100 години от началото на битката при Вердюн

В битката за Вердюн, в Елзас умират над 163 000 френски войници и 143 000 германци. В костницата в Дуамон почиват останките на 130 000 души.

След отстъплението при река Марна, Хелмут фон Молтке е заменен от Ерих фон Фалкенхайн като военен министър на Прусия и началник на генералния щаб на армията.

Фалкенхайн смята за приоритет западния фронт, за да се излезе от позиционната война. Генералът предлага на Вилхелм Втори насочена атака през февруари 1916 година. Военните отхвърлят Белфор като цел и избират зле укрепения град Вердюн.

Атаката започва на 21 февруари.

В продължение на три месеца германската армия напредва, но без значителни успехи. Човешките жертви се увеличават.

Фалкенхайн знае, че френският генерал Жозеф Жофре готви офанзива на река Сома. На 2 юни германският командващ опитва нов пробив при фортовете Во и Сувил. Французите го задържат.

През юли, Фалкенхайн няма избор и мести войската към Сома. Той отстъпва в Мьоз. В края на август провалът на генерала е пълен и това означава край на мандата му. На 29 август канцлерът Бетман -Холвег налага смяната му с Паул фон Хинденбург и Ерих Лудендорф.

Ерих фон Фалкенхайм приключва войната в Русия. Той умира през 1922 г.

Битката за Вердюн завършва без надмощие на която и да е от двете страни.

В нея са участвали 2.2 милиона военни. Първоначално, германската армия е трябвало да атакува на 12, а не на 21 февруари. Отлагането се дължи на лошото време. Така генерал Жофр организира отбраната на града.За всички историци,битката при Вердюн е истинска касапница и за двете армии.

58 годишният тогава генерал Петен е изпратен да отвоюва завзета земя. В същата битка воюва и един млад капитан с обещаващо бъдеще- Шарл де Гол. Той е заловен и изпратен в лагер за военнопленници в Дуамон.Де Гол прави пет опита да избяга оттам. Освободен е през 1918 година.