27 години спор за името на Македония

Атина и Скопие уреждат отношенията си с временен договор, подписан в Ню Йорк през септември 1995 г. с уговорката да продължат преговорите по името под егидата на ООН. През следващите години са предложени редица имена като Нова Македония, Горна Македония, Славо-Македония, Македония-Скопие, но Атина изключва вариант с думата "Македония" и говори за Вардарска Република или Република Скопие. Впоследствие десетки страни, използвали отначало формулата на ООН, признават конституционно име "Република Македония". През 2005 г. специалният представител на ООН Матю Нимиц лансира термина "Република Македония-Скопие", а Скопие предлага формула с две имена - Република Македония за международната общност и "Бивша югославска Република Македония" за Гърция.

Напоследък Евросъюзът и НАТО използват "Република Македония", но Атина е твърдо против отклоняване от варианта, записан в резолюциите на ООН при алтернатива да блокира евроатлантическия път на Скопие. Така през 2008 г. в Букурещ Македония получава отказ за членство в НАТО, а впоследствие международното правосъдие реши, че с ветото си Гърция е нарушила двустранния договор от Ню Йорк.

Напоследък Атина дава сигнали, че е склонна да приеме съставно название с географски компонент като Северна или Горна Република Македония.

При премиера Зоран Заев в Скопие настъпва обрат в решимостта за пробив в спора, включително и с поглед към срещата на върха на НАТО през юли в Брюксел. Условието на Алианса за членство на Македония е решаване на спора за името, правна реформа и установяване на добри междусъседски отношения. Редовни станаха срещите между външните министри на Македония и Гърция, а на форума в Давос в сряда е предвидена и среща между двамата премиери.