Министър Желев: Девет са стратегическите цели в здравеопазването

Новата здравна стратегия за периода 2008 - 2011 година очертава определен тип политика в сферата на здравеопазването. Нейните цели са промоция и превенция на здравето, повишавене на неговото качество, преструктуриране на здравната система, постигане на финансова стабилност, въвеждане на електронно здравеопазване и стандартите на ЕС и други. Това заяви в "Денят започва" на БНТ министърът на здразеопазването на д-р Евгений Желев

Критиките на опозицията, че в приетата стратегия липсват цифри, не отговарят на истината, заяви министърът. В документа е посочено как ще бъдат разходвани 15 млрд. лева за пет години, приблизително по 3 млрд. на година. Посочено е, че Глобалният фонд на ООН за борба със СПИН, тубуркулоза и малария дава на България 60 млн. лева. Предстои до края на 2008-ма година МРРБ да отвори оперативна програма, по която Министерство на здравеопазването да бъде бенефициент и да получи още 210 млн. лева.

Вече имаме готови проекти, което гарантира, че отпуснатите средства ще бъдат напълно усвоени, подчерта министър Желев. Министерството се нуждае от 147 млн. лева за проекти в държавните болници, 60 млн. за общинските и още 30 млн. за болниците в пограничните райони.

Цел на новосъздадения медицински инспекторат е да следи за случващото се в здравните заведения - и държавни, и частни. Чрез внезапните проверки на този контролен орган ще се гарантира качеството на здравните услуги, увери д-р Желев.

Здравното министерство и Министерството на държавната администрация са стартирали пилотен проект за изработването на електронни здравни досиета на 40 хиляди държавни служители, съобщи здравният министър. Идеята е на тази база впоследствие да се разработи системата на българското електронно здравеопазване и да се въведат за всички елекронните здравни карти и електронните пациентски досиета.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водещ Виктор Николаев: Здравният министър Евгений Желев. Добро утро, добре дошли.

Евгений Желев: Добро утро.

Водещ: Наскоро ни гостувахте, но тогава не беше приета националнатаздравна стратегия за периода 2008-2013. Решихме отново да ви поканим, защото зрителят, като чуе стратегия, проектодокумент, му звучи по-общо. Ще се опитаме сега, в следващите минути, да конкретизираме какво конкретно ще има в тази стратегия, така че да го усетим, сблъсквайки се със здравната система. Говорите в този документ за девет стратегически цели, можем ли да конкретизираме какво ще промени тази стратегия и какво включва в общи линии?

Е. Желев: Така е, прав сте абсолютно, като се говори за стратегия, звучи много общо. В крайна сметка това е един документ, който начертава определен тип политики, и там има записани и разписани няколко такива основни цели, най-общо казано това са. .. превенция, всъщност профилактика, качество, преструктуриране, финансова стабилност, електронно здравеопазване, включването ни в Европейския съюз с всички онези стандарти, които и там действат. Това са основните стратегически цели, разбити на подцели, които дават една перспектива за развитие на сектора в следващите пет години. Разбира се, имаше доста критики към документа.

Водещ: Казват, че липсват цифрички с пари срещу всяка една цел и намерение.

Е. Желев: Нямаше и как да няма такава критика, опозицията е затова - да критикува, иначе според мен демокрацията щеше да бъде в опасност, но такова нещо не се случи. Тя добре се представи в парламента. В крайна сметка някой си представяше, че в този документ стратегия ще бъде разписан целият път на пациента - от коя врата влиза пациентът, от коя врата излиза докторът. . . няма как да стане. Това е стратегия. На базата на тази стратегия, начертани политики се водят и тактическите процеси по-нататък. Да, един от основните, така, аргументи на опозицията беше, че няма финансов разчет. Напротив, има финансов разчет и това са 15 милиарда за 5 години.

Водещ: Това е общата сума.

Е. Желев: Разбира се. Общо за здравеопазването годишно се отделят някъде около 3 милиарда лева, за пет години това са 15 милиарда. Това е целият ресурс в здравеопазването, който ще бъде насочен за изпълняване на тези основни стратегически цели. Освен това имаме още 210 милиона по оперативната програма към регионалното развитие, която все още не е отворена, но така или иначе тя предстои да бъде отворена, да бъдем поканени да участваме, имаме 60 милиона лева сигурни от глобалния фонд към обединените нации за борба със СПИН, туберкулоза и малария, тези . . .

Водещ: Тоест тези три заболявания, за тях има 60 милиона?

Е. Желев: Да, това, което е, забележете, това за шест месеца. . .

Водещ: Болните от СПИН нарастват, чухме наскоро.

Е. Желев: Те нарастват, защото започнахме и повече да ги откриваме благодарение на добрата работа на България в тази сфера, затова и получихме тези 60 милиона допълнително. Това, което не се е случвало в тази част на Европа, и държа да го спомена, защото, когато отнякъде ни спират някакви средства и ни контролират, и има неблагополучие, в сектора здравеопазване получаваме грантови бонуси, за добре свършена работа естествено.

Водещ: Обаче чета днес във вестник "Сега", че Брюксел разширява проверките в България, три горещи области - в социални дейности, съдебна система, но и здравеопазване ще се следи под лупа, и тогава ще се реши да загубим ли още 342 милиона евро. Има ли такива проекти вече, задействани в областта здравеопазване, или . . .

Е. Желев: Не още, става въпрос за една оперативна програма, която тепърва предстои да бъде отворена и да бъдем поканени да участваме. Действително до края на годината аз дълбоко съм надявам, че Министерството на регионалното развитие ще ни покани нас като бенефициент. . .

Водещ: Пак ли ще минават тези проекти през това министерство?

Е. Желев: Ние ще бъдем бенефициенти, ние ще ги управляваме, те ще контролират. Такъв е редът.

Водещ: Не може ли това министерство, въпросното и злополучно по отношение на европарите, да не контролира поне парите за здравеопазване? Няма ли начин?

Е. Желев: Такива са оперативните програми. Вие знаете, че нямаше главапредприсъединителна здравеопазване, и нямаше как да има, затоваи всички такива инструменти са концентрирани в няколко министерства. Нашето е само бенефициент, но ние сме готови да участваме, имаме готови проекти, работим.

Водещ: Дано да не ги загубим. . .

Е. Желев: Дълбоко се надявам да ни поканят по-бързо, защото нямаме много време, а това са, пак казвам, 147 милиона за държавните болници и болниците със сто процента държавно участие, 60 милиона за общинските болници и още 30 милиона за пограничните. Това са доста пари.

Водещ: Вашата надежда да ви поканят можем да трансформираме и като призив, така ли?

Е. Желев: Да, да поусилят работата, имаме предварителни споразумения.

Водещ: Кажете, четох във вчерашния брой на вестник "Труд", мисля, това дали е част от стратегията, дори и да не е важно, ще има така наречени медицински ченгета. Така колегите са сравнили според поправка в Закона за здравето бъдещия медицински инспекторат. Разбирам, че тези хора ще следят във всяка болница дали се спазват правата на пациентите, дали се спазват здравните стандарти. Как, под прикритие ли ще работят тези проверяващи или?

Е. Желев: "Труд" доста образно се е изразил, така, като сензация, може би за да привлече внимание, правилно. В Закона за здравето ние направихме специален раздел, действително, и се опитваме да. . . и ще направим медицински инспекторат, доста по-различен от този, който имаме в момента, като целта на тази структура ще бъде действително да може да проверява всичко, което се случва в една болница - от разходването на публичния ресурс до удовлетвореността на гражданите, пациентите.

Водещ: Ще може ли пациентът да се обажда на някакъв телефон. . .

Е. Желев: Ще може, ще може и чрез и през сигнали от пациенти да се правят тези проверки, това, което в момента не може и няма как да се случи в търговските дружества.

Водещ: Изненадващо и без да изтича информация е важно да става това.

Е. Желев: Надявам се, че така ще се получи. Целта е, пак казвам, контрол върху дейността на здравните заведения, без значение дали са държавни или частни, за да следим, пак казвам, разходването на публичния ресурс и да се възстановява и следи за качеството на услугата най-вече.

Водещ: Пише, че ще могат и да затварят болници, да не останем без болници?

Е. Желев: Няма такава опасност. Има съответни глави и разпоредби в измененията на закона, които казват с какви суми и как ще бъдат глобявани болниците, и при какви условия ще бъдат действително санкционирани по-тежко.

Водещ: Гледах вчера по една от телевизиите един репортаж, мисля че от Испания. Впечатли ме как лекар благодарение на електронна система може дори да зареди рентгенова снимка на пациент от една точка на Испания, а пък тя да е вкарана в друга точка на държавата. Говорите за електронни здравни карти и електронно-пациентски досиета, за такова нещо може ли да се мечтае изобщо, възможно ли е да се сбъдне и затова ли говорим - за възможност лекар от София да види пълна медицинска документация и досие на болен от Бургас?

Е. Желев: Да, това е един проект, съвместен, между нашето министерство и Министерство на държавната администрация, пилотен. Става въпрос за 40 хиляди държавни служители, на които са изготвени здравни досиета и именно това се случва там, в тези досиета. . .

Водещ: За държавните служители говорим.

Е. Желев: За държавните служители, като пилотен проект той ще бъде внедрен, на базата на него евентуално ще бъдат разработени и следващите - за всички граждани.

Водещ: Кога може да заработи това?

Е. Желев: Това, този проект ще заработи до един месец. Иначе за всички в България това е един доста сложен проект и система. Аз знам, че касата е готова да направи същите досиета, трябва да се прецени кое е по-удачното. Мисля, че до две години това може да се случи. Но това, което казахте за рентгените е така, и ние в момента в България имаме изградени локални дигитализирани системи, в които можеш да. . .

Водещ: Това може ли да стане, за което питам?

Е. Желев: Да, може да се случи.

Водещ: Снимка от Видин да се разчете от лекар в Благоевград.

Е. Желев: И това ни е целта. Знаете, че от излишъка бяха заделени 10 милиона лева специално за рентгенова апаратура, конвенционална. Нашата цел е действително да подновим и самата апаратура в 15 болници, водещи в България, и да ги свържем в такава мрежа, за да могат да правят консултации колегите от всяка точка на България с известни специалисти.

Водещ: А какво става с онези 400 милиона лева, блокирани в резерв, които казахте, че би трябвало да не стоят в резерва, както искат и пациентите, а да се използват директно за здравеопазване, без да стоят блокирани?

Е. Желев: Това беше една от темите на преговорите на коалицията в петък.

Водещ: Какво се реши?

Е. Желев: Реши се да остане вноската 8 процента, за сметка на държавата 2 процента. Действително голямата част от тези пари ще останат на този етап в големия резерв на касата, но по-добре е така. . .

Водещ: Вие сте против това, но не ви послушаха.

Е. Желев: Има два варианта. . . да, да бяхме намалили или вноската да е 6 процента и изобщо да ги няма тези пари, другият вариант е 8 процента и тези пари в дълбокия резерв, които могат да се отблокират с решение на Народното събрание, все пак е нещо. Но така или иначе се намираме между двете четения на закона за бюджета и. . . ще поживеем, ще видим какво ще се случи.

Водещ: Пак настоявате. . .

Е. Желев: Определено смятам, че можем около 150 милиона лева да вкараме живи пари в касата най-вече, най-вече в касата.

Водещ: Един конкретен въпрос. Като ми гостувахте последния път казахте, че няма проблем с лекарства за онкоболните и три дни по-късно прочетох, чух, че лекарство, "Херцептин" мисля че се казваше, което е много важно за навременното лечение на рак на гърдата, го няма.

Е. Желев: Има.

Водещ: Има ли го?

Е. Желев: Има, няма проблем, ставаше въпрос за. . .

Водещ: Хората казваха, че не могат да стигнат до него.

Е. Желев: Не. Това са, така, малко преиграни ситуации. Става въпрос за следващия контингент от пациенти, те са 26, пациентки всъщност, които ще бъдат включени за ползата на това лекарство. Трябва да знаете, че нуждите са огромни, ресурсът е ограничен и трябваше да направим вътрешни разчети, за да можем да покрием нуждите. Но проблем няма.

Водещ:Казвате, че го има, гарантирате.

Е. Желев: Да, определено.

Водещ: Добре, това е много важно. Да завършим с една прогноза на база на усилията, които министерството прави, парите, които има или няма достатъчно или не, и тази стратегия. Четох едно проучване, според което годишно около 7 хиляди души умирали заради лошо здравно обслужване. Толкова ли са наистина?

Е. Желев: Това са едни измислени писания преди четири-пет месеца. . .

Водещ: Колко са?

Е. Желев: . . . по едни показатели, които не са одобрени никъде и ги няма в нито една статистика на Световната здравна организация, няма как да кажеш колко и какви ще са неблагополучията от еди-какво си. Значи, все едно да прогнозираме колко катастрофи можем да предотвратим. Можем ли да го направим това нещо? Е, няма как да стане.

Водещ: Някои се опитват да прогнозират. . .

Е. Желев: Важното е. . . Някои се опитват и пишат, така, сензационни неща, с които да привлекат, да повишат тиража на един или друг вестник. Според мен важно е да правим нещата така, че когато се наложи най-вече в спешността, да се оказва адекватната, достатъчна и навременна помощ.

Водещ: Казвате спешността, веднага ви прекъсвам, защото си спомням една идея, мисля че още Гайдарски я имаше, не съм убеден дали я наследихте, за осем минути линейка, става дума за София като голям град, да стига до всяка точка. Така да се разхвърлят тези линейки, че да не тръгват от едно място, а от различни точки. Това нещо докъде стигна. . .

Е. Желев: Това нещо е на дневен ред, то мисля, че съвсем скоро ще бъдереален факт. Имаше проблем с предоставянето на сграден фонд, който да обслужва спешната помощ на четири различни места в София действително така, че да може да достигат колите и екипитена бърза помощ, на спешната помощ, по-бързо до различните точки на София. Това ще стане факт в началото на годината, мисля, че са изчистени. . .

Водещ: 2009-а ще стане.

Е.Желев: 2009, да.

Водещ: Ще очакваме. Много ви благодаря за този разговор.