Спасителите на пострадалите при влаковата катастрофа още са в шок

Хората от Калояновец, които са оказали първа помощ на пострадалите, още не могат да се съвземат от преживяното. Един от първите на мястото на трагедията е бил Андрей, който живее само на 100 метра от гарата. Андрей разказва, че в събота следобед, когато си почивал, изведнъж чул силен трясък. Скочил веднага и видял преобърнатия влак. Изтичал без да се замисля, че по релсите може да тече ток и започнал да помага на хората. Андрей Маринов: - Стари хора имаше възрастни хора-на тях помогнах първо-ги издърпах и багажите им изкарах и ги изолирах, след което чувах детски викове и плач от задната страна и се засилих към децата. Децата, които се връщали от лагер са от варненския квартал Аспарухово. Така за по-малко от месец те преживели още един сериозен стрес. Юлия Янакиева, учител: - Един от тях е видял, събрал е доста младежи от ромската махала и докато дойде време ние вече да преминем през коридора до изхода възможния от където можеше да слезем - те бяха там, чакаха ни, свалиха децата. На две от пострадалите пътнички момчета от ромската махала също  оказали помощ. - Младежите от малцинството работили на строежа, чисто боси по стъклата тичаха,през прозорците влизаха и викат - Бабо, ще те спасим. - От малцинствата едно момче ме пренесе до линейката, за което много му благодаря, аз не успях да се обърна да му благодаря, той ме остави и си тръгна. Андрей казва, че ще се радва, ако някой ден се запознае с хората на които е помогнал. Иначе той единствено се грижи за прехраната на семейството си - има 3 деца, 6 внуци и 2-ма правнука. Работи вече 36 години като заварчик. Завършва вечерно средното си образование  и догодина ще бъде абитуриент. В дома му се говори единствено на български, тъй като и двамата му сина са женени за българки. Почувствал се обиден, когато минути след трагедията чул обвинението,че ромите  отишли да крадат, а не да помагат. Андрей Маринов: - Аз не знам в такива моменти, в такава трагедия, как е възможно да им минат такива неща. Два дена стана не ми излиза от паметта това нещо. Не мога да го забравя това нещо, не съм преживявал такава трагедия.