Незабравими возила

20 години след падането на тоталитаризма в Източна Европа някои марки на превозни средства от тази епоха продължават да предизвикват носталгия и любопитство. Начело, разбира се, е Негово величество Трабанта. Вицове за него се разказват и до днес. Но той не е единственото возило, което събужда спомени за онези времена, когато шушлековите якета, шоколадовите яйца, триъгълните шоколади и стереокасетофоните бяха мярка за най-висок стандарт.

Лесно е да заобичаш една “Жигула”, след като си чакал над 10 години, за да си я купиш. Раздялата е още по-трудна. А спомените остават. Заедно с онази тръпка, която връща времената на “Заставите”, “Дачиите”, “Москвичите” и “Вартбурзите”. Возила, за които липсваха резервни части. И които опъваха нервите на собствениците. Но създаваха всички условия за развитие на движението “Направи си сам”. Някои от тях бавно изгубиха пазарната битка за оцеляване. Като достолепната “Волга”, например. Моделът “Юго” на сръбската “Застава” претърпя няколко метаморфози, но продължава да се движи, въпреки че някогашната Югославия вече отдавна не съществува. В днешна Сърбия отново беше пуснат в действие истински паметник на колела – влака на Тито. “Дачия” традиционно затвърди френските си контакти и живее нов живот. На такъв ще се радва и незабравимият “Трабант”. Двутактовият символ на промените. Колата, с която източногерманците поеха към Западен Берлин след падането на стената. И чиито почитатели й останаха верни дълги години след обединението. И след спирането й от производство. Случайно или не, 20 години след началото на промените, “Траби” се завръща. По-модерен и екологичен отвсякога. Със слънчева батерия, вградена в покрива, климатик и електрически двигател, захранван от литиево-йонен акумулатор. Една кола от бъдещето, която силно напомня за миналото. Какъв ли виц може да се измисли за този “Трабант”...