Рубен Аморим стана десетият мениджър, който ще има възможността да изведе „червените дяволи“ в ролята на треньор след оттеглянето на неповторимия и единствен сър Алекс Фъргюсън. В тази бройка слагам и временните варианти за наставници, сред които Раян Гигс, Ралф Рангник и Рууд ван Нистелрой, за чието присъстиве на скамейката едва ли можем да говорим много. От дълго време развивам теория, че фигурата на Съра и неговата аура всъщност донякъде пречат на клуба, просто защото няма човек, който да може да избяга от сравненията с шотландеца, а и едва ли има човек, който да е способен да повтори успехите му. Какво ли не се изпробва в „Театъра на мечтите“! То не беше друг шотландец в лицето на Дейвид Мойс, то не беше клубна легенда в лицето на Оле Гунар Солскяер, то не беше светило в професията като Луис ван Гаал, то не беше мениджър, известен със склонността си да се кара с противника и да всява напрежение като Жозе Моуриньо, то не беше обещаващ и проспериращ треньор от чужбина като Ерик Тен Хаг. Просто не може и не може да се намери рецепта за успех. И сега е време за още един португалец след Специалния да опита да покори Манчестър Юнайтед и да осигури на клуба и новите му собственици повече и по-стойности трофеи от тези, които нидерландският му предшественик донесе.
Какво обаче представлява тактиката на Рубен Аморим? И как обича да играе всъщност Бейби Моуриньо, както наричат вече из Интернет Аморим, който е бил на стаж при „червените дяволи“ през 2018, когато мениджър на отбора е именно именият Жозе? Добър ход ли е да се назначава треньор, идващ извън големите 5 първенства на Европа? Какво да кажем за финансовото състояние? При информациите за загуби в размер на над 110 милиона паунда за предишния сезон, неустойка за около 15 милиона от британската валута за Тен Хаг, и още 10 милиона компенасация за Спортинг Лисабон за привличането на Аморим, то не е трудно да предположим, че през зимата надали ще има особено много пари за трансфери. А и нали през лятото пак се „пръснаха“ значителни средства за играчи?
При португалеца действително ще се говори много за тактика. От желание за притежание на топката, през високоизнесена защитна линия (по този показател Юнайтед беше отчайващ в сравнение с други големи клубове дотук през сезона), през сложна на моменти за асимилиране формация във вид 3-4-3, до посветени изцяло на тактическия замисъл тренировъчни занятия. Аморим не иска отборът му да робува на един стратегически замисъл. Ще има мачове, в които „червените дяволи“ ще са прибрани до собственото си наказателно поле, ще има срещи, в които ще пресират много; ще има двубои, в които ще се търсят пасовете на близка дистанция и по-трайния контрол върху топката, ще има и мачове, в които диагоналните подавания на огромно разстояние ще са често изпозлван метод. Ако искате доказателство за тази ми теория – Спортинг Лисабон оглави класациите в португалското първенство както за постепенни атаки (126), така и за директни нападения (74).
Вече споменах за въпросното 3-4-3. Постоянната употреба на трима централни защитници ще означава, че Манчестър Юнайтед се връща към подобен тип футбол за първи път от 10 години насам и началото на престоя на Ван Гаал. И можем да предположим, че Матайс де Лихт ще бъде човекът, комуто това ще се отрази най-негативно. Нидерландецът имаше проблеми в Байерн, когато баварците играеха с трима централни бранители, а и точно Ван Гаал не разчиташе на него, докато беше национален селекционер на „лалетата“ по време на Световното първенство в Катар в края на 2022 година.
Разбира се – метаморфозата в тактически план, когато топката е у противника, ще означава, че „червените дяволи“ често ще се подреждат при 5-4-1. А и това не звучи чак толкова налудничаво, защото промяната е задължителна, имайки предвид, че през последната кампания те бяха отборът, допуснал да му бъдат отправени най-много удари към вратата (667) от всички тимове в, забележете, големите пет първенства на Европа.
Функцията на халфбековете никак не е за подценяване при Аморим. На пръв поглед “червените дяволи“ не разполагат с такива футболисти. Може би в идните седмици Диого Далот ще бъдет играчът, върху чиято игра би трябвало да има най-чувствителна корекция. Маркъс Рашфорд може и да възроди сезона и кариерата си, ако отново започне да влиза навътре към наказателното поле на противника с по-силния си десен крак. На пръв поглед може би свободата в действията на Бруно Фернандеш може да пострада, ако халфът трябва да изпълнява по-дефанзивна роля заради получилите картбланш за действия двама халфбекове и други двама души зад централния нападател.
Не на последно място – всеки треньор има своите любимци. Манчестър Юнайтед е далеч от годината на човека, който в момента седи край тъчлинията – Рууд ван Нистелрой – и не се радва на голмайстор, който да не спира да бележи в мрежата на слисаните противникови вратари. Хьолунд и Зиркзее до момента така и не успяват да убедят, че прословутият период на адаптация е приключил. И е любипитно да се види дали машината за голове на Спортинг Лисабон – Виктор Гьокерес, вкарал 41 пъти в 42 срещи под ръководството на Аморим за „лисабонските лъвове“ няма да последва своя досегашен наставник и към една по-голяма сцена на север.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Видео подвигна нови въпроси около побоя на шефа на полицията в Русе (ОБЗОР)
Чуй новините
Подкаст
