Потребителка във Facebook разпространява данни за броя на младите българи в чужбина в работоспособна възраст, които представя като официални. Публикацията от 29 април към днешна дата е предизвикала бурен интерес, натрупвайки над 2500 споделяния и повече от 180 реакции.

Твърдението в социалната мрежа е, че над 2,8 млн. души от най-работоспособното ни и младо население са зад граница.

Числото съвпада с медийни интерпретации на писмен отговор на депутатски въпрос на бившия външен служебен министър Николай Милков като сбор от представените от него официални и неофициални данни за числеността на българските диаспори по света. Данните, предоставени от Николай Милков, обаче обхващат не само младите и работоспособни българи зад граница, а всички наши сънародници, независимо от възрастта, образованието и социалния им статус.

Вярно ли е твърдението, че най-младото и най-работоспособното ни население е извън пределите на страната?

В Института за пазарна икономика разговаряме със Зорница Славова - старши икономист, с приоритетни изследователски области "Конкуренция", "Макроикономика", "Социална политика и пазар на труда", "Образование".

Каква е разликата между трудовите мигранти, сезонни работници и "изтичане на мозъци"?

"Всъщност не е вярно, че се увеличават тези, които напускат държавата. Особено Вие споменахте и за младите хора. Има си ясни данни, които МОН събира. Така, например, в рейтинговата система на висшите училища, която също се разработва от Министерството на образованието, се проследява какъв е делът на студентите, които се осигуряват в чужбина, пет години след като са завършили. Т.е. до 5 години кой е отишъл да работи в чужбина и се осигурява там. Ние виждаме през последните 10 години, че то намалява трайно. През 2020 г. се вижда, че делът на напускащите наскоро завършили много бързо намалява, но то е заради ограниченията. Но и отпреди това, още от 2014 г. се вижда постоянен и стабилен спад надолу. През 2014 г. те са били 25% от тези, които са завършили през последните 5 години, излизат от държавата и търсят работа на друго място. Към 2022 г. 17% само напускат страната", казва Зорница Славова.

Следователно твърдението, че 2,8 млн. най-млади и работоспособни българи живеят зад граница не е коректно.

“Разбира се, това вероятно е продиктувано както от пандемията, така и от дигитализацията и от възможността за дистанционна работа. И отпреди пандемията виждаме, че много компании наемат българи, те работят тук на територията на страната, тук са семействата им, тук си харчат заплатите, дори и тук се осигуряват, въпреки че са наети от чужда компания. Така че това развитие на икономиката, особено в IT сектора, води до оставането на много млади хора, наскоро завършили, такива в трудоспособна възраст, такива, които създават семейства и деца, остават в България“, посочва Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.

Какво показва статистиката за българите извън страната?

В Европейския съюз - според Евростат, през 2022 г. официалният брой на българите в други страни от ЕС е 861 054. В статистиката не влизат данните за тези български граждани, които са живели по-малко от 12 месеца в чужбина.

Най-много са българските граждани в Германия, Испания, Гърция, Италия и Нидерландия.

Държавите в ЕС с най-голяма българска диаспора, 2022 г., Евростат

1. Германия - 390 021
2. Испания - 116 843
3. Гърция - 69 550
4. Италия - 49 205
5. Нидерландия - 47 699

Данните се разминават драстично с числата в публикацията като в някои държави броят на българските граждани е завишен, а в други - намален.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Българските граждани не са длъжни да се регистрират в българските дипломатически мисии в чужбина. По тази причина МВнР не разполага с точни данни за числеността на пребиваващите българи зад граница, а за някои държави дори липсва статистика.

По неофициални данни, цитирани в писмения отговор на Николай Милков, най-голямата ни диаспора е в Турция – между 600 хил. и 700 хил. български граждани. Следват сънародниците ни във Великобритания – 389 270 и САЩ – 350 000.

“Може би е по-трудно за имигрантите в трети страни, защото там все пак има ограничения, които някои хора биха заобиколили и биха останали там незаконно. В ЕС данните по-скоро са коректни, защото хората в една европейска общност разчитат в някои моменти и на помощ от държавата - ако останат без работа за известно време или имат нужда от помощ от съответната държава", отбелязва Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.

Междувременно през последните години броят на чужденците, които избират да живеят в България, постепенно нараства. По данни на НСИ за миналата година броят на заселените у нас граждани на ЕС и на държави извън ЕС са съответно 7615 и 13972 души. В таблицата се вижда и броят на издадените разрешителни за пребиваване у нас на граждани на трети страни през годините, включително за образование и работа.

Един от тях е Венсан, който е от Кот д`Ивоар, има бакалавърска степен по география, но сега учи за инженер във Франкофонския факултет на Техническия университет.

"Беше ми любопитно да дойда тук. В Африка са познати повече страните от Западна Европа - Франция, Англия, Австрия..., но не и България и Източна Европа. Така че за мен беше любопитно да дойда в София. Сега не работя, но преди това бях в кол център, преминах и един стаж. В момента приемам малки предложения, колкото да изкарам за храна. По отношение на Франция - трябва да си го кажем, там е по-добре платено в сравнение с тук", споделя Венсан де Пол Амал, чуждестранен студент в България.

Венсан планира да се върне в родината си, след като завърши българския университет, защото, по думите му, там има нужда от образовани хора като него.

Заключение: Подвеждащо е да се твърди, че най-работоспособното ни и младо население, е зад граница. Миграционните процеси са сложни и зад тях стоят редица социално-икономически фактори. Данните, които открихме, показват, че действително над 2 млн. българи живеят зад граница. Те обаче са напуснали страната в различни периоди, на различна възраст и имат различен социален статус. Налице е и друга тенденция - в последното десетилетие все повече младежи остават у нас, а други се връщат от чужбина.

Ако попаднете на информация в социалните мрежи, която буди въпроси, не се колебайте да се свържете с екипа на "БНТ Проверено" и да сигнализирате отдела за проверка на факти на "По света и у нас".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 - BROD. Документите в него отразяват възгледите единствено на независимия консорциум и Комисията не носи отговорност за използването на поместената информация

This project has received funding from the European Union under Contract number: 101083730 — BROD. This document reflects the views only of the independent Consortium, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained herein.