В Цар Калоян готови да приемат бежанци

Преживялата преди 6 години голямо наводнение община Цар Калоян предлага да приеме бежанци от Сирия в сградата на затворената детска ясла. По преценка на местните общинари градчето би могло да даде в нея подслон на стотина чужденци. Повечето от хората в градчето подкрепят идеята на кмета Ахмед Ахмедов. След преживеният ужас от август 2007 година, когато опустошително наводнение отне живота на 8 души, в Цар Калоян знаят какво е да се страхуваш за живота си и да останеш без дом. Затова общината винаги е готова да подаде ръка на всички, изпаднали в затруднение. "Мястото е сградата на една бивша детска ясла, която в момента не функционира, но има идеални условия за посрещане нуждите на въпросните бежанци, ако разбира се има интерес от тяхна страна", разказа Найден Късов, заместник-кмет. Макар че фасадата на сградата не е в перфектно състояние, вътре в нея е правен основен ремонт и тя предлага всички необходими удобства, смятат общинарите. Мебели няма, но при необходимост и ако държавата подаде ръка, този проблем също лесно може да бъде решен. Ако бежанците пристигнат, общината също ще се надява за тяхната издръжка на подкрепата на държавата. "В зависимост от условията 50-100 човека, мисля, че могат да бъдат приети, но пак повтарям - това не може да бъде за сметка на общинския бюджет, който не е много изобилен", поясни Найден Късов. В градчето са реалисти и не си правят илюзии, че страната ни е кой знае колко атрактивна дестинация за бежанците. Повечето от хората тук подкрепят идеята Цар Калоян да подслони бежанци от Сирия. Макар че преживяното нещастие ги е направило по-чувствителни към чуждата болка, някои са на противоположното мнение. Щетите от наводнението, заляло градчето през август 2007 година, вече са почти възстановени. Психическите травми от бедствието, което отне живота на 8 души, обаче все още не са зараснали. „Трудно е, понякога като е много силен дъждът, има паника, реката се пълни", споделя жител на Цар Калоян, а негова съседка добавя: „При всеки по-силен дъжд спомените пак се връщат".

Автор: Любомир Петков