"България се е съгласила да приеме 6000 сирийци и афганистанци срещу въздушен Шенген". Тази информация се разпространява от декември в онлайн и социални медии като предизвиква хиляди коментари, споделяния и четения.

Твърдението предизвиква високи нива на възмущение и тревожност в обществото, както и подкопава идеята за членство в Шенген и дори в Европейския съюз.

Има ли основание това твърдение?

Нашата проверка на факти показа, че то не отговаря на истината. България не се е съгласявала да приема мигранти от Австрия в замяна на членство по въздух и море в Шенгенското пространство. Има ясни условия, при които се случва приемът на бежанци съгласно действащото от над 10 години Дъблинско споразумение.

Как стигнахме до този извод?

• проследихме как и кога "новината" "България се е съгласила да приеме 6000 мигранти срещу членство в Шенген" стига до определени онлайн медии, социални мрежи и съответно до обществото;
  
• проверихме европейските регламенти за прием и връщане на бежанци;
• проверихме изказванията в изследвания период на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер;
• събрахме данни от Държавната агенция за бежанците;
• изследвахме данните за мигрантските потоци в България на МВР.

Развитие на наратива

За първи път тезата, че България се е съгласила да приема 6000 мигранти, основно сирийци и афганистанци, се появява на 28 декември следобяд в кратък текст под снимка на онлайн изданието www.flagman.bg.

"Австрийски медии коментират, че министър-председателят ни е приел условието страната ни обратно да приеме 6000 мигранти, предимно от Афганистан."

На 30 декември на обяд изданието epicenter.bg публикува статия със заглавие:"Der Standard: България се е съгласила - приемаме 6000 сирийци и афганистанци срещу въздушен Шенген".

Информацията, пише авторът, е записана в декларация и ще бъде оповестена до края на деня, според "източници от правителството". В заглавието е цитирано австрийското издание Der Standard, в което според автора се казва, че страната ни вече е дала съгласие за приемането на тези 6000 мигранти.

За да поставим в контекст появата на подобва "новина" - 30 декември е денят, в който се очаква решението на Съвета на Европейския съюз за членството на България в Шенген.

Статията е четена над 60 000 пъти. В следващите няколко дни тази теза се разпространява в хиляди онлайн сайтове и сайтове клонинги. Придобива и изключителна популярност в социалните мрежи. Създадени са нагласи в обществото, че приемането ни в Шенген не просто не е успех, а крие рискове за страната. Това проличава и от участието на политически лица в разпространението й:

Председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов:

"В замяна на въздушен и воден Шенген сме се съгласили да приемаме обратно нелегални емигранти, които вече са минавали през наша територия на път за Западна Европа съгласно Дъблинските разпоредби. Страната ни бавно ще се превърне в един огромен лагер за азиатци и африканци, в който ние българите постепенно ще станем малцинство".

Лидерът на БСП Корнелия Нинова:

"Незабавно обратно приемане на всички кандидати за убежище, за които България и Румъния носят отговорност. В срок от месец трябва да се приемат без право на мнение по отношение на броя на хората, които ще дойдат тук. Управляващите са се съгласили на това".

"Тези хора са най-големите рушители на европейската ни перспектива и същност. Те са козируващи страхливци, които залагат интересите и бъдещето на страната. Към никоя държава не са поставяни изисквания за Шенген, както към България"

Бившият главен прокурор и настоящ политик Иван Гешев:

Статията на Der Standard

На 11 декември австрийското онлайн издание Der Standard публикува статия на двама журналисти със заглавие „Поетапно“ влизане в Шенген: защо Виена кара България и Румъния да чакат", в която за пръв път в контекста на отпадането на ветото за въздушния Шенген се споменава числото 6000, но от гледна точка на желанието на Австрия това да се случи.

На 12 декември статията на Der Standard е преведена и препечатана в няколко български онлайн медии - сред тях "Дневник", БТА, "Офнюз".

Никъде в текста няма информация, която да води до извода, че България се е съгласила на тези условия, напротив - ясно се казва, че България е отказала такова условие:

"Съответно двете държави трябва да гарантират, че тези мигранти, които преди са били регистрирани в България и Румъния и които след това кандидатстват за убежище в Австрия, действително ще бъдат върнати в България и Румъния. Тази година по данни на австрийското вътрешно министерство това засяга почти 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и почти 6000 души, които трябва да се върнат в България. Решаващо за Австрия е скоростта на управление на двете източноевропейски държави. Защото след шест месеца изтича възможността за връщане на мигрантите.

Как Румъния и България отговориха на исканията на Австрия по отношение на мигрантите?

Българският министър-председател Николай Денков каза: „България няма да приеме допълнителни условия като „Мигрантите срещу Шенген във въздухоплаването".

По отношение на споменатото число 6000 - в статията липсва информация кога са поискани тези данни от вътрешното министерство, за кой конкретен период се отнасят и дали са поискани във връзка именно с разхлабването на австрийското вето.

В нито едно медийно изявление на вътрешния министър на Австрия Герхард Карнер по повод свалянето на ветото не се споменават числа - тоест не се посочва от България да е поискано именно да приеме 6000 мигранти.

Дори в речта си на 29 декември Карнер не споменава никаква договорка между двете страни за какъвто и да е брой мигранти:

"Въздушен Шенген ще има, когато необходимите условия бъдат изпълнени и ясно зададени. Това означава значително увеличаване на защитата на първа линия на външната граница на ЕС, особено в България, Турция, но също и Румъния и Сърбия. Сухопътните граници ще продължат да бъдат контролирани, особено между България и Румъния. Освен това двете страни трябва да приемат хора, търсещи убежище, особено от Афганистан и Сирия. Какво е въздушен Шенген? Влизане през летищата. За нас това не е проблем, защото трафикантите не използват летища".

Как се появява числото 6000?

От публикация в профила на Слави Трифонов става ясно, че през април 2023 г. министърът на вътрешните работи Герхард Карнер отговаря на депутатско питане в австрийския парламент за броя на мигрантите в Австрия за 2022 година. Именно там се посочва число мигранти, свързани с България, но за 2022 година.

По всяка вероятност авторите на статията цитират именно тези данни. Какво конкретно отговаря вътрешният министър по този казус тогава:

Един от поставените въпроси е "Колко искания за приемане и обратно приемане от Австрия са били одобрени или отхвърлени от замолените държави през 2022 г.? Моля, избройте по прием/повторен прием, месец, страна на произход на съответното лице и държава."

Според приложената таблица за България отговорът на одобрените искания е - 6619 за 2022 г.

Съгласно регламента на Дъблинското споразумение срокът, в който тези мигранти е можело да бъдат изпратени у нас (6 месеца), би трябвало да е изтекъл. Тоест дори през 2022 година страната ни да се е съгласила да приеме конкретно тези мигранти, те не са върнати (според данни на МВР и на австрийския парламент това не се е случило), и вече не е длъжна да го прави.

Въпрос: Колко ефективни прехвърляния по Дъблин към други държави са извършени през 2022 г.? Моля, избройте по държава на (повторно) приемане, месец на прехвърляне и националност на прехвърлените лица.

Отговор - 34 души ефективно са върнати на България през 2022 г.

От документа става ясно и че през 2022 година всъщност Австрия е подала едва 43 заявления за връщане на мигранти в България:

Въпрос: Моля, посочете броя на молбите за искане за поемане на отговорност във всяка страна-домакин, (държава, брой молби за прием) и националността на лицето, засегнато от молбата за прием.

Съгласно Дъблинското споразумение: Когато държава-членка, пред която е била подадена молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбите, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен срок от датата, на която молбата е било подадена по смисъла на член 20, параграф 2, да поиска от другата държава членка да поеме отговорността за кандидата.

Какви са задълженията на България съгласно Дъблинското споразумение?

Прехвърлянето на кандидат от молещата държава-членка на компетентната държава-членка се осъществява в най-късно в шестмесечен срок. Ако прехвърлянето не е извършено в този срок, компетентната държава-членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава-членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е можело да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрива.

Процедурата за определяне на компетентната държава-членка започва веднага, след като за първи път бъде подадена молба за международна закрила пред държава-членка.

Когато държава-членка, в която лице е подало нова молба за международна закрила, счита друга държава-членка за компетентна, тя може да отправи искане към въпросната друга държава-членка да приеме обратно това лице. Искането за обратно приемане се изготвя възможно най-бързо и във всички случаи до два месеца след получаването на резултата от Евродак. Ако искането за обратно приемане не е направено в определените срокове, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата-членка, в която е подадена новата молба.

Компетентността на страна-членка да разгледа молба за убежище отпада 12 месеца след незаконното пресичане на границата й от кандидата.

Трябва да се има предвид, че процедурите за търсещите убежище, съгласно Дъблинския регламент, са сложни, за да могат да обхванат разнообразните случаи на кандидатите. Всеки казус е отделен, а всеки кандидат за убежище има право на ефективна правна защита. Това означава, че може да обжалва решение за прехвърляне от една страна членка в друга - което също удължава условно поставените срокове.

Колко мигранти е върнала Австрия у нас през 2023 г.?

Изпратихме запитване до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Отговорът, който получихме:

Република България изпълнява прецизно ангажиментите, свързани с изпълнението на Регламент Дъблин. Съгласно Регламента, държавите-членки обменят информация за търсещите закрила чужденци на базата на ясни критерии, според които се определя на територията на коя държава да бъде разгледана подадената молба за закрила.

За предходната 2023 година, от всички държави в Европейския съюз към България са заявени 2 465 прехвърляния, като от тях са осъществени едва 590.

Конкретно за Австрия, през цялата 2023 година, заявените входящи трансфери към България са 193, а реално осъществените – 113.

Всяка държава-членка има срок от 6 месеца, за да прехвърли чужденец обратно към страната, която се е съгласила да го приеме. В случай, че такова прехвърляне не бъде осъществено в срок, страната, която е изпратила съгласието си, вече не може да се счита за отговорна. Молбата на чужденеца трябва да бъде разгледана в държавата, която не е успяла да осъществи прехвърлянето.

От доклад на МВР относно миграционната обстановка в България за 2023 г. става ясно, че:

по Дъблинското споразумение от всички държави в ЕС има подадени искания за връщане на 2357 души. Върнати са 564 души.

За 2022 г. исканията са 814, а извършените трансфери - 194.

По даннни на Dublin - Asylum Information Database за цялата 2022 г. Австрия е извършила 1100 изходящи и 1575 входящи дъблински трансфера - т.е. това е броят на хората, които са напуснали и съответно са влезли в държавата по силата на Дъблинския регламент.

Основните страни, на които Австрия е върнала мигранти, са Германия и Италия. По същото време Италия обяви временно спиране на изпълнението на Дъблинския регламент на своя територия. Като цяло значението на процедурите по това споразумение намалява около 2021 г. в рамките на целия ЕС. Въпреки това Австрия е изпратила 4000 искания за обратно приемане на мигранти в България и Румъния. На практика са осъществени около 150.

Междувременно Министерски съвет стартира кампания #ФактиСрещуДезинформацията и пусна публикация, която оборва именно това твърдение.

Какво пише в споразумението между България, Румъния и Австрия?

В анекс към постигнатото между България, Румъния и Австрия споразумение се посочва, че е необходима допълнителна защита на външните граници на ЕС, включително:

- Утрояване на присъствието на Фронтекс на българо-турската граница и подсилване на охраната на българо-сръбската граница;
- Допълнителна финансова подкрепа от ЕК за видеонаблюдение, високопроходими машини, дронове, електронна система за наблюдение и др. на българо-румънската граница;
- Засилване на граничния контрол между България и Румъния и Румъния и Унгария;
- Трите държави се съгласяват да ограничат вторичните движение на хора, придържайки се и прилагайки Дъблинското споразумение. България и Румъния се задължават да приемат обратно всички, търсещи убежище, за които са отговорни в съответствие с Дъблинския регламент, без ограничения на броя на хората, приети в рамките на месец. София и Букурещ следва да гарантират бърз отговор в рамките на три дни на заявки за връщане/приемане на молби, най-вече от афганистанци и сирийци, търсещи убежище.

В текста се подчертава, че по този начин се отправя послание, че търсещите убежище не могат да избират страна на местоназначение и молбата им ще бъде обработена от отговорна страна членка.

В края на 2023 г. Испанското председателство на Съвета и Европейският парламент постигнаха споразумение за изменение на Дъблинския регламент, което определя коя държава може да разглежда молба за убежище и правилата за прехвърляне на търсещо убежище лице в държава-членка, различна от тази, в която пребивава.

Съгласно новия регламент от лицата, търсещи убежище, се изисква да кандидатстват в държавата-членка на първо влизане или законен престой. Когато обаче са изпълнени определени критерии, друга държава-членка може да стане компетентна за разглеждането на молба за убежище.

Регламентът ограничава основанията за прекратяване или прехвърляне на компетентност между държавите-членки. Това намалява възможностите на кандидата да избере държавата-членка, в която да подаде молбата си, и по този начин възпира вторичните движения (когато мигрантът се премества от държавата, в която е пристигнал за първи път, за да потърси закрила или постоянно презаселване на друго място).

Променят се и сроковете:

• първата държава-членка на влизане ще бъде компетентна за разглеждане на молбата за убежище за срок от 20 месеца, което е увеличение спрямо сегашните 12 месеца;
• когато първото влизане стане след операция по търсене и спасяване по море, продължителността на компетентността е 12 месеца;
• ако държава-членка отхвърли молба на кандидат в рамките на процедурата на границата, тя престава да бъде компетентна по отношение на въпросния кандидат след 15 месеца (в случай на подаване на нова молба).

Когато дадена държава иска да прехвърли дадено лице в държавата-членка, която е действително компетентна за разглеждането на молбата му, но лицето се укрива (напр., за да избегне прехвърлянето), прехвърлящата държава- членка става компетентна държава след три години.

Заключение:

• В нито един официален документ или изказване на официални лица не се споменава конкретен брой мигранти, за които България е поела ангажимент да приеме обратно в замяна на "въздушния Шенген".
• България не е приемала нови задължения извън това, което е длъжна да спазва съгласно Дъблинското споразумение вече повече от 10 години.
• В цитираната австрийска статия не само, че не пише, че България се е съгласила да приеме 6000 мигранти, а точно обратното.

Твърдението, че България се е съгласила да приеме 6000 мигранти в замяна на членство в Шенген по въздух е невярно.

По темата работиха: Мая Димитрова, Ива Стойкова

Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 - BROD. Документите в него отразяват възгледите единствено на независимия консорциум и Комисията не носи отговорност за използването на поместената информация

This project has received funding from the European Union under Contract number: 101083730 — BROD. This document reflects the views only of the independent Consortium, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained herein.