137 години от обявяването на София за столица на България

Преди 137 години София е обявена за столица на България. Предложението прави съоснователят на БАН проф. Марин Дринов, а на 3 април 1879 г. решението е взето от Учредителното събрание в Търново, първото Народно събрание на страната ни след Освобождението. Мотивът - географското разположение и потенциалът за икономически растеж.

Годишнината от обявяването на София за столица беше отбелязана с много прояви. Денят, освен празничен, беше и много слънчев, което изкара столичани и техните семейства в парковете и градинките.

Когато София става столица на България, в града са живеели по-малко от 12 хиляди души, имало е 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3 хиляди къщи. Година и половина по-късно населението вече е 20 хиляди.

Ерина Кръстева, историк: "Една от основните причини и презумпции да бъде избрана за столица. Идеята на проф. Марин Дринов, е че всъщност това е градът - географски център на някогашните български земи, на средновековните български земи. Отделно София е географският център на Балканите."

Първите управници имат за цел да превърнат София от малко селище в модерен европейски град.

Ерина Кръстева, историк: "Започва ново строителство, започва строителството на редица сгради - обществени и политически. Но всичко става на фона на някогашните софиянци, които може да видите в градската градина в европейски вид, облечени с костюми и пищни рокли, с големи шапки и чадърчета, но може да видите абсолютно типични софийски носии."

В града бързо изникват модерни кафенета, в които се сервира със сребърни прибори, появяват се и първите европейски витрини на магазините. В първите десетилетия след Освобождението са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния облик на столицата - Народното събрание, Народният театър "Иван Вазов", Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет "Св. Климент Охридски", Народната библиотека, храм-паметникът "Св. Александър Невски". Най-красивите и впечатляващи сгради са обявени за паметници на културата.

Любопитен факт е, че бившата Централна баня и сегашен Музей за история на София се е считала за основна точка на града, откъдето са тръгвали петте лъча към всички пътища в страната.

Д-р Надежда Кирова-Йовчева, директор на Музея за история на София: "София е една от първите електрифицирани столици в Европа. През 1900 година се случва това. Въпреки че и преди това също има електрически лампи, но за градско осветление може да говорим от 1900 година насам."

Подемът на града продължава с появата на първия автомобил и първия трамвай. И още един интересен факт - тогава "Орлов мост" и "Лъвов мост" били двете главни врати на града, а днес те се намират в централната градска част.

Проверихме дали си спомнят как са изглеждали няколко места в града преди 137 години.

Само един човек разпозна от кое място е показаният му фотос. Всички бяха единодушни, че навремето столицата е имала интересен облик и изразиха надежда, че в бъдеще ще се заложи и на по-модерна архитектура.

Хората, с които разговаряхме, бяха категорични, че от нас зависи градът ни да бъде чист и приветлив за живеене. За да може след 100 години, когато нашите внуци и правнуци разглеждат стари картички на метрото, естакадите на две нива, Централната жп гара и НДК, да кажат колко красива е била тогава София.

През целия ден входът за Музея за история на София беше свободен за малки и големи. Посетителите научиха любопитни подробности за избора на София за столица. Всеки, който е отговорил на въпросите от анкетата "София – столица", участва в специална томбола с награди. Имената на щастливците ще бъдат поместени в страницата на музея в сряда.

За да познаваме по-добре историята на града ни и да се гордеем с нея, образователни беседи се провеждат в Музея за история на София всяка неделя от 14 ч., както и в базиликата "Света София", отново в неделя, но от 11 ч. Те са безплатни.