Валдис Домбровскис пред БНТ: България трябва да изпълни критериите за приемане на еврото

Часове след като заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис поздрави във видеобращение България и Хърватия за влизането им в чакалнята на еврозоната, той даде и специално интервю за кореспондента ни в Брюксел Десислава Апостолова.

- Господин Домбровскис, как ще се отрази на България и ще се промени ли живота на българите след като станахме част от чакалнята на еврозоната?

"Самото приемане в ERM II не представлява голяма промяна, защото това решение по същество е свързано с фиксирането на българския лев към еврото. Но де факто в случая с България левът вече беше фиксиран към еврото. Но това, което е важно в случая е, че ERM II се приема като чакалня за присъединяването към еврозоната. Така че сега България има реални перспективи до няколко години да приеме еврото. А това ще донесе съществени ползи за българската икономика по отношение на по-ниски лихви, по-ниски обменни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар. Така че глобално това означава положително икономическо развитие за страната. Освен това, другият аспект на вчерашното решение е свързан с това, че България се присъединява и към банковия съюз. Това означава, че големите банки в страната ще се наблюдават директно от Централната Европейска банка, което бих казал, че дава съществена гаранция за стабилността на банковата система и на финансова стабилност като цяло".

- Какво следва от тук нататък, кога реално България може да стане част от еврозоната?

"Това, което е важно сега е, че докато е в ERM II България трябва да изпълни критериите от Маастрихт, свързани с бюджетния дефицит и дълга. По отношение на фискалните критерии страната вече е постигнала напредък, но трябва да бъдат изпълнени критериите, свързани с инфлацията и в дългосрочен план критериите, свързани с лихвите.
България трябва да покрие и законодателните критерии и по-специално независимостта на централната банка трябва да е напълно в синхрон с изискванията на еврозоната. Във всеки случа страната трябва да бъде поне две години в чакалнята на еврозоната, преди да започне оценката на изпълнението на маастрихстките критерии".

- Приемането на една държава в чакалнята на еврозоната гаранция ли е за присъединяването към еврозоната?

"Бих казал "Да" за тези страни, които са решили да въведат еврото. Но във всички случаи страните трябва да покрият критериите. За страни като Кипър и Малта това отне три години - от приемането в чакалнята до присъединяването към еврозоната. Но на Литва например й отне десет години. Така че примерите са различни, но това, което е важно за България е да изпълни маастрихтските критерии".

- Казахте, че освен за самите две държави - България и Хърватия приемането им в чакалнята е важно и за самата еврозона. Каква може да бъде ползата на еврозоната от държави като България и Хърватия?

"Еврото беше създадено с цел да стане единна валута в целия ЕС. Така че всяко разширяване на еврозоната е приближаване до тази цел и превръщане на еврото в още по-голяма валута. Казах вече, че за България и Хърватия това означава по-добро интегриране в единния пазар, но самият единен пазар също печели от това и помага за увеличаване на международната роля на еврото. В този смисъл еврозоната става по-силна".

- Трудно ли беше взето решението за България от страна на Европейската комисия?

"Това е преди всичко решение на страните, които участват в обменния механизъм и на Европейската централна банка. Ролята на Европейската комисия е прави оценка на ангажиментите, които страна е поела. Ние работихме в тясно сътрудничество с българското правителство и както виждате резултатите са положителни".

- България в момента се намира в трудна политическа ситуация - улични протести и институционално напрежение между правителството и президента. Вашето послание към българските политици?

"Да виждам, че напоследък има политическо напрежение в България, но в същото време знаем, че страната е изправена пред много реални проблеми и предизвикателства по отношение на икономическото развитие. От тази гледна точка усилията трябва да се концентрират именно върху предизвикателствата, пред които страна е изправена".