Михаил Миков за дневния ред на опозицията

Не може с този бодрячески тон да говориш за предишните, когато бюджетът, който ти си приел за тази година, е в такова неизпълнение в приходната част - 1,4 млн. лв. Не може да си профукал 2 млрд. лв. от резерва на предишните и да имаш самочувствието да плюеш. Това се случва всеки ден. Това каза в предаването "Панорама" зам.-председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков.

„Лентите, който всеки ден премиерът реже, са част от тези договори, за които те говорят. Колко обекта са открити от премиера, които са започнати, изпълнени в този мандат? Мисля, че нито един - всичко е започнато преди него. Всичко е финансирано преди него. Разбира се, има такива, които ще финансират те и такова, които ще оставят за след тях да се финансират. Иначе нямаше да има нищо в България", каза Миков.

На въпрос има ли неразплатени останали от предходния кабинет договори, депутат потвърди и допълни, че и старото правителство е заварило такива.
„Но няма друго правителство, което да е оставило по-голям фискален резерв, друго правителство, което да е оставило по-малък външен дълг за тези 20 години", каза Миков по повод на кабинета „Станишев".

"Ако ние наистина бяхме такава опозиция, която иска да пречи, щяхме да критикуваме действията на правителството по автомагистрала „Тракия", защото има какво. Но ние считаме, че това e проект с национално значение и затова не пречим, но вие трябва да отчитате, че не сте заварили гола поляна", изтъкна Миков.

Следва пълен текст на разговора.

Водещ Бойко Василев: Михаил Миков, заместник-председател на парламентарната група на левицата. Добър вечер.

Михаил Миков: Добър вечер.

Водещ: Господин Миков, колкото и да не искате да се говори за скелети в гардероба, какво да правим, като непрекъснато изскачат?

М. Миков: Знаете ли, като гледах господин Дянков и си мислех каква е разликата, когато Кшищоф Зануси говори за Русия, за отношенията Полша - Русия, и разликата между Дянков, когато говори за предшествениците си?

Водещ: Каква е?

М. Миков:Мисля, че и зрителите са си направили извода. В равнищата. .

.

Водещ:Господин Зануси говореше за признаване на вина. Вие ще признаете ли вашата вина?

М. Миков:Той говореше, той говореше, не. . .

Водещ: Че Русия е признала вина.

М. Миков: Господин Зануси говореше за друго - че Полша и Русия, които са враждували векове, имат общ път. Господин Дянков, увлечен в чувството си на министър от 9 месеца, смята, че може всичко, което той не прави. . . Защото не може с тоя бодрячески тон да говориш за предишните, когато бюджетът, който ти си приел за тази година, е в такова неизпълнение в приходната част - милиард и 400.

Водещ: Вие признавате ли. . .

М. Миков: И всякакви анекси. Не може да си профукал 2 милиарда от резерва на предишните и да имаш самочувствието да плюеш. Но това
се случва всеки ден.

Водещ: Вие признавате ли за скелетите в гардероба или не?

М. Миков: За кои скелети, за построеното?

Водещ: Не, за договорите, които. . .

М. Миков:За лентите, които премиерът почти всяка седмица реже. Те са част от тези договори, за които те говорят.

Водещ: За неразплатените договори.

М. Миков: Колко, колко обекта са открити от премиера, които са започнати и изпълнени в тоя мандат? Мисля, че нито един. Всичко е започнато преди него. Всичко е финансирано преди него. Разбира се, има такива, които ще финансират те, и такива, които ще оставят за след тях да се финансират. Иначе нямаше да има нищо в България, построено за една година.

Водещ: Вие. . . Пак повтарям - има ли неразплатени договори, останали от вас, или няма?

М. Миков: Е, разбира се, че има. Както ние сме заварили неразплатени договори. Но няма друго правителство, което да е оставило по-голям фискален резерв, друго правителство, което да е оставило по-малък външен дълг за тия 20 години. Господин Дянков нека пита тия колеги, с които говори, и те ще му кажат, че могат само да мечтаят външният им дълг, съотнесен към брутен вътрешен продукт, да е под 15 процента.

Водещ: Те могат ли да мечтаят за 2 милиарда, които са необезпечени и стоят така?

М. Миков: Два милиарда на фона на 8-те милиарда оставен резерв, два милиарда, които са започнати преди 7, 8, 10 години. Голяма част от тия средства, тези средства са в отбраната. Това са проекти, които са свързани с превъоръжаването на армията. Това е големият процент от тия пари. Голяма част от тия средства са заложени в дългосрочен 10-годишен план. Аз не виждам как може да се прави конвергентна програма и да се мисли за хоризонт до 1 година. Ами, магистрала "Тракия", ако погледнем честно, финансирана с европейски средства, обяви се процедурата от господин Плевнелиев и добре, че се обяви да става бързо, преди да са пуснати апликационните форми в Брюксел. Трябваше ли той да чака апликационните форми? Трябваше ли да се изчака съгласието на Брюксел, за да се финансира? Може утре да стане нещо и да не се осигури финансирането с европейски средства. Но България трябва да има магистрала. Е, ние трябва ли да казваме, че господин Плевнелиев е пуснал процедурата, без да са осигурени 100 процента средства?

Водещ: Е, сега този пример. . . сега например трябва ли да казваме например, че вие сте виновен за това, че паспортите сега се бавят?

М. Миков: Е, а кажете го. Аз 10 пъти казвам да се извади договорът, да
се види има ли анекси към този договор и го казвам от тая трибуна. Нека още веднъж да се видят какви условия са договорени и кой крив, кой прав. Защото ми омръзна подмятания оттук-оттам,и то не от политици, от журналисти, тръгват във вестниците. Нека се извади договорът, той не е секретен, и да видят българските граждани какво е договорено. Защото аз смятам, че с тоя договор абсолютно са защитени интересите на държавата. А кой как е изпълнил договора - МВР, "Сименс", и прочие, има неустойки, има клаузи и да се прилагат, за да не патят българските граждани по опашките.

Водещ: Реплика от господин Плевнелиев.

Росен Плевнелиев: Първо, по отношение на магистрала "Тракия". Именно за да не бъде финансово необезпечена в най-тежкия случай, когато Брюксел откаже, ако евентуално забави или откаже финансирането, ние взехме решение на Министерския съвет. По този начин миналата седмица ние го обезпечихме тотално, за да сме честни и коректни. Второ, това, което е изключително важно за господин Миков като информация. Тези 2 милиарда, от тези 2 милиарда при мен има около 700 милиона, в моето министерство. Казвам ви го като експерт, като човек, който държи на коректността на цифрите. Примерно през 2009 година ударно са подписвани договори само в едно от направленията инвестиционни дейности за 133 милиона, от които 88 са абсолютно необезпечени лева. Това вече е в криза. Тоест ударно подписваме договори, когато кризата бушува. Това е нещото, което нас ни притеснява. И само още едно нещо. Тези 2 милиарда, които според господин Миков са профукани, всъщност искам да ви кажа, господин Миков, че в моето министерство . . .

М. Миков: Не, те не са профукани, те са похарчени.

Р. Плевнелиев: Да. Значи, преди да разплатим задълженията към строителните компании, договор по договор оптимизирахме всичко, намалили сме цени, извадихме бонзаи за по 100 хиляди лева. . . каквото се сетите, пластики за по 360 хиляди лева. Извадихме какво ли не, защото дълбоко вярваме, че всъщност именно във време на криза и понеже парите са толкова ограничени, изключително важно е с тях да постигнем максимална добавена стойност, което означава оптимизация. Преди да платим, оптимизирахме, иначе щеше да разплатим 3-4 милиарда, а не два, от които. . .

М. Миков:Какво ни пречеше, г-н Плевнелиев, да разплатим тези договори
и да ви оставим не осем милиарда резерв, а да ви оставим 6.3?

Водещ: Е, това оставаше само.

М. Миков: Какво ни пречеше? Не, какво ни пречеше, това щеше да бъде напълно законно и тогава те нямаше да говорят, че има неразплатени договори. Но не знам щяха ли да поставят въпрос. Въпросът е какъв резерв те ще оставят на следовниците.

Водещ: Е, вие можеше и да фалирате държавата, това е доста хипотетично.

М. Миков: Не, ама това бяха прогнозите в началото на мандата. Но пак казвам, ние върнахме по време на този мандат два милиарда, върнахме, осем милиарда оставихме в резерва. Външният дълг, съотношението ни е под 15 процента.

Водещ: Г-н Миков, започва сесията. . .

М. Миков: И нека континюитетът. . . все пак ще дойде време и те няма да са министри, нека следващите, след тях да кажат добра дума, а да не хвърлят непременно камък. А кой каквото е правил, има съдебна система.

Водещ: Аз затова за добрата дума искам да кажа, понеже съвпада началото на сесията с деня на юриста и деня на конституцията. Сега, започват парламентарните сблъсъци, в които властта винаги ще е "за", опозицията дежурно ще е "против". Как да стане това с. . . продължаваме театъра, искаме да кажем. Понеже ето, вие говорите за съгласие, кажете, кажете поне една тема освен тези форми за "Тракия", по които ще подадете ръка на властта.

М. Миков: Вижте, нека ползваме случая да поздравим първо юристите, които имат днес професионален празник.

Водещ: Значи, честито и на вас.

М. Миков: Благодаря ви. Да си пожелаем кураж, да си пожелаем конституцията наистина да е в живота на хората, а не само в книжното тяло, за което се сещаме от празник на празник. Нека си пожелаем България в Европейския съюз да приложи конституцията и да прави истинска демокрация, а не да се сеща за конституцията само когато някой има проблеми, институционални или някакви други. Защото това чувство в нашата млада демокрация, млада не само заради тези 20 години, заради 120-те години на третата българска държава. Полша е стара демокрация, Полша е първата конституция. Полското мислене, чувството за свобода са много повече и са дали на света и на Европа, и ние трябва да сме реалисти. В същото време, ако ние искаме да връщаме практики, които подменят свободата, които подменят демокрацията, които подменят отношенията между институциите, това ХХт век, временно може да го преживее, гражданите временно могат да го преживеят, но като цяло всеки, който е тръгвал така, е приключвал с крах.

Водещ: Добре, вашата подадена ръка. . . аз пак не виждам защо да не
ни събере кризата, реформата в съдебната система? Дори американският посланик каза днес, че опозицията трябва да поеме своята отговорност, за един проблем. Защо и другите проблеми не ни съберат. . .

М. Миков: Много интересно, когато чужд посланик започне да се бърка в такива въпроси.

Водещ: А не е прав ли?

М. Миков: Аз не знам как би бил прочетен. . .

Водещ: Той не е прав?

М. Миков: Не, той е прав по принцип, но как би бил прочетен. . .

Водещ: Е, защо да не си каже?

М. Миков:. . . българският посланик да приканя американската опозиция
да подкрепи здравната реформа на Барак Обама? Какво би казала политическата публика във Вашингтон за него? Нека си отговорим и
на този въпрос. Да, ние имаме проблеми със съдебната система, ние направихме много в тази посока. Инспекторатът в съдебната система и Европейската комисия знае и го е отчитала в много доклади. Добре ще е и американският посланик да ги види. И не може с магическа пръчка да се решават проблеми. Но когато ти нарушаваш партньорския тон и го заместваш с малко менторски, не мисля, че това е добър подход.

Водещ:Партньорството е да се лъжем ли, г-н Миков? Да се усмихваме и да си говорим. . .

М. Миков: Проблемите с корупцията в съдебната система не са установени
нито от този американски посланик, нито от това управляващо мнозинство. Те не са от вчера, не са и от онзи ден. Те са от доста години и България, и съдебната й система преживява един тежък катарзис. Аз два пъти съм участвал в конституционни промени, съгласувани и с Брюксел, съгласувани експертно и с представители на Щатите, и знам, и те знаят колко много е направено в България в тази посока.

Водещ:Само с да или не, защото има. . .

М. Миков: И още нещо.

Водещ:Да.

М. Миков:За да помагаш на някого, той трябва да го поиска. Не може антикризисните мерки да се обсъждат в някакви формати, без политическа отговорност, да се коментират в медиите седмици наред, в същото време това да не се вижда като ясна визия. Ние искаме още нещо - има една антикризисна програма от есента. . .

Водещ: Аз ще ви питам.

М. Миков:. . . която сега трябваше да бъде отчетена.

Водеща:Аз ще ви попитам още. . .

М. Миков: Или тя ще се подмете под черджето и сега нови, но да ги видим, да видим за какво да помагаме.

Водещ: Аз ще ви задам още един въпрос и на двама ви за кризата, само след малко, след около 5-6 минути, може би десетина. Но само един въпрос с да или не - можем ли да се разберем за кризата, да или не, г-н Плевнелиев и той да каже, да или не, само да или не.

М. Миков: Какво за кризата?

Водещ: Може ли да се разберем да действаме заедно всички за кризата.

М. Миков: Може, зависи в каква посока. Кой ще понесе тежестта на кризата? В момента имаме дясно управление, което иска с кризата да натовари най-широкия кръг от гражданите.

Водещ: Г-н Плевнелиев, може ли - да или не.

Р. Плевнелиев: Задължително да.

Водещ: Добре.

х х х

Водещ: Последно изречение от другите. Не може да не ви е подтикнал г-н Асенов към едно философско заключение, г-н Миков.

М. Миков: Не, първо, едно историческо, че всъщност откъде тръгна кризата? Оттам, откъдето той идва.

Водещ: За което говорим.

Асен Асенов, икономист: Ние свършихме с нея, между другото.

М. Миков: Там тръгна първа, там първа ще свърши. Ние сме по в периферията на процесите. Сега сериозно.

Водещ: Едно изречение, наистина.

М. Миков: За да участва опозицията в процеса, с нея не трябва да се водят войни, с миналото не трябва да се водят войни. То трябва да се чете обективно и обективният читател е историята след време, не днешният ден и политическата обстановка. Но наистина, за да се излезе от криза, ГЕРБ трябва да свали малко вирнатия нос. Трябва да търси партньори навсякъде - и в опозицията, и в гражданското общество. Не може да разделиш обществото на враждуващи лагери и да искаш всички заедно да излязат от кризата, бутайки колата на държавата.

Водещ: Г-н Плевнелиев.

Р. Плевнелиев: Примерът с маршрутката ми хареса много, защото това е един модел, който идва от мисленето, че работим на парче. Имаме проблем - решаваме проблема на парче с някакви маршрутки. Слава
богу, че идва метрото. Това е дългосрочно устойчивият модел. Не
работа на парче, а работещи механизми и технологии, продукти, модели, които да ни дърпат напред.По отношение на кризата България трябва да преосмисли своето място и мнение. По време на криза нациите се доказват, нациите програмират своето развитие. Необходим е обществен консенсус, независимо. . . който и да е на власт, къде искаме да бъдем след десет години.

Водещ: Благодаря ви за разговора, господа. На мен ми беше страшно интересно.