139 години от обявяването на София за столица - какво стои зад герба ѝ?

София и избран за столица на България, защото има стратегическо положение и добро икономическо състояние, заяви Ерина Кръстева от Регионален исторически музей - София. Търсели са се добри транспортни връзки и това столицата да е в центъра на тогавашните български земи. София също така е разполагала и със сгради, които са били нужни за българската държавност.

• градската богиня, чийто образ е взаимстван от антични монети
• храмът „Св. София“ - църквата, която все още е символ на града
• планината Витоша
• изображение на Аполон Медикус, което символизира лечебните извори в града. В центъра има изображение на лъв, взето от монета, намерена във Велико Търново, като така се демонстрира приемствеността между старата и новата столица на България. Гербът е увенчан със зидова корона, каквато имат само градските гербове. През 1911 г. е добавен девизът „Расте, но не старее“, а през 1928 г. са добавени и лавровите клони, които завършват окончателния вид на герба.

Днес са предвидени множество културни събития по случай 139-годишнината от обявяването на София като столица на България.

От 11.00 до 13.00 часа, в Американския център на Столична библиотека ще има представяне на проекта „Дзяло“ – научно пространство сайт с е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х-ХХI век, съфинансиран от сесиите на Столична програма „Култура“ за 2017 и 2018 г.

В 12.00 часа, под стъкления купол на Ларгото - концерт на Софийския духов оркестър с диригент Васил Делиев. Събитието е организирано съвместно с Общински културен институт Дом на културата „Искър“.

От 17.00 часа в Градина „Кристал“ - Официално откриване на изложбата „Градски истории”.

От 18.00 часа, под стъкления купол на Ларгото - Концерт на акапелна група Spectrum.

На годишнината е посветен и днешният брой на културния блок „Денят започва с култура“ по БНТ1.