Периодично в социалните мрежи се появяват твърдения за премахнати знакови прозведения на класици на българската литература. Заключенията на тези публикации са, че ни липсва патриотизъм, държавата ни ще бъде заличена, не ценим историята си. Тъй като това са много силни твърдения - те задължително трябва да бъдат доказани или опровергани. Екипът ни за проверка на факти се зае с тази задача.

Потребител на социалните мрежи е споделил следното твърдение: “Държава, която премахва от учебниците си класици като Вазов, Ботев и Вапцаров и втълпява на новите поколения, че турско робство не е имало, а било само присъствие, такава държава си отива. Ясно е, че има някакъв план за заличаването ѝ. Но по- непростимото е, че народ, който позволява да плюят на историята му и да се подиграват с националните му герои е мъртъв народ."

Публикацията е от преди година, вече има над 2500 споделяния във Фейсбук и разпространението ѝ нараства лавинообрзано. Но вярна ли е тази информация? Премахнати ли са от учебниците Вазов, Ботев и Вапцаров? Използва ли се терминът "турско присъствие"?

Отваряме учебните програми по литература от 5-и до 12-и клас и програмата по история за 6-и клас, публикувани на страницата на Министерството на образованието и науката.

• В 5. клас по литература се учи стихотворението "Хайдути" на Христо Ботев. Учениците трябва да разпознават основни ценности и норми на традиционната общност и да разбират тяхната трансформация. Да различават основни герои и тълкуват постъпките им, пише още в програмата.

• В 6. клас по литература учениците изучават стихотворението "Отечество любезно, как хубаво си ти!" на Иван Вазов. Учениците трябва да различават преживявания, настроения, състояния на героя и да ги тълкуват. Учат и две глави от "Под игото" на Иван Вазов - "Представлението" и " Радини вълнения".

• В 7. клас по литература се учи стихотворението на Христо Ботев "На прощаване в 1868 г." Учениците трябва да познават значението на понятието "лирически герой", пише в програмата. Да различават и тълкуват преживявания, настроения, състояния на героя. Изучават се и пет глави от повестта "Немили-недраги" на Иван Вазов, както и разказът му "Една българка” и одите "Опълченците на Шипка" и "Българският език".

• В 8. клас по литература се изучават Антична, Средновековна и Ренесансова литература, затова в програмата не фигурират Вазов, Ботев и Вапцаров. Има обаче произведения на значими фигури от нашето Средновековие - Константин Преславски и Черноризец Храбър.

• В 9. клас по литература се изучават следните произведения на Христо Ботев - „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“,„Обесването на Васил Левски“,„Странник". Правят се сравнения и с други творби на Ботев - „Елегия“, „Към брата си“, „В механата“, „Патриот", "Смешен плач", " Политическа зима". Учениците трябва да различават отличителните за Българското възраждане светогледни идеи, проявени в творбите на Ботев, да обясняват приликите и разликите между тях и светогледните идеи, характерни за Просвещението и Романтизма.

• В 10. клас по литература се учи одата "Левски" на Иван Вазов от "Епопея на забравените". Учениците трябва да разпознават жанровите характеристики на одата и да я тълкуват съобразно културноисторическите характеристики на творбата, пише в програмата. Учат се и три глави от "Под игото" на Вазов - "Гост", "Новата молитва на Марка" и "Пиянството на един народ".

Изучава се и стихотворението "Писмо" на Никола Вапцаров. Прави се съпоставка и с други творби на Никола Вапцаров, например с "Песен за човека“ и "Предсмъртно".

• В 11. клас по литература се изучава одата "Паисий" и стихотворенията "Новото гробище над Сливница" и "При Рилския манастир" на Иван Вазов. От Христо Ботев се учат стихотворенията "Борба" и "До моето първо либе". Учи се стихотворението "История" на Никола Вапцаров.

• В 12. клас по литература се изучава стихотворението "Вяра" на Никола Вапцаров. Учениците трябва да разпознават родови характеристики на лириката, проявени в стихотворението, пише в програмата, и да го тълкуват съобразно естетически специфичната интерпретация на темата за вярата и надеждата.

Що се отнася до термина "турско присъствие " или правилното - "османско присъствие" - той не се използва при изучаването на историята на България. Терминът, който се употребява, е "османска власт", което може да се види и от учебника по история за 6-и клас, където е темата за завладяването на България от Османската империя.

Българска история се учи и в 10-и клас. Там отново терминът е " османска власт". (Тема 5. Българските земи под османска власт (ХV − ХVІІв.)

Заключение:

1. В програмите по литература от 5-и до 12-и клас фигурират, и то с много от техните творби, и тримата споменати автори - Иван Вазов, Христо Ботев и Никола Вапцаров. Тези класици не са премахнати.

2. При изучаването на историята на България не се използва терминът "турско присъствие". Използваният термин е "османска власт".

3. След всички показани примери и линковете към програмите можем категорично да заявим, че публикацията в социалните мрежи е невярна.

Ако попаднете на съмнителна информация, не се колебайте да се свържете с екипа на БНТ и да сигнализирате отдела за проверка на факти на "По света и у нас".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok

Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 - BROD. Документите в него отразяват възгледите единствено на независимия консорциум и Комисията не носи отговорност за използването на поместената информация

This project has received funding from the European Union under Contract number: 101083730 — BROD. This document reflects the views only of the independent Consortium, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained herein.