Хърватия преди влизането си в ЕС

След по-малко от месец Хърватия ще стане 28-та страна-членка на Европейския съюз. Най-важното за хърватите са гаранциите за стабилност и сигурност в страната и в региона, които ще им даде членството в общността, смята професор Деян Йович, главен политически анализатор към хърватския президент. Той е у нас по покана на Европейския съвет по външна политика и изнесе лекция в Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

Вижте още какъв според него е ключът за преодоляване на различията в Европа и защо Западните Балкани не бива да остават извън съюза - в интервюто, което проф. Йович даде за Цветелина Йорданова.

На 1 юли хърватите ще влязат в един много по-различен съюз от онзи, за който мечтаеха преди десет години, когато направиха първата стъпка към евроинтеграцията. "Да влезеш сега в Евросъюза е като да отидеш на парти в два след полунощ - веселата част е свършила, остава само неприятната", шегува се проф. Йович. Дълбок евроскептизицъм заради кризата, настроения за излизане от съюза, сериозни различия между държавите - членки. Притесняват ли се хърватите от влизането в подобно семейство.

"И в Хърватия, както и в други страни, хората са разделени. Някои се опасяват, че жизненият им стандарт ще се понижи, защото ще бъдат изправени пред по-тежка конкуренция, пазарът ще се отвори още повече, но като цяло хората са доволни. Последните проучвания показват, че 60% подкрепят членството. Вярно е, че в Европа някои страни обмислят дали да не напуснат, но досега никоя не е го е напуснала и не вярвам да го стори. Не мисля, че който и да е от проблемите в Европа може да се реши, ако стоиш изолиран или извън съюза. Ние вярваме, че Европейският съюз е много важен - той означава повече свобода за хората, повече сигурност за страните - членки, и надявам се - повече солидарност, обясни проф. Деян Йович, пол. анализатор и спец. координатор на хърватския президент.

Хърватия е първата страна, която влиза в съюза толкова скоро след като е преживяла война и то - за разлика от Словения - с цената на много жертви, бежанци, разрушения. Затова, според проф. Йович, за страната е много важно да бъде част от обединена Европа, която възниква и до ден днешен си остава предимно анти-военен съюз. За Хърватия тази стъпка ще е и краят на прехода, включително и по отношение на идентичността, и началото на живота й като нормална страна.

"Хърватия имаше много сложен преход с предизвикателства, през които не всички страни от източния блок бяха изправени. Той включваше преход от война към мир, както и необходимостта от консолидиране на държавата, защото, знаете, че бивша Югославия се разпадна по драматичен начин и най- трудната част от прехода беше да се справим с последиците от конфликта", изтъкна проф. Деян Йович, пол. анализатор и спец. координатор на хърватския президент.

Проф. Йович сравнява евроинтеграцията с магнит, който ускорява реформите и мотивира държавите да вървят по - уверено напред. според него, членството на България и Румъния в Евросъюза дава позитивен сигнал на останалите страни от западните Балкани.

"Ние имаме граница дълга 1300 километра с Босна, Сърбия и Черна гора. Бихме искали в един момент да видим премахването на тази граница. Не смятаме, че е продуктивно да имаме Китайска стена по средата на Балканите, това би застрашило част от напредъка В нормализирането на отношенията ни, постигнат през последните 10-15 години. За мен Европейският проект не би бил завършен без приемането на всички страни от Западните Балкани. Ние подкрепяме и приемането на Турция, заяви Проф. Деян Йович, пол. анализатор и спец. координатор на хърватския президент.

Загреб е благодарен на София за приятелството и пълната подкрепа през целия път на евроинтеграция. За разлика от България и Румъния, Хърватия влиза в съюза без мониторингов механизъм и Загреб оценява факта, че никоя страна, включително нашата, не е настоявала за налагането му.