Споменът за земетресението година по-късно

За тази една година, хората в Пернишко нито са забравили, нито пък раните от преживяното са заздравели. Животът на Милена и семейството й се дели на два периода - преди и след земетресението. Къщата им е сред най-пострадалите.

"Времето си тече, къщата става по-опасна... Надежда? Не знам... искаме да сме силни, но е трудно", сподели Милена Зарева.

Подобно е и положението на Павлина. Днес тя се страхува да влезе в къщата, която все още носи белезите на земетресението.

"Много комисии минаха от тогава, но нямаше никакъв ефект от това. Благодаря все пак на общината, че ни даде този фургон, защото нямаше къде да живеем. Седем души живяхме във фургона", каза Павлина Кирилова.

Годишнината е повод за равносметка.

"От 8 500 молби - 4 500 отказа на домакинства, част от които са много тежко пострадали. В това число са и домакинства, които имат заповед за разрушаване на жилищата", коментира кметът на Перник Росица Янакиева.

"За съжаление, една година след земетресението хората са обезверени и не знаят какво и как да направят", смята Валентин Пешев, Инициативен комитет-Перник.

Но годишнината е и повод за благодарност. След кампанията на БЧК, в Перник бяха построени 13 сглобяеми къщи. Ирина е сред щастливците, получили нов дом.

"Хората са добри, върнаха ми вярата в живота. В живота си правих колкото се може повече добро. В този момент като бумеранг ми се върна тази доброта. Как да не вярвам, че има добри хора. Много благодаря на всички. Страшно много", сподели Ирина Анева.

Стотици хора се събраха днес на молебен в центъра на Перник. И в Дивотино - едно от най-засегнатите села в региона, беше раздаден курбан с молитва за здраве и закрила. А на най-високия връх в селото се издига седемметровият кръст, който местните със собствени средства изградиха. Символ на вярата и упованието в Божията милост.