Психологът Младен Владимиров: Най-доброто лекарство за човека е човек

Инетрвю на Милена Кирова с психолога Младен Владимиров за причините за депресията.  Милена Кирова, БНТ: Какво води българите към депресия? Видяхме какво стана в Щатите с актьора Робин Уилямс? Младен Владимиров, психолог:  При нас не е много по-розова картината. Дори мога да кажа, че при нас нещата са още по-несигурни, още по-неуверен е българинът и как да кажа, и в икономически план и в това, че жилището вече не е моят дом е моята крепост. Видяхте земетресения през последните години, видяхте наводнения. Българинът обича да задържа бели пари за черни дни, банковата криза доведе до неувереност. Все пак Щатите имат до някъде работеща икономика - колкото и да са в рецесия. Нещо, с което ние е можем да се похвалим. Българинът отлага кариерата или пък в същото време кариерата му е подложена  под въпрос. Невъзможност да създадеш семейство, отлага се раждането на първото дете и всичките тия неща водят до една неудовлетвореност, водят до една несигурност. Всъщност депресиите са най-общо два вида - ендогенни и психогенни. Ендогенните-тези, които са вродени, които се онаследяват, не ги коментираме. Но тези, които са вследствие на стрес, вследствие изчерпване на ресурсите, вследствие на безперспективност. Всъщност, ние живеем  в една екзистенциална фуга, живеем ведно време с липса на смисъл, на една празнота и вече цели поколения излизат, които нямат смисъл. Има едно консуматорско, смисълът е да има материалните измерители, а такива по-духовни, които ти дават по-терминално във времето, да се развиват нещата - тези неща изчезват. И се стига до апатия, до неудовлетвореност. Освен това българинът използва много... как да кажа... неадекватни стратегии за справяне със стреса - било то професионален, от икономика, от политика или каквото и да е. Пием си ракия, това си е нещо нормално - тип андрешковци, бедни сме и пием, носим си едни такива леки антидепресанти в чантата, които имам доста пациенти, които ми казват ми аз си го пия, защото ми дава възможност да пия по една чаша бяло вино и да шофирам и да не ми пречи и ние някак си си свикнахме. Ние си го превърнахме в норма - това да си бъдем в депресия. Освен това депресивният човек е човек, който не се набива на очи. Все повече живеем в едно социално изолирано време - не си знаем кои са ни съседите, не си познаваме колегите, а всяко социално отдръпване, всяка социална изолация  води до невъзможността човек да се справи с тези кризи в личен план, които преживява. Все по-често наблюдавам млади хора - кризата на, така да кажем - на средната възраст, вече се изтегли около 30-те,  - млади хора, които са загубили смисъл, които не знаят какво да правят. Завършил университета, няма професионално развитие. Невъзможността да закупи имот, да създаде семейство, невъзможността да реализират ценностите и идеалите си, да ги въплъти в това, което прави. Все повече правим компромис. Като сложим и вече (как) отвсякъде ни бомбандира негативна информация - било за наводнения, за кризи, за бедстващи, за болни хора, за които събираме нещо, и на фона на цялата тази картина българинът трябва да оцелее! Това води до едно изчерпване на ресурсите и до преживяване на неуспешност, на неудовлетвореност, емпатия, меланхолия и от там вече до по-тежката клиничната депресия, до която обаче се крие то е стигматизиращо и ние за тази депресия не говорим - нали това е срамно, това е психична болест. Всъщност това е едно състояние както примерно зимата да се облечеш малко по-дебело, а освен това нямаме култура, нещо което е много важно, ние нямаме култура за психичното здраве. Българинът обръща много внимание на автомобила си- значи слага му летни гуми, застрахова го, сменя му маслото, източва водата, зарежда с антифриз, когато идва зимно време, но не мисли по същия начин за психичното си здраве. Ние трябва да знаем, че зимно време няма слънце, човек е много по-изолиран, седи повече вкъщи, много по-малко витамини има в храната - контактите социалните се разреждат и трябва да се подготвим за този период. Освен това когато видим, че на автомобила му светват лампите веднага си задаваме въпроса защо му светват лампите - нещо, което обаче в психически план не го правим. Кое ме напряга, кое ме изтощава, защо се прибирам и съм хроничен мърморко вкъщи, защо си поглеждам часовника преди да ми свърши работното време, защо си нагрубявам началниците, защо се карам на детето, защо в някъв момент си сипвам една ракия повече от нормално, защо пием два пъти по-често, защо си купувам болкоуспокояващо превантивно - ей такива едни въпроси ние не си ги задаваме и си казваме в един момент тя депресията дойде какво да правя. Милена Кирова, БНТ:  А защо хората, които имат всичко, изпадат в депресия също? Младен Владимиров, психолог:  Ами точно това доведе прехода към капиталистическо общество. Всъщност идеята, че трябва да натрупаш някакви материални неща - човек е алчен по природа и в същото време няма задоволеност. Това големите индустрии го знаят - постоянно излизат новите модели скъп автомобил от любимата ти марка, всеки месец излиза новият смартфон. В един момент обаче започваш да се състезаваш с една индустрия, която е създадена да те смачка, а в един момент ти започваш да се изчерпваш емоционално. Вече няма неща, които да ти носят удовлетворение. Вие наблюдавате примерно говорим си за Щатите, нали, последният случай, от който тръгна, човека нали при него е малко по-различно, защото това е коморбидност. Той има от една страна психично заболяване, което е депресия, от друга страна има зависимост към психоактивни вещества. Това трябва да се раздели. Те са две различни неща, свързани, взаимнозависещи, но примерно един младеж, който е идол на младото поколение - Джъстин Бийбър, този младеж заради прекалено бързата слава, натрупване на капитал без да може да осъзнае как се е случило и звездеенето му и това, че е популярен той в един момент прави противообществени, антисоциални прояви, бие се , кара се, употребява психоактивни вещества, постоянно е в затвора. Ето това е вътрешно неудовлетворен човек. В момента, в който стане в една по-зряла възраст и детския му имидж изчезне той ще изпадне в депресия, това е моята лична прогноза. Милена Кирова, БНТ:  Може ли личното щастие, изразено в социалните мрежи, да доведе до депресия някой неудовлетворен човек? Младен Владимиров, психолог:  Завистта е много важна човешка черта. Ние да се съизмерваме  с другите - това е много пагубно, ние трябва да се съизмерваме със себе си. Всъщност, за да няма депресия трябва да има личностно развитие, трябва да има цели и ние да знаем как се приближаваме всеки ден към тях, да си поставяме нещо, което да преследваме, нещо, което обаче е адекватно, актуално и измерим успеха при него и то да е лично за нас, защото, ако за един скъпият автомобил е удовлетворението, то за друг може би да има второ дете и да види в неговата усмивка е удовлетворението. Така че човешката завист тя винаги ще си я има, но въпроса е да се съизмерваме и да се следим в личен план как се чувстваме, кое ни разтоварва, да намерим собственото пространство, където да зареждаме емоционалните си батерии и в крайна сметка ако усетим, че нещо се случва да даваме сигнали на околните, които най-добре ще ни помогнат, защото една хиндуистка поговорка казва, че най-доброто лекарство за човека е човек.