В Ню Йорк се откриват специални събития, които празнуват артистите Кристо и Жан-Клод и 20-годишнината от техния впечатляващ проект "Портите" в "Сентрал парк".
Кристо казваше, че такива проекти се правят веднъж в живота, никой никога не ги е правил и може би точно заради това в тяхното изкуство имаше такава магия. Част от тях може би беше тяхната безсмисленост. Кристо често подчертаваше, че "никой няма нужда от проектите ни, само ние".
За "Портите" например авторите са чакали 26 години за разрешение. Платили са 3 милиона долара само за наем на "Сентрал парк".
Кристо и Жан-Клод създадоха собствени правила за изкуството и това може би е една от причините те да са толкова магнетични автори.
Днес Ню Йорк отново си спомня - ето разказът на куратора на изложбата Паскал Ролин.
Разведете ни през изложбата. Каква беше водещата идея, която искахте да покажете?
"Работата е там, че ми предоставиха сензорната книга, създадена за проекта "Портите". Не знам колко страници беше, близо 600 . И първо трябваше да проуча как е реализиран проектът, с какви материали точно, да се запозная с целия снимков материал и филмите на братята Мейз, които са работили по няколко проекта на Кристо. А на самата изложба, всъщност трябваше да се опитаме да визуализираме книгата, да поставим страниците по стените, по пътя на посетителите. Същото важи и за филма. Хората трудно се спират на едно място в тъмна стая за час и 20 минути, за да гледат филм. Така че ние го разделихме на части и показваме на различни места концепцията на проекта, после времевата линия на целия живот на арстисти, показваме също процеса на работа по фазите на проекта, и накрая готовото произведение. А в друга стая показваме всички коментари за него от начало до край. В началото хората по-скоро комуникират негативно, против реализацията на идеята, но пък ясно се вижда ентусиазмът на Кристо и Жан-Клод, които се опитват да продадат своя проект, през цялото време до момента на откриването му, и след това виждаме колко щастливи са всички, как ахват, защото не са и предполагали как ще бъде в действителност. Само Кристо и Жан-Клод са знаели колко невероятен ще бъде. И, да, била им е необходима много последователност и сила, за да убедят хората и да не се откажат. Това е добър урок за всеки артист.
Показвате и нереализираните проекти, кой Ви е любим? Кой бихте искали да видите реализиран наистина?
"Когато отидох на Уолстрийт, за да видя сградата, си помислих, как може да я опакова? Защото е огромна, толкова е огромна! Това е проект в центъра на града, който би бил нещо истинско, би подчертало мащаба на тези огромни сгради. Навярно навремето е било твърде, твърде рано за артистите да предложат такъв проект. Но мисля, че щеше да бъде изключителна гледка. Както знаете, те пристигат в Ню Йорк с кораба "Франция", който е бил много известен през 1964 г. и така у тях се запечатва този грандиозен образ на Ню Йорк.
Честваме 90 години от рождението му. Какво ги прави все още толкова съвременни?
"Сравнявам начина им на работа с филмовата индустрия и мисля, че си приличат. Нужни са много пари, за да направиш нещата да се случват по едно и също време, и то много ограничено време. Необходима е и помощта на много, много умели хора. Сега, например, имаме музиканти, които също организират подобни събития. На сцената те свирят сами, но в същото време всичко се движи и хората ги гледат. Кристо и Жан-Клод също са малко рокендрол. Те са от първото поколение артисти, визуални артисти, които прилагат в работата си тази новаторска тенденция".
Кристо през цялото време настоява за силата на истинските неща, истинския вятър, истинското слънце. Каква мислите, че ще бъде реакцията му на този AR?
"Не си го представям. Не мисля, че ще му е интересно. Защото, ако той не се справя сам, би се радвал, че други хора го правят, ако са доволни от това, но той, мисля, че би се интересувал само, ако може да се справи сам. Възможно е той да открие инструментите и накрая сам да направи нещо с него, но смятам, че неговият интерес беше към реалния свят, реалния размер и реалната физика на феномена, пространството и движението и всичко, дори и да изглежда статично на снимките, то винаги се движеше, винаги се променяше. Светлината влияе на аспекта на нещата. Той се интересуваше от това. И разбира се, един от проектите, които не се случиха за реката, може да е бил нещо много грандиозно, в много, много голям мащаб. Така че да, все пак, може би нещо ще се случи в бъдеще и с Мастаба. Така че ще видим".
Как мислите, дали изкуството на Кристо ще остане за бъдещите поколения? Защото те няма да могат да го изживеят така.
"През 2022, едно от нещата, които ми казаха за "Портите" беше, че трябва да измислим начин да го представим отново на поколението, което не го е видяло. Сега намерихме начин да го направим. Кой знае, може би по-нататък ще се намери и друг начин, може би ще може да направим в холограма или друга технология и пак да го направим видим за младите. И това важи и за много други проекти. Каталогът на творбите им е толкова голям, че дава голямо пространство да се измислят нови и нови начини да бъдат представяне отново, защото това са наистина специални творения. Те имат стил. Те са разпознаваеми. И то не само в книгите. Трябва да се отворим повече към широкомащабното представяне. Въпросът е все още отворен за много възможности".
Вижте повече в прякото включване на специалния пратеник на БНТ Евгения Атанасова
Чуй новините
Подкаст
