Антон Кутев: България не е лошото дете на Европа!

Не са набелязани конкретни действия в европейски мащаб по отношение на кризата. Набелязани са само начините, по които европейските партии на социалистите и на социалдемократите ще се борят с кризата. Мерките, които могат да се вземат, са на две нива. Първото е национално, където трябва да се увеличат разходите в обществения сектор - да се реализират големи инфраструктурни проекти, които да ангажират и подпомогнат бизнеса. Тоест чрез разширяване на държавните инвестиции в националните икономики, да се подпомогне бизнесът.

Другото ниво е взаимодействие между правителствата и изготвяне на обща европейска програма, чрез която правителствата да подпомогнат икономиката с общи действия в рамките вътре на самия ЕС. В България няма да има финансова криза - ще има икономическа. Той каза още, че България се е справила добре с финансовата криза без да иска помощ от ЕС, което е много добре, но оттук нататък ще трябва сериозно да се справяме с икономическата криза.

Кутев каза, че тонът към България от ЕС не е строг. Тъй като съюзът в момента също е в предизборна борба, е хубаво да се демонстрира затягане на дисциплината и в това отношение България е много добър пример. Относно твърденията на Иван Костов, че България се кара с ЕС, Кутев каза, че това е абсолютно невярно и дори подчерта, че в момента България се възприема по-добре отколкото Румъния. Основният проблем на комуникацията ни с Брюксел е, че когато някой български политик отиде там започва да обяснява колко всичко тук е ужасно и как страната е извън всякакви правила, което изобщо не е вярно. У нас действително има проблеми, но не е чак толкова драматично, колко се описва от някои политици. На практика вместо да има национална кауза, която да работи в наша полза се получава така, че едната половина на държавата работи с всички сили срещу нея, а другата се опитва да поправя това. След всеки скандал, свързан с финансиране по програмите на ЕС, е имало реален резултат, констатира Кутев.

Посоката на управление и развитие е правилна и в България рано или късно ще се въведе ред, независимо кое правителство и кой премиер ще управлява, заяви Кутев.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ:Заседание на Съвета на ПЕС, Партията на европейските социалисти, се проведе последните дни в Мадрид. Там беше и българска делегация начело с лидера на БСП Сергей Станишев. Един от хората, които бяха в тази делегация, е Антон Кутев, член на националния съвет на БСП. Добро утро.

Антон Кутев: Добро утро.

Водещ: Кризата, финансовата криза, икономическата криза - това ли беше в основата на дискусиите в Мадрид?

А. Кутев: Да, естествено, че кризата се обсъди много сериозно. Друг е въпросът, че принципно събирането беше във връзка с одобряване и окончателното приемане на така наречения манифест на ПЕС. Този манифест е един документ, който се работи вече от близо една година във всички европейски структури на Партията на европейските социалисти, и сега трябваше да бъде приет. Естествено, че в рамките на такъв общ политически документ, какъвто е манифестът, и в ситуацията, в която се намираме, нямаше начин да не се говори постоянно и за кризата. Общо взето, изводите бяха, че манифестът до голяма степен отчита и нещата, които предвижда манифестът като социална политика за Европа, отговарят на изискванията на новите условия, свързани с кризата. Беше, разбира се, отделено и отделно внимание на това какво трябва да се прави в европейски мащаб по отношение на кризата. Общо взето, това беше общ политически форум, така че конкретни действия не бяха набелязани, бяха набелязани начините, по които европейските партии на социалистите и на социалдемократите ще се борят с кризата. Две бяха нивата, на които това трябва да се случва. Едното ниво беше националното ниво, т.е. нивото на националните държави, където всяка една от тези държави трябваше да намери своя начин за справяне с кризата. Начините, общо взето, варираха в не много големи възможности, защото наистина възможността за реакция на държавите не са кой знае какви, но те винаги бяха свързани с повишаване на публичните разходи, и то по отношение преди всичко на инвестициите в инфраструктурата, на инвестиции в някакви форми на обща инфраструктура по възможност. Тоест, от една страна, чрез повишаване на инвестициите, от държавните инвестиции в националните икономики трябваше да се подпомогне бизнесът. Другата, другото ниво на взаимодействие беше взаимодействието между правителствата и изработването на една обща европейска програма, с която правителствата в Европейския съюз да подпомогнат с общи действия справянето с кризата.

Водещ: Това ли е конкретно рецептата или как да го наречем, набора от мерки, от действия, възможни конкретно за България?

А. Кутев: Ами да, в най-общ вид е това, тъй като този форум така или иначе той не се занимава с конкретика, той не разработваше конкретните програми, т.е. какви конкретни инвестиционни проекти, какви да са посоките - той дава общата политическа посока. Това бяха посоките, конкретно за България, които между другото бяха, те до голяма степен са залегнали и в нашите програми. Това, което мога да кажа, е, че поне за мен изводът беше, че действията по отношение на икономическата криза на българското правителство бяха съвсем адекватни на това, което чувах като реакция на всичките други европейски партньори. А голямата част от този форум премина всъщност в това, публичната му част премина в една, един опит всяка от държавите да покаже своя опит и да каже как тя осъзнава манифеста, как тя възприема манифеста на ПЕС. Тоест ние успяхме да чуем на практика всички европейски партньори какви са мерките и какво е тяхното отношение и към кризата, и към политиката на Партията на европейските социалисти. Трябва да ви кажа, че голяма разлика между това, което се прави в България, и това, което се прави в по-голямата част от Европа, фактически няма. Освен едно - България фактически е една от малкото европейски държави, ако не и единствената, която на практика финансова криза в смисъла, в който го усетиха в Западна Европа, нямаше. Тоест ние сме една от малкото държави. . .

Водещ: Може би все още?

А. Кутев: Не, не, финансова криза няма и да има в България. В България ще има икономическа криза. Тоест следващият стадий на кризата ще бъде силен за България и там трябва ние наистина да търсим силното съдействие и с Европейския съюз, защото там вече ние няма да можем да се справим сами. Но е факт, че по отношение на финансовата криза на България не й се наложи да търси финансиране от Европейския съюз и ние успяхме да се справим с тази криза сами, което беше много добре. Оттук нататък обаче икономическата криза е нещо, с което много сериозно трябва да се заемем. Мерките, които засега набелязва правителството, в смисъл - един куп проекти, които трябва да започнат по отношение на инфраструктура, на енергетика, става дума за големи инфраструктурни проекти, които в края на краищата трябва да подсилят бизнеса, защото те ще се плащат от държавата, но ще се изпълняват от бизнеса по съответните правила, това е начинът, по който най-бързо може да се отговори на първото ниво на кризата.

Водещ: Ще се, ще търсим съдействие и солидарност от Европа - това казахте преди малко.

А. Кутев: Разбира се.

Водещ: Как това ще се съчетае с твърдия тон по отношение на европейските институции от страна на българското правителство, българските министри в последните дни?

А. Кутев: Вижте, аз мисля, че. . . първо, не знам доколко е твърд тонът, в смисъл това, което аз видях в Мадрид, бяха едни много добри отношения. Там се проведоха освен тези неформални разговори, защото там присъстваха и председателя на Партията на европейските социалисти Барозу и Сократес, и кой ли не, и Мартин Шулц, но имаше включително лични разговори. . .

Водещ: Е, това форум на ПЕС все пак. . .

А. Кутев: . . . да, да, имаше включително лични разговори на нашия министър-председател и председател на партията примерно със Сапатеро, министър-председателя на Испания, с Папандреу, т.е. в рамките. . .

Водещ: Как гледате на тези негативни оценки. . .

А. Кутев: Това исках да ви кажа, че в рамките на всички тези разговори аз не усетих негативно отношение към България категорично. Напротив, включително даже в разговорите с Папандреу, така, се. . . доколкото разбрах поне по това, което успях да проследя, не съм присъствал там, има някакви, включително има подкрепа за България по отношение на това, че има особено отношение на Европейския съюз към нашата страна, в смисъл, той не е. . . Тук става дума за това, че в края на краищата в едни общи европейски процеси, Европейският съюз също в момента е в предизборна борба, няма съмнение в това, в края на краищата България до голяма степен е много удобен партньор от гледна точка включително и от публично говорене. В края на краищата, когато се говори за държавни разходи и за повишаване на публичните разходи, е много удобно да се покаже и това, че някъде се затяга дисциплината.

Водещ: Според Папандреу има особено отношение към България?

А. Кутев: Не, това е. . . особено отношение към България има според мен в някои моменти, друг е въпросът, че такова мнение далеч не е чуждо на голяма част включително и от западните партньори. Тоест това, което искам да кажа, е, че България не е изключение и не е лошото дете на Европа. В края на краищата ние имаме. . . част сме от едни процеси, които се развиват доста бързо, за някои от тези процеси ние не сме достатъчно подготвени напълно, безспорно, като нова страна членка. Но, общо взето, да се говори това, което чух тези дни от Иван Костов, че, видите ли, правителството се карало с Европейския съюз, това е абсолютно невярно. Там нямаше сърдити хора, напротив, приемът на България и на българските социалисти в Европа е достатъчно радушен, какъвто винаги винаги е бил.

Водещ: Тоест становището на Европейската комисия не е становище на ЕС, или поне на Главна дирекция "Разширяване", не е становище и на. . .

А. Кутев: Вижте, тук има. . .

Водещ: . . . не е становище и на ПЕС.

А. Кутев: . . . има разлика. Значи, въпросът в този случай е, когато говорим за. . .

Водещ: Наложи ли ви се да обяснявате, да изяснявате в някакви неформални разговори?

А. Кутев: Съвсем не се е налагало да се правят обяснения за това какво се случва в България, аз мисля, че хората са достатъчно наясно. Истината е, че в България ние имаме своите проблеми по отношение на усвояване на фондовете и по отношение на престъпност, на организирана престъпност, на корупция и т.н., това никой не го отрича. Друг е въпросът, че за да. . . Изходът от тази ситуация във всеки случай не е един ход към. . . това паническо обезверяване на всичко, което правим. Значи, ако някъде виждам сериозна ирония на Европейския съюз по отношение на България, тази ирония е по това какво правим ние. Не може половината държава да се занимава с това да ходи и да говори срещу правителството, срещу институциите в България. Значи, институции, които не работят добре, има навсякъде, има ги и в Румъния. Между другото в Румъния в момента и санкциите на Европейския съюз са много по-големи. И виждам, категорично виждам определена промяна на отношението между. . . към България и към Румъния, тоест, ако досега към Румъния е имало значително по-позитивно отношение през последните две-три години, в момента това вече не е така. Тоест ние по отношение на Румъния започваме да стоим доста по-добре в Европейския съюз. Въпросът обаче е, че през цялото време нашите политици, голяма част от тях, се занимават с едно-единствено нещо - да ходят и да разказват навсякъде как ние сме някаква държава, която е, нали, просто извън всякакви правила. Да, има проблеми, но ние не сме извън всякакви правила. И докато ходим из Европа и им разказваме как ние сме извън всякакви. . . Ами, вие представяте ли си, ако дойдат поне трима политици в момента румънски в България и ви разкажат, че в Румъния всичко е абсолютно разсипано. . . Ами, откъде изграждате вие публичния образ на една държава?

Водещ: Има конкретни примери, господин Кутев, в това, последното писмо на Майкъл Лий. Примерно колегите от "Сега" са дали тук, на вътрешните страници на вестника, конкретни примери за явно нагласени търгове, за, така, специална протекция към определени фирми, така че едва ли е само от. . .

А. Кутев: Вижте, аз пак ви казвам - това, че има проблеми. . .

Водещ: . . . това, че опозицията. . .

А. Кутев: В това, че в България има проблеми, няма съмнение. В смисъл, че ние имаме своите задължения към гражданите на България по отношение на реда, по отношение на борбата с корупцията, по отношение на ограничаване на корупцията и на организираната престъпност, аз не се съмнявам. Аз и не мога да бъда адвокат в този случай нито на българското правителство, аз не съм бил част от това правителство, така че не настоявам аз, нали, да докажа невинността на. . .

Водещ: Е, част сте от ръководството на най-голямата управляваща партия.

А. Кутев: . . . тоест нямам никакъв интерес в него. Това, което искам да направя в този случай, е да ви кажа, че в голяма част, включително и в Румъния, нещата не са по-добри, отколкото в България. Ние имаме своя път да извървим, корупция обаче има навсякъде, това не е запазена марка на България.

Водещ: Е, да де, но това, че има корупция навсякъде. . .

А. Кутев: Това, което трябва да направим. . .

Водещ: Че някой краде, не е обяснение, че и друг трябва да краде, нали?

А. Кутев: Съгласен съм. Това, което трябва да направим, е да намерим начина да издърпаме тази държава от мястото, последните места, на които се намира в Европа. А за да я издърпаме, ни трябват две неща - едното, разбира се, борба с корупцията и с организираната престъпност, оттам се тръгва, за това няма съмнение. Но второто е, че ние трябва да имаме някаква национална кауза, тоест трябва да ни е ясно, че не може половината държава да работи срещу другата половина. Няма го това нещо в Европа, няма друга държава в Европа, която през цялото време да работи сама срещу себе си.

Водещ: Добре.

А. Кутев: Тук не става дума за това да не се критикува, не става дума за това, ако има виновни, те да не влязат в затвора тогава, когато трябва.

Водещ: Да. Поемане на отговорност не ни ли трябва, поемане на отговорност?

А. Кутев: Поемане на отговорност безспорно трябва, това винаги е така. Но, вижте, аз сега не мога да говоря. . . ако следващият въпрос ще бъде примерно кой трябва да бъде освободен за фондовете, естественият ми отговор ще бъде, че това не е моя работа, а на министър-председателя. Въпросът обаче е, че когато си говорим за отговорността, аз не мисля, че досега поне във всичките, така, проблеми на това правителство е имало проблем, който е останал без поемане на отговорност, поне политическа отговорност. В смисъл - в края на краищата аз не разбрах защо точно бяха освободени двама или трима министри от гледна точка чисто на юридическото доказателство, но тъй като имаше проблем, обществен проблем, те бяха освободени. В края на краищата за първи път в държавата бяха. . . няколко пъти вече се сменя шефът на пътния фонд със същите идеи - с идеите за борба с корупцията. Направиха се огромни промени в системата на вътрешните работи със създаването на ДАНС, с опит за пълно преструктуриране на системата, на съвсем съвършено нови права, тоест. . . нали, да не изброявам. Но въпросът е, че направиха се куп. . .

Водещ: Въпреки това негативните оценки и санкциите продължават.

А. Кутев: Напълно вярно е това. Аз единственото, с което мога категорично да се съглася, е, че всичкото това можеше да започне сигурно доста по-рано, можеше да не започва през 2007, можеше тези всички действия да бъдат направени може би година или две по-рано. Така че съгласен съм, че има закъснение в тази област, но пък искам да кажа, че никога не е правено толкова много в тази посока. За първи път за тези години се правят реални стъпки. И между другото тези реални стъпки бяха отчетени, тоест навсякъде в разговорите, които имахме в рамките на Европейския съюз, никой. . . всички започват, дори когато ни критикуват, започват с това, че много неща през последните месеци бяха направени, но че те не са достатъчни и че трябва още. Тоест фактът, че посоката е позитивна в момента, това е абсолютно без съмнение за всички европейски институции според мен.

Водещ: Позитивна оценка, обаче позитивна насока. . . Ще ви прочета един цитат: "Определени хора на определени постове в България, които са пряко ангажирани ръководители на усвояването на парите по фондовете, този път трябва да си получат заслуженото и да си понесат отговорността. Има национални ръководители, има хора, които в съответните две министерства са се занимавали - на финансите и регионалното развитие и благоустройство - са се занимавали пряко с тези въпроси. Ако те не са си свършили работата, изходът е само един." Как ви се вижда, логично ли е?

А. Кутев: На мен ми се вижда напълно логично. Друг е въпросът, че се ще върна там, откъдето преди малко. . .

Водещ: Цитирам Илияна Йотова в нашето предаване, това. . .

А. Кутев: . . . да, откъдето преди малко започнах, че аз не мога, за разлика от колежката, не мога да си позволя да дам подобна оценка просто защото това не е моя работа. Вижте, аз нямам. . .

Водещ: Добре, ама. . .

А. Кутев: Нямам тази информация, която тя, ето, тя говори - има едни хора, които трябва да. . . Кои са тези хора? Значи, ако, ако трябва да влезем. . .

Водещ: Е, става ясно.

А. Кутев: Ако трябва да влезем във. . .

Водещ: Национални ръководители.

А. Кутев: Ясно. Ако трябва да влезем в конкретиката, значи, това е приоритет на министър-председателя, той ще прецени кои са хората, които трябва да се освободят. Винаги обаче досега, през всичките кризи, в които сме изпадали през последната година и половина, те бяха, ей богу, много, винаги БСП в крайна сметка е правила тези ходове, които е трябвало. Може да сме обвинявани за това, че еди-кой си министър не си е подал оставката два месеца по-рано, но никога не е стигало дотам някой да каже - абе, не сте взели мерки. Напротив, във всеки един от тези скандали имаше реални резултати и те бяха свързани именно с освобождаване на постове, с кадрови промени, тоест с най-сериозното, което може да се направи в този случай, тоест освен структурните промени се правят. . .

Водещ: Структурни промени трябват ли?

А. Кутев: . . . кадрови.

Водещ: Структурни промени.

А. Кутев: Не мога аз да говоря за това. Вижте, аз не случайно казах още в самото начало на разговора това, че аз в края на краищата съм човек, който заема някаква ръководна, и то даже заемаше допреди седмица, ръководна позиция в БСП. Аз не съм в правителството и не е моя работа да давам оценки какви структурни промени трябва да се случат в правителството. За мен това, което трябва да се направи, е, че трябва да се оптимизира система, която очевидно години наред е работила лошо. Мисля обаче, че достатъчно много неща бяха направени. Смятам, че г-жа Плугчиева беше един изключителен шанс за България, в смисъл, не че. . . аз нея лично дори не я познавам. Въпросът е обаче, че това. . . тя се опита и до голяма степен според мен успя да въведе друг дух в администрацията. Ако това продължи още няколко месеца и в рамките на година-две, аз съм убеден, че резултатите в усвояването на фондовете ще бъдат забележими независимо кой го прави.

Водещ: Още година-две.

А. Кутев: Ами, вижте, това е административна система. Аз не мога да си представя, че една административна система може да бъде реформирана, още повече в тези агенции, аз не знам какъв е броят на хората, които работят, но сигурно са десетки хиляди или поне десетина хиляди. Тоест не може да стане това нещо бързо, но факт е, че има резултати, защото това е свързано с капацитет все пак, това е свързано със заплащане, системи на заплащане. За да повишиш заплащането на тези хора, ти не можеш да го направиш в рамките на текущия бюджет, трябва все пак някакъв логичен период от време. Такава административна система се променя бавно, това не става за секунди, трябва да се прави разумно и интелигентно. Така че аз смятам, че до. . . така, в един обозрим период от време обаче посоката е правилна и ще се въведе ред, пак казвам, независимо от това кое правителство ще бъде на власт. Който и да бъде министър-председателят и вицепремиерът, това е необходимо за всички.

Водещ: Миналата седмица в нашето студио беше икономическият министър Петър Димитров и той каза, че в условията на криза, вместо да се караме, политическите партии да се карат помежду си, трябва да сме по двама на кон, каквото и да значи това. Предполагам, че е имал предвид ген. Радецки и боевете при Шипка. Образна метафора. Как ви се вижда в тази връзка идеята за подписване на предизборен договор от партиите за пакет от мерки за борба с кризата - преди и след изборите?

А. Кутев: Ами, аз не съм убеден, че партиите в. . . Това беше някаква идея на Бойко Борисов. . .

Водещ: Да.

А. Кутев: . . . ако се не лъжа от един. . .

Водещ: Да, това е. . .

А. Кутев: . . . два дена. Значи, аз не съм убеден, че партиите в България в момента са в състояние да подпишат подобен документ. Не за друго, а защото в края на краищата, така, политическата. . . как да го кажа, някак си нямаме еднакво отношение към практичните неща в политиката. През цялото време ние се занимаваме с едни политически лозунги, за съжаление подозирам, че това ще се окаже поредният политически лозунг, а когато седнем да говорим за конкретните неща и за конкретните мерки, ще се окаже, в което съм дълбоко убеден, че всъщност опозицията кой знае какви мерки не може да предложи. И че мерките, които ще се предлагат оттук нататък от опозицията ще бъдат крайни и неприемливи, което твърде често се случва. Тоест ние най-вероятно този разговор, подхванат от Бойко Борисов, след един месец, ако някой му се върже и тръгне да се прави, след един месец ще свърши в едно политическо боричкане за това кое изречение да стои там и разни лидери от опозицията ще излизат извън залата и ще казват - ние сме абсолютно несъгласни, защото искаме резки действия в посока на. . . За съжаление българският политически модел е такъв. Това, за което си говорихме, не може ти да ходиш и през цялото да топиш собствената си държава пред всички европейски институции и да твърдиш после, че търсиш някакво единно действие вътре в рамките на държавата. Нека да започнем единното действие в рамките на това, да си изясним, че Европейският съюз е една сила, която има своите механизми на взаимодействие. Освен чисто политическия механизъм те имат и публични механизми на взаимодействие. Нека да започнем да работим за България всички заедно, а това, което предлага, мисля, че е възможно да се започне такъв процес, не смятам, че е възможно да завърши поради самият характер на опозицията в България.

Водещ: Подозрителен сте към тази идея, по-скоро към авторството на идеята. Трябва да приключваме. Да завършим с нещо, което в началото на предаването имахме. Вие сте наясно с това какво става в София. Предполагам следите и това, което назрява в градския транспорт. Има ли политика в, така, една очертаваща се стачка, където се оказа, че един от двигателите на протеста е общинска съветничка от ГЕРБ?

А. Кутев: Ами, не може да има политика там, защото вие знаете много добре, че в градския транспорт стачка вече имаше, т.е. тя не е първата. Това, което се случва в градския транспорт, разбира се, е драматично и то не е от вчера. В смисъл идеята добрите линии да се дават на частните дружества, като най-слабите и най-ниско платените се оставят на общинското, колкото да може да се издържа, и по този начин да се натискат и цените, и приходите надолу, това се случва вече от години.

Водещ: Искат сто процента увеличение на заплатите.

А. Кутев: Ами, сега, те дали могат да постигнат стопроцентово, не знам, защото това е въпрос на сметки. Това обаче, което съм сигурен е, че към градския транспорт на София, към общинската му част особено, трябва съвсем различно отношение. Общинската фирма през цялото време е натискана в ъгъла с една-единствена цел - да може парите да текат не към нея, а към частните дружества. Това изобщо не е от вчера и е нещо, което продължава вече с години.

Водещ: Добре. Благодаря ви. Антон Кутев беше наш гост в студиото.