприпаси е доста показателен. Трудно е да се каже и чия е била идеята РФ и КНДР да подпишат договора за военен съюз. Но от тогава насам Ким Чен Ун се държи много нагло. Друго си е да се заканваш с юмруци на братовчедите на юг когато Путин е зад гърба ти.

Докато се подготвях за настоящия анализ се начетох, нагледах и наслушах на най-разнообразни гледни точки по корейската тема, от разумни до свръх-конспиративни. Така и не получих отговор на въпроса, защо все пак севернокорейският жив полубог е изпратил свои войници в Русия и евентуално от там – в Украйна. Едни твърдяха – за пари, защото Путин плащал за кореец поне колкото на своите, т.е. по две хиляди долара месечно, а парите прибирал лично Ким Чен Ун. Честно казано – не ми се вярва това да е причината, твърде наивно е. Други пък настояват, че цялата тази врява целяла да се помогнело на Тръмп в борбата му за президентския пост, защото той и Ким Чен Ун се познавали доста добре. (Което си е самата истина.) Трети смятат, че Путин държал корейския диктатор на къса каишка и щял да го насъска срещу Южна Корея ако в Украйна станело много напечено и по този начин да пренасочи вниманието на света. Никой от трите горепосочени аргумента не ми звучи сериозно. Моето мнение вече го казах по-горе – най-вероятно става дума за придобиване на съвременен военен опит, който в един момент може и да потрябва на другаря Ким Чен Ун.

И за да приключа със севернокорейската тема, ще подметна още един въпрос, на който засега няма отговор – на каква цена Ким Чен Ун е изтъргувал хората си? Защото в случая говорим за тях така, сякаш са някакви роби. А с действията си, възпълничкият диктатор на КНДР все повече заприличва на едър робовладелец.

Списъкът на възможните придобивки за Ким Чен Ун от Москва е доста дълъг: храна, петрол, горива, бойни самолети, оръжия, военни технологии др. Най-важна от тях като че ли са ракетните технологии, както и тези свързани с усвояването на космоса. Те биха позволили на диктатора от Пхенян да задоволи две от най-големите си прищевки – разработването на нови и по-мощни оръжия способни да носят ядрени бойни глави и управляем полет отвъд стратосферата.

В заключение, дори пристигането на севернокорейският контингент на фронта да стане факт в близките дни и седмици, той едва ли ще промени ситуацията на бойното поле. 10-12 хиляди души не са толкова голяма цифра, че да смутят някого, още повече че само за четвъртък, 17 октомври, приблизителните загуби на агресорите (съгласно данни на украинския Генерален Щаб) са над 1500 души. Притеснителен е по-скоро неприятният факт за все по-тясно сътрудничество между анти-демократичните режими и оформянето на своеобразен глобален алианс на диктаторите.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News