Тази снимка от месеци се разпространява в социалните мрежи, като е споделяна хиляди пъти. Твърди се, че фигурата отдясно е статуята на София, а отляво - изображение на шумерското божество-демон Лилит. Внушението на публикацията е, че статуята на София е вдъхновена и силно наподобява Лилит - най-вече заради совата, венеца и позицията на тялото.

В коментари под споделения пост потребители настояват статуята на София да се демонтира заради "приликата" ѝ с демона и съответно негативната енергия, която излъчва. Определя се като причина за нещастията, сполетели страната ни. Споменава се и плагиатство от страна на авторите на статуята.

Нашата проверка на фактите показа, че публикацията не отговаря на истината. И двете снимки изобразяват една и съща статуя - статуята на София. В единия случай снимана през деня, а в другия - през нощта и от друга гледна точка. Ето защо:

Статуята на София

Автори на статуята на София са скулпторът Георги Чапкънов и архитектът Станислав Константинов. Поставена е на едно от знаковите места в столицата през 2000 година. Статуята представлява млада жена с корона от крепостна стена. Държи в дясната си ръка лавров венец, а на лявата ѝ ръка е кацнала сова – символ на мъдростта. Статуята "София" е алегорична персонификация на столицата.

Шумерското божество Лилит

Според енциклопедия Британика Лилит е женска демонична фигура в еврейския фолклор. Смятана е за демон на нощта. Тя е приемана като първата жена на Адам, направена от същата пръст като него, за разлика от Ева, която е направена от реброто му. Лилит отказва да се подчинява на съпруга си и го напуска.

Кой е автор на нощната снимка на статуята на София?

Проверката ни на факти показа, че снимката, на която се твърди, че е божеството Лилит, всъщност е правена в България с дрон през 2021 година. Фотографът е Александър Тренев.

Снимката се появява още през май 2021 година във Фейсбук страницата Quadrogasm, която публикува основно видеа и снимки, направени с дрон. На самата снимка дори личи логото на страницата - тоест тя е взета именно от там.

Свързахме се с автора Александър Тренев, който потвърди тези факти:

Снимката е от дрон и е направена и обработена от мен края на месец април
2021 година. На снимката се вижда статуята на София, намираща се в
центъра на столицата, на кръстовището на булевардите "Мария Луиза" и "Тодор
Александров".

Сравнихме нощен кадър на статуята на София и нощната снимка от публикацията:

Стопкадърът отдолу, част от видеоархива на БНТ, е направен с дрон през 2019 година от оператора на БНТ Станислав Златев.

При сравнение между двете нощни снимки се виждат няколко основни съвпадения:

• позицията на краката върху платформата - единият стърчи леко напред,
• начинът, по който изкуственото осветление осветява статуята напълно съвпада - личи по лявата ръка, гърдите и ключицата.
• гънките по роклята на статуята са идентични
• колоната, върху която е поставена статуята също е идентична

Заключение:

• И двете снимки, съпоставени в публикацията изобразяват статуята на София. Нощната снимка не показва божеството-демон Лилит, тя е заснета в България от български фотограф през 2021 година. На самата снимка в публикацията стои логото на Фейсбук страницата на нейния автор.
• Изключителната прилика между двете фигури се дължи именно на факта, че това е една и съща статуя.

Публикацията не отговаря на истината и използва чужда снимка, за да подведе публиката.

Ако попаднете на съмнителна информация, не се колебайте да се свържете с екипа на БНТ и да сигнализирате отдела за проверка на факти на "По света и у нас".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok

Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 - BROD. Документите в него отразяват възгледите единствено на независимия консорциум и Комисията не носи отговорност за използването на поместената информация

This project has received funding from the European Union under Contract number: 101083730 — BROD. This document reflects the views only of the independent Consortium, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained herein.