Процедура за оспорване на изборни резултати

ГЕРБ може да поиска касиране на изборите само ако се обърне към президента, Министерския съвет, главния прокурор или двете върховни съдилища. Те на свой ред преценяват дали да изпратят искането до Конституционния съд.

Според юристи е много спорно дали изборите могат да бъдат касирани анблок, или това трябва да стане депутат по депутат. Ако сега ГЕРБ оспори изборите, това няма да е пречка 42-рото Народно събрание да започне работа и президентът да връчи мандат за съставяне на правителство.

Оспорването на изборите може да стане в 7-дневен срок от обявяването на официалните резултати. 15 дни пък е срокът, в който институциите, които имат право да сезират Конституционния съд, могат да препратят искането до висшите магистрати. Всичко това е уредено в Конституцията и Изборния кодекс. Там е записано, че право да се обръщат към компетентните власти имат ръководствата на партиите и коалициите, участвали във вота.

Докато Изборният кодекс допуска оспорване на законността на изборите като цяло, то според Закона за Конституционния съд това се отнася за избора на конкретен народен представител. Именно затова специалисти по конституционно право коментират, че няма да е възможно касиране на изборите като цяло, а разглеждане на казуса мандат по мандат. Полярни са мненията и за самото сезиране на съда. Според Георги Марков аргументите на ГЕРБ за касиране на вота са основателни заради политическата агитация и пропаганда, случила се ден преди гласуването.

"Лично аз смятам, че има основание за касиране" - заяви бившият конституционен съдия Георги Марков.

Въпреки че определя казуса "Костинброд" като случай, който излага България, юристът Александър Джеров коментира за БНТ, че няма основание за касиране на вота, защото на практика българите не са били лишени от правото си на глас. Според него е почти невъзможно касиране на изборите анблок.

"Аз не виждам основание за касиране. Не е имало много нарушения на вота." - коментира юристът Александър Джеров.

От ГЕРБ обмислят и вариант, при който да сезират съда за отделни изборни нарушения в различни избирателни райони, като така стигнат до преразпределение на мандатите в 42-рия парламент. Досега от партията един път вече се възползваха от решение на Конституционния съд, с което се касира избора на двама народни представители при предишните парламентарни избори. Така през 2009-та партията увеличи групата си с един депутат, а ДПС загубиха един.

За да не зависят от други институции, ГЕРБ биха могли да сезират и сами Конституционния съд. Нужно е единствено събирането на 48 депутатски подписа. Това на практика в момента е невъзможно, защото действащ парламент няма. От партията трябва да разчитат на това - президентът да свика 42-рото Народно събрание в срока, в който по закон изборните резултати могат да бъдат оспорени.